Егон Шиле - ексцес и наказание

Един от първите си автопортрети Егон Шиле (1890 – 1918) рисува когато е на 15 години. Все още нищо не показва бъдещото развитие на художника и еротичният свят, който впоследствие ще създаде. Автопортретът е жанр, който притежава интересно историческо развитие, тъй като първоначално някои творци се рисуват само като част от сюжета на картината (най-яркият и запомнящ се пример със сигурност е Las Meninas (1656 г.) на Веласкес).

Докато художниците постепенно се самоосъзнават като творци и като значими гений паралелно се развива и жанрът на автопортрета. В него добре може да се проследи какви промени се случват със самовъзприятията на художника и отношението към собствения му труд. XX век ражда такива имена като Дали и Пикасо, които са не само творци, но и обществено значими фигури в културното пространство на собствените си страни.

Деформацията е тема, която присъства по множество начини не само през епохата на модернизма, но и през целия XX век. Независимо дали ще се представи като нещо, което шокира и предизвиква скандал, деформацията пребивава в живописта, в атоналната музика, в разчупването на рамките на класическата форма на романа, в пиесите, създадени от т.нар. театър на абсурда, че дори и в провеждането на двете световни войни и идеите, които ги съпътстват под формата на идеология, а Фройд и психоанализата "изкривяват" класическите разбирания за Аз-а. Деформирана е и гледката, която Ван Гог ни създава към Стаята на художника в Арл.

Шиле рисува "Стаята на художника в Нойленгбах"

през 1911 г.

В творчеството на Шиле деформациите присъстват почти навсякъде. Това е не само бунт на творци като Шиле и Кокошка срещу остарели идеи и емоции, типични за художествените академии през този период. Опитът цели улавяне на човешката психика, разкриване на срамежливата и осъждана част от човешката личност; тревожната атомосфера, която е обхвана виенското културно общество в началото на миналия век е предадена в платна като Годеницата на вятъра (1914 г.) на Кокошка и множеството автопортрети и портрети на Егон Шиле.

Работейки на произведенията си австрийският художник дава пълна свобода на множеството съмнения, които изпитва и успява да отрази върху платната. Интересен е фактът, че ако традиционно художниците правят графически рисунки, които в последствие служа като своеобразни макети за бъдщи картини, то при Шиле това не е така. Нарисуваните от него графически рисунки са завършени. Афористичността им е отново форма на бунт срещу условностите на академизма и каноните, според които трябва да се рисува.

В голяма част от автопортретите си Шиле се изобразява с една и съща форма на пръстите, която според изследователите загатва за препратки към психоанализата и идеята, че тялото отразява и неврозите, които човек притежава. Позата на пръстите на Шиле и символ на неврастения. Затова в творчеството му тялото винаги има определена символика, конкретна експресивност, която авторът е целял да улови.

Един добър вход към живота и творчеството му е филмът Егон Шиле – Ексцес и наказание (1980 г.).