I. Основни понятия в теорията на Адам Смит:
Сред
по-важните тези на труда на Адам Смит Изследване
на природата и причините за богатството на народите биха могли да бъдат
откроени някои по-важни такива. Богатството на обществата се създава чрез труда в процеса на производство. То
зависи от населението, което е ангажирано с това производство, а така също и от
нивото на производителност на труда. Началните глави на труда на Адам Смит
започват с анализ на процеса на труда, при който ключова роля играе понятието
за разделение на трудовия процес. От
последното зависи и нивото на производителност. Целта на производствения процес
е загубата на време да бъде сведена до минимум.
Главният
двигател на едно общество и на неговия просперитет се оказва трудът.
Възникването на разделението на труда Смит обяснява чрез склонността на хората
към обмен, т.е. човек произвежда освен продукти, които са необходими за него,
но още и такива, които остават в излишък. Именно те могат да се превърнат в стока за размяна с излишъците на други
хора. Примерът, който Смит посочва в Богатството
на народите, книга II,
глава За природата, натрупването и
приложението на капитала е, че натрупването на запас трябва да предхожда
разделението на труда. Въведено е и понятието капитал, под което се разбира онази част от натрупания запас, която
се очаква да донесе доход. Другата
част от този запас отива за личните нужди или за частно потребление.
Тази
идея на Адам Смит е важна, тъй като чрез нея се опитва да обясни процеса на
производство в едно общество. То би могло да се изведе до положението
Стока-Пари-Стока, под което се мисли движението на капитала (впоследствие в Капиталът Карл Маркс застъпва обратната
теза по отношение движението на капитала, а именно че последният се формира
чрез процеса: Пари-Стока-Пари, като при неговия анализ акцентът е даден изцяло
върху формирането на принадена стойност или печалба от страна на капиталиста).
Съответно капиталът може да се прилага по два начина: 1. или за производство и
купуване на стоки или за 2. подобрение на земята (т.е. влагане на допълнителни
инвестиции към основния капитал).
Според
Адам Смит търговецът намира за по-лесно да купува стоки с пари, отколкото пари
със стоки не защото богатството се състои в притежанието на повече пари,
отколкото стоки, а защото парите са установено средство за търговия, срещу
което се дават стоки в замяна. Това е директна критика към учението на
меркантилистите, тъй като за самия Смит натрупването на монети и ценни метали
не се счита за съкровище.
Обработването
на земята е в основата на просперитета на един народ. Смит осъжда многократно,
както хората, които не произвеждат нищо (тъй като и те се издържат от годишния
продукт на земята). Затова той пише: "както капиталът на отделното лице
може да бъде увеличен само с това, което то спестява от годишния си доход или
от годишната си печалба, така и капиталът на обществото (…) може да бъде
увеличен само по същия начин" (Смит 1983: с.326). По този начин главните
фактори за богатството на едно общество са: разделението
на труда, нарастването на капитала
и държавната намеса в икономиката.
Адам
Смит е сред мислителите, които полагат основите на понятието за стойността на един продукт. Тя се
определя от полезността на даден предмет (неговата потребителна стойност) и от
възможността за придобиване на други предмети (неговата разменна стойност).
II. Характеристика на понятието икономика в контекста на романа Евгени
Онегин:
На анализ е подложен следния цитат от
романа на А.С. Пушкин Евгений Онегин:
Зато
читал Адама Смита
И был глубокой эконом,
То есть умел судить о том,
Как государство богатеет,
И чем живет, и почему
Не нужно золота ему,
Когда простой продукт имеет.
Отец понять его не мог
И земли отдавал в залог.
Контекстът, в който откъсът е интерпретиран обхваща
няколко нива: едното е чисто историческото. В него се подлагат на анализ както
историческия хоризонт, в който романът на Пушкин възниква, така също и
политическите условия, които са изразени в посочения цитат. Целта е да се
анализира контекста, в който романът
Евгени Онегин вплита трудовото учение на Адам Смит. Преди конкретния
анализ е необходимо да се направи една съвсем малка преводаческа бележка по
отношение на смисъла. Трудът на Адам Смит носи заглавието Изследване на
природата и причините на богатството на народите, а Пушкин употребява
думата государство – държава. В полето на съвсем различна (т.е.
литературоведска) интерпретация остава въпросът за езиковата употреба на
понятията народ и държава. Факт е обаче, че тази разлика следва
да бъде направена, ако анализът трябва да остане обективен в своите цели.
