понеделник, 18 май 2015 г.

По-известен ли е Адриен Гение от Константин Бранкузи?




Питането По-известен ли е Адриен Гение от Константин Бранкузи (Бранкуш) касае всъщност един по-сериозен въпрос: защо румънците успяват да прослават модерната си литература и живопис, а българската култура все още е трудно продаваема по света? Тук ще остава този въпрос без отговор, тъй като проблемите на модерното ни изкуство, и на модерната ни литература са повод за друга тема (остава нерешен обаче въпросът, какво модерно изкуство ще поставим в бъдещия ни Лувър след като държавата инвестира в построяването на сгради за изкуство, но не насърчава младите художници в тяхното развитие!?).

Marie Bonaparte by Constantin Brancusi, 1915-1916

Кой всъщност е Адриен Гение? За почитателите на модерното изкуство той е добре познато име, особено след като неговата картина The Fake Rothko бе продадена на търг миналата година за огромната сума от 1,8 мил. евро, с което художникът се превърна в най-скъпоплатения румънски творец, изпреварвайки дори известния си колега от началото на миналия век - Константин Бранкузи (1876-1957). Своята лидерска позиция Гение затвърди, конкурирайки се с имена като Jenny Saville, Alex Israel, Rudolf Stingel, Zhang Enli и др., които бяха в челната десетка за най-добре продавани модерни художници. 

Adrien Ghenie, The Fake Rothko
Кратката биографична справка за художника ни казва, че Адриен (р. 1977) завършва университета за изкуство и дизайн в град Клуж, в класа на проф. Йоан Сбърчу. Въпреки това румънските колежи все още не притежават силна наследствена традиция в преподаването и нямат утвърдени имена, които в последствие да бъдат наследявани от млади и талантливи студенти. Затова завършването на колежа в Клуж се явява по-скоро само биографичен елемент, доколкото не оказва влияние върху развитието на Гение като творец по-нататък.
След своето дипломиране младият завършил студент опитва да се реализира извън пределите на родината си (Константин Бранкузи също напуска Румъния и отива да следва в Париж). Там обаче не му провървява и в крайна сметка се прибира отново в Клуж. Няколко години по-късно, заедно със свой приятел основава галерията за модерно изкуство, носеща името „План Б – пространство за създаване и излагане на изкуство“, която от 2008 г. има свой филиал и в Берлин. Днес неин директор е Михай Пай, а в нея са представени и други съвременни румънски художници, сред които Чиприан Мурешан, Шербан Саву, Мариус Берча, Виктор Ман и др. Правителството на Румъния вече усилено инвестира пари за развитие на изкуството, а сред гражданите на Букурещ се наблюдава тенденция на увеличаване броя на хората, купуващи модерно изкуство.
Официалният сайт на галерията, на който може да се разгледа творчеството им е следният:http://www.plan-b.ro/index.php 

Adrian Ghenie, ed. by Juerg Judin, text by Mark Gisbourne,
graphic design by Jakob Straus 

Успехът обаче се случва с много работа. В платната на румънския художник се усеща влиянието, идващо от Френсис Бейкън (1909-1982), което за момента все още не е детайлно изследвано от критиците на изкуството. Сред водещите сюжетни линии в творчеството на Гение е изобразяването на исторически личности от близкото минало, сред които попадат имената на Чарлз Дарвин [Darwin Room, Charles Darwin as a young man, Self Portrait as Charles Darwin, Charles Darwin at the age of 75], Йозеф Менгеле [Doctor Josef (studi for Kaiser Wilhelm Institut)], Винсент Ван Гог [ Vincent Van Gogh as Old] и Чаушеско [Ceausescu].
По отношение на Менгеле и Чаушеско нещата изглеждат някак прозрачни. След като имената им бяха заклеймени по някакъв начин от поколенията, те постепенно се превърнаха в теми табу, личности за които не се говори или когато това се прави, е изцяло едностранно - в отрицателен аспект. Демитологизирането на сатанинските образи от близкото минало обаче се случи няколко десетилетия преди това в Германия с платната на Готфрид Хелвейн. Затова не е учудващо, че и Гение се опитва да провокира, да накара публиката да погледне тези хора още веднъж в лицето (в творчеството му, независимо дали рисува автопортрет или друг човек, лицата винаги са размазани, не може да се каже дори че те са изкривени, както при Бейкън и Мунк, а  просто се стичат в неуловимия контур от цветове).
Защо обаче Дарвин и Ван Гог? Особено по отношение на Дарвин румънецът рисува значително количество картини, в който авторът на "Произход на видовете" е централен персонаж. Дали трябва да говорим за постекзистенциални състояния и емоции, които вече не могат да бъдат обхванати от понятията на предните няколко поколения - това за мен е един от важните въпроси на изкуството и литературата на времето, в което живеем. Всяка културна епоха натоварва езика със собствения си опит за да изрази цялостното си разбиране и усещане за света; последното се проявява в литературата (защо днес жанрът на романа е толкова популярен?), изкуството (на къде повече може да се "развие" инсталацията?) или във философията (отиде ли се отвъд темите за субекта и съзнанието след анализите на Хайдегер, Фуко и Рикьор?).
Гение е от творците, които надмогнаха еклектичните заигравки в изкуството, които все още продължават да се окачествяват като постмодерна провокация и по този начин създава свой собствен почерк и маниер на изразяване. С какво още може да ни провокира изкуството и какви пластове от човешкия свят е способно да анализира? Изводите оставям тепърва, те ще стават ясни чрез артефакти като платната на румънеца Адриен Гение.



Източници:

01.  Romanian becomes best selling young artist in the world in 2014, в: http://www.romania-insider.com/romanian-becomes-best-selling-young-painter-in-the-world-in-2014/136791/
02.  Romanian sells 3 paintings for record price in Sotheby’s auction, в: http://www.romania-insider.com/romanian-sells-3-paintings-for-record-price-in-sothebys-auction/134493/
03.  Румънците инвестират милиони евро в изкуството, в: http://www.fakel.bg/index.php?t=3951
05.  Повече за галерия „План-Б“ тук: http://blip.tv/vernissagetv/plan-b-gallery-at-liste-art-fair-3867449

Публикувано от в
Етикети: , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)