Анализът на цитата ще започне с
историческия контекст, при който възниква романа на А.С. Пушкин – това в Русия
от началото на 19-и век. Обръщайки поглед на икономическото положение на Русия,
то в пъти изостава пред това на западноевропейските държави, като например
Англия и Франция. По-сериозно съприкосновение със Запада Русия среща след
войната с Наполеон. Просветителският век, който започва с реформите на Петър
Велики (1682 – 1721), продължава и при неговата най-успешна наследница –
Екатерина II
(1762 – 1796). Реформите, които двамата предприемат са насочени както към
модернизиране на Русия, така също и към нейният икономически възход. В
териториално отношение страната има предимството да разполага с голяма площ.
Единствената пречка, която се намира пред бързото й икономическо развитие
(според теорията на Адам Смит) е проблемът, който съществува с крепостното право.
Започналите реформи рязко намаляват
при управлението на Александър III
и особено при Николай I.
А.С. Пушкин е сред хората, които подкрепят модернизацията на Русия, нейното
отваряне към Западния модел на управление (т.е. заимстване на успешни стратегии
и визии за икономическото и културно развитие). Войната с Наполеон обаче оказва
неблагоприятно влияние на наследниците на династия Романови. Голяма част от
военния елит са хора, образовали се във Франция, т.е. те са запознати с
модерните и нови идеи, които по това време са на мода – идеите на френското
Просвещение (свобода, равенство, братство). Пушкин е сред писателите, които
подкрепят протестите на декабристите и също се обявява срещу политиката на
бездействие и стопиране на всякакви бъдещи реформи. Това поражда и неговото
недоволство и е сред един от главните мотиви за създаване на поемата Евгени Онегин.
Затова поемата на Пушкин е директно
обвързана с историческите събития от неговото време. С каква цел му е било
необходимо да използва авторитета на Адам Смит? Като начало 1) учението на Адам
Смит е не само модерно и дискутирано в страните от Западна Европа, но и се опитва
да рационализира една нова сфера от социалния живот, която засяга пряко, както
управляващите, така също и обикновения народ и 2) според икономическото учение
на Адам Смит именно земята е
източникът, който създава богатство. Огромна част от населението на Русия е
селско, т.е. една правилно проведена икономическа политика би била от полза
както за владетеля, така също и за просперитета (и свободата) на руския
селянин.
Въпросът, който изниква пред Пушкин
и неговите съвременници е следният: възможно ли е позитивно икономическо
развитие на Русия в условията на имперско самодържавие (периодът обхваща
управлението на император Николай I)?
Адам Смит многократно подчертава в Богатството
на народите значението на селото за икономическото развитие на града и на
народа в цялост. Земята създава както готовия продукт, който бива изкарван на
пазара за продан и с него селянинът си възвръща вложените пари, така също
поражда и излишък (или печалба).
Според възгледите на Адам Смит в
едно общество съществуват три основни класи, всяка една от които използва
съответната част от годишния продукт, произведен от земята: "Целият
годишен продукт – пише Адам Смит – на земята и труда на всяка страна, или –
което се свежда до същото – цялата цена на този годишен продукт, естествено се
разпада (…) на три части: рента от земята, работна заплата и печалбата от
капитала, и образува дохода на три различни класи на народа: онези, които
живеят от рентата, онези, които живеят от работна заплата, и онези, които
живеят от печалбата" (Смит 1983: с. 251). Разделението на обществото в
Русия не изпълнява следното условие по няколко причини. Доколкото можем да
говорим за класи, то имаме: дворянство, селячество и аристокрация (т.е.
владетеля и неговото семейство). Продуктът, който земята произвежда обаче не е
правилно организирана, тъй като голяма част от продукцията отива за
дворянството, което реално я притежава. По този начин то само консумира
продукта, а не го използва за продажба и по-нататъшни инвестиции, т.е.
дворянството не превръща земята в
източник на печалба.
Според тезите развити от Адам Смит в
Богатството на народите индивидът,
който не мисли в перспектива, т.е. по какъв начин трябва да се инвестира в
земята (с цел увеличаване на капитала) е обявяван нееднократно за прахосник.
Този ход е вреден както за отделния земевладелец, така също и за държавата:
"всичко, което намалява способността му да обработва земята, неизбежно
държи най-важната част от държавните приходи под равнището, което би могло да
бъде достигнато иначе" (Смит 1983: с. 807).
Без да бъде излишно отклонение от
основната тема, то през 1829 г. Пушкин пише съчинение, което днес е известно
под заглавие Роман в проза. Някои
изследователи виждат в текста наченки на Евгени
Онегин заради сходния сюжет, който авторът изгражда. Още по-важното тук е,
че името и учението на Адам Смит отново се споменават. Контекстът на употреба е
по-широк и се добива по-голяма яснота начина, по който Пушкин интерпретира
теорията на английския икономист. Цитат на едно от писмата на героя Владимир
гласи следното: "Не аз, а ти си изостанал от твоя век – и при това с цели
десетилетия. Умозрителните ти и важни разсъждения принадлежат към 1818 година
(…) Имам честта да ти съобщя, че днес всичко това се е променило. – Френския кадрил замени Адам Смит, всеки
се забавлява както намери за добре. Аз следвам духа на времето" (Анинкин
1999: с.65).
Героят на Пушкин също принадлежи към
тогавашната аристокрация. Както беше споменато именно тази класа притежава
правото да има, да продава и купува земя. Селяните са заприходени към земята
(те са крепостни, продават се заедно със земята и се водят на практика мъртви души). Същата тази спомената
аристокрация е заменила сериозното обсъждане на проблемите с френския кадрил,
т.е. пред тях не стои проблемът за това, по какъв начин земята следва да
произвежда капитал. А. Анинкин, в своето изследване върху творчеството на
Пушкин, отделя специално внимание на темата за икономическата наука и времето
на руския автор. В годините между 1810 – 1820 г. голяма част от аристокрацията
се увлича от модерната за времето си нова наука икономика. Имената на Адам Смит
и други икономисти са част от разговорите, обсъждани на балове и вечеринки. 1802
– 1806 г. вече е налице и първият цялостен превод на Адам Смит на руски език
(осъществен от проф. Христиан Шлецер). До към средата на XIX век
политическата икономия се асоцира основно и предимно с името на Адам Смит.
Както бе посочено, на преден план
излиза проблемът за икономическото развитие на Русия и за осъществяване на
постепенния ръст на капиталистическите отношения. Заедно с това актуална тема
става и тази за свободата на крепостните селяни. Именно декабристите са тези,
които чрез учението на Адам Смит, отъждествяват икономическа и политическа
свобода. Учението на Смит отхвърля крепостното право, считайки че то само
възпрепятства развитието на производителните сили (за Смит за да бъде ефективен
трудът, следва да бъде осъществено неговото правилно разделение. С това се
покачва и ефективността му): "човек, който не може да придобива собственост
– пише Адам Смит, - не може да има друг интерес, освен да яде колкото е
възможно повече и да работи колкото е възможно по-малко" (Смит 1983:
с.376). Частната собственост също е понятие, което не присъства в речника на
руското общество от периода 1810 – 1820 година. При положение, че селяните
станат собственици на своите земи, то това би ги направило независими на пазара
(а също и от властта).
Ясно става защо четенето на класици
като Омир или Теокрит е несъстоятелно. Произведенията им са неактуални към
събитията от тогавашната епоха. Затова и самият Онегин ги чете колкото да бъде
запознат с тях. За движението на декабристите изучаването на Адам Смит е от
полза. В Евгени Онегин срещу
позицията на Адам Смит и неговото учение е противопоставена тази на меркантилистите,
според които богатството на една нация е в парите. Не случайно бащата на Онегин
не разбира, че запазването на земята би му донесло сигурен и продължителен във
времето капитал. Онегин е чел Адам Смит, т.е. той е запознат с идеята, че за да
имаме капитал или лихва, парите е нужно да бъдат в обръщение – да се продава
продукт и с парите да се инвестира в нов.
Не
нужно золота ему,
Когда простой продукт имеет
Златото не създава продукт. В това се основава и
критиката на Адам Смит към учението на неговите предходници, меркантилистите.
Продуктът задвижва ръста на печалба. Неговото движение – покупка и продажба –
са в основата на просперитета на един народ. Последният е богат не когато има
голям златен резерв, а когато произвежда продукт, който продава (превръща в
стока) и след това отново инвестира в производството. В Богатството на
народите четем: "на обикновен език парите често означават богатство и
тази двусмисленост на израза е направила тази разпространена представа толкова
привична за нас, че дори онези, които са убедени в нейната абсурдност, са
склонни (…) да я приемат като несъмнена и неопровержима истина" (Смит
1983: с. 432).
В учението на икономистите не фигурира понятие като
простой продукт, доколкото те говорят по-скоро за чист продукт (produit net).
Логиката на Пушкиновия текст обаче се движи в тази линия на критика срещу
меркантилистите и защитава изцяло идеите на Адам Смит. Чистият продукт е сред основните понятие на физиократите и тяхната
теория, според която продукт се създава само в земеделието.
Анинкин дори привежда пример от творчеството на
Карл Маркс, който касае посочения цитат: "в поемата на Пушкин – пише Маркс
– бащата на героя не е способен да разбере, че стоката е пари. Нито, че парите
са стока" (Анинкин 1999: с. 193). Карл Маркс изтъква също, че бащата на
Онегин не разбира истинската функция на земята. За него тя е непотребна докато
директно не се превърне в своя еквивалент – пари, т.е. за дворянина от XIX век от
земята няма пряка полза. Затова мъдростта на Онегин, продължава разсъжденията
си Маркс, е по-скоро абстрактна, доколкото разбира, че на Русия са й необходими
пари, но тяхното изкарване е възможно чрез търговия. За последната обаче е
наложително постоянно наличие на продукти за продажба. Такива обаче не се
произвеждат, тъй като земята не се възприема като бъдеща инвестиция.
В състояние ли сме тогава изобщо да говорим за
икономика в състоянието, описано от А.С. Пушкин? Разглеждайки теорията на Адам
Смит, то става видно, че в основата на модерните (за тогава) общества разделението
на труда е принципът, който движи икономическото развитие. В т.нар. примитивни
общества всеки си набавя сам продуктите и нещата, от които има нужда.
Когато нещо му е в излишък, той е готов да го размени с излишъка на някой друг.
Целта на политическата икономия, по Смит, е да се увеличи износа на изделия от
местната промишленост, т.е. да се способства върху това отделният индивид
(въпреки неговата егоистична природа според Смит) да не произвежда единствено
за себе си, а да разменя. Посредством търговията, вътре в страната и между
отделните страни, се увеличава потреблението.
От гледна точка на земеделието (какъвто е примерът
с Пушкин и Евгени Онегин) е необходимо земевладелецът да бъде поощряван
да обработва своята земя, т.е. да не създава продукт единствено за самия себе
си и за данъка, който дължи на земевладелеца. От това се създава мислене в
перспектива, което е от полза и за отделния индивид и за народа в цялост.
III. Кое от наследството на Адам Смит остава в сила и
днес?
Би
могло да се каже, че предприемачеството все още е сред главните движещи сили на
модерната икономика, а така също и важен фактор за конкуренцията. Въпреки че
при Смит тази тема се свързва предимно със собствениците на капитал, то именно
Смит е сред първите, които отчитат този фактор. Разделението на труда и
по-голямата ефективност, която следва от него, също е нещо обичайно за
модерната икономика. Впоследствие, в исторически план, тази теза на Смит ще се
развие до положението, че всеки трябва да има професия, която да изпълнява (с
това се преодолява и модела на обучение на чирака от калфата, тъй като създава
условие за нови работни места и способства за развиване на нови професионалисти
в различни сфери).
Смит отчита и свободата на свободна конкуренция,
която е в основата за развитието на икономиката на една държава, която трябва
да подпомага именно свободната конкуренция и да не позволява въвеждането на
монополи. Държавата трябва да се намесва единствено за да обезпечава пазарната
конюнктура и нормалните условия за функциониране на пазарния механизъм. Конкуренцията
е процес на взаимодействие между отделните производители, който е благоприятен
за крайния потребител. Свободното образуване на цените се образува според
търсенето на една стока – това положение също е "модерна догма",
която има своите първооснови в трудовото учение на Адам Смит.
Важен
е и акцентът върху външната търговия (Смит разисква основно отношенията на
Англия с Америка, но положението е валидно изцяло), която благоприятства износа
на изделия от местната промишленост, т.е. спомага за повишаването движението и
произвеждането на стоки и съответната печалба от тях. Пазарът трябва да бъде
свободен, т.е. отделните страни следва свободно да търгуват помежду си, без да
им бъдат налагани ограничения. Определено тезите на Смит относно движението на
стоките, конкуренцията и пазарната икономика и нейното развитие са сред идеите,
които все още са актуални и днес.
IV. Кои от неговите изводи не са потвърдени от
историческия опит на нашето настояще?
Може би най-голямата догма в учението на Адам Смит
е свързана с темата за цената или стойността на годишния продукт се разпада на:
работна заплата, печалба и рента. Признавайки, че в стойността на единичния
продукт, освен тези доходи, влиза също така и стойността на потребителните
средства за производство, Смит утвърждава, че тяхната стойност се създава от
живия труд в другите отрасли. Така в крайна сметка стойността на съвкупния
обществен продукт се свежда до сумата от доходите, т.е. стойността на сумата на
средствата за производство, създадени от труда на предходната година на постоянния капитал би изчезнала.
Смит
игнорира ролята на постоянния капитал като елемент на стойност. Това се явява и
пречка пред трудовото му учение за един детайлен анализ на простото и разширено
производство на дадено общество. Друга негова проблемна черта от изводите в Богатството
на народите е че бива игнорирана разликата между двойнствения характер на
труда, а така също не се отчита и разпада на доходите на нова стойност,
създадена от абстрактния труд.
Литература:
1. Бартенев С.А.
Экономические теории и школы (история и современность): Курс лекций. – М.: БЕК,
1996.
2. Смит А. Богатството на народите. –
С.: Партиздат, 1983.
3. Пушкин А.С. Евгени Онегин. – С.: Захарий
Стоянов, 2006.
4. Анинкин А.В. Пушкин, Россия,
современность. – М.: Наука, 1999.
5. Normano J.F.
The Spirit of Russian Economisc. – N.Y.: Johny Day, 1945, 1998
