Пролетта е музика. Някои от предстоящите музикални албуми през 2016 г.

Съвсем накратко бих искал да откроя някои от по-интересните предстоящи заглавия, които ще зарадват меломените в период от няколко седмици. Става въпрос за по-интересна подборка от напълно нови студийни записи, а така също и няколко селекции с най-добри песни или преиздадени стари албуми, които всеки уважаващ себе си меломан просто не може да пропусне. Изборът ми отново обхваща напълно субективно само жанровете и нещата, които аз следя. Макар да се опитвам постоянно да разширявам своя музикален хоризонт, то ми е пределно ясно колко много неща пропускам всеки месец.

IGGY POP - POST POP DEPRESIION [18.03.2016]

Последният студиен албум на Iggy Pop е Ready to Die (The Stooges album) от 2013 г., но последният смислен и открояващ се негов албум е от далечната 1996 г. - Naughty Little Doggie. От новото предложение очакванията ми са големи поради следните причини: вече успях да се влюбя в пилотния сингъл Gardenia и от друга страна Iggy си партнира в албума с барабаниста на Arctic Monkeys и вокалиста + китариста на Queen of the Stone Age, както е видно по обложката.

Надявам се да е взел най-доброто като стил и иновации от двете банди, да го е разбъркал с таланта, който несъмнено притежава и да се е получил един смислен и много, много рок албум като резултат от тези процеси. 

Освен аудио диска, ще бъде предложена и специална лимитирана серия, която ще включва винил и снимки за любители. 

DEUTSCHE GRAMMOPHON - THE MONO ERA. 1948-1957 [18.03.2016]

Мисля, че вече е ясно, какво ще си пожелая за тази Коледа - колекцията от 51 диска на Deutsche Grammophon не само защото издават маниашки неща, а защото тук говорим за колекция, която ще предложи една малко позабравена автентика - моно звука.

Всички онези, които вече са свикнали с високото качество, предлагано от модерните технологии (в това число и от Spotify) сигурно ще е огромно недоумение, защо водеща музикална компания си позволява да издаде 50 аудио диска в звук "моно"?

Тук говорим за записи на такива легенди като Святослав Рихтер, Josef Greindl, Conrad Hansen, Ferdinand Leitner, Enrico Mainardi, Elly Ney, Bronislav Gimpel, Josef Zimmermann и др.

В случая наистина говорим за колекция, подбрана за най-големите ценители на класическата музика. 

LION BABE - BEGIN [12.02.2016]

Албумът на дъщерята на Ванеса Уилямс е вече факт. Нарочно го поставям заедно с предстоящите албуми, защото за мен това бе сред музикалните събития през този месец.

Очаквам много и в бъдеще от Lion Babe, защото притежава страхотен глас, много идеи, а и хубава и гъста коса. :) 

Албумът съдържа 13 песни, някои от които вече добре познати и утвърдени, а други - тепърва ще трябва да се доказват.
Факт е обаче, че този глас умее да впечатлява и да се помни дълго. Поне на мен ми направи силно впечатление още с първото слушане на Jump Hi (която присъства в албума).
Пожелавам й успех, защото това момиче наистина си го заслужава ... 

ANOUSHKA SHANKAR - LAND OF GOLD [01.04.2016]

Един изпълнител, чиято музика си остава леко противоречива за мен, което не ми пречи да я слушам почти винаги, когато се намирам в някакви т.нар. странни състояния на духа.

Anoushka Shankar несъмнено е един от най-интересните изпълнители през последните години. В албума има дует с M.I.A. така че ще ми бъде интересно да го преслушам, за да видя дали е експериментирала в някаква нова посока, дали е придала малко по-друга тематика на своите песни и изобщо в каква степен албумът ще бъде иновативен, тъй като това няма да е никак странно за изпълнител с нейните възможности, които обича стойностните експерименти. 

Макар само със съдържание от 10 песни, силно се надявам това пролетно предложение да не ме разочарова. 

LEONARD BERNSTEIN - THE LEONARD BERNSTEIN COLLECTION VOL. II [08.04.2016]

Deutsche Grammophon ще продължи започнатото с втората част на колекция, с подбрани записи на Bernstein в колекционерски box set от цели 64 аудио диска.

В колекцията са подбрани записи, представящи творби на Густав Малер, Рихард Вагнер, Игор Стравински, П.И. Чайковски, Джакомо Пучини. Сред нещата, които са поместени тук са: "Бохеми", ранни симфонии на Чайковски, Симфония 5,8 и 9 на Шуман, Симфония 9 на Малер и много други интересни предложения.

Със сигурност Bernstein и Karajan са имена без които не може да мине нито един сериозен почитател на класическата музика.

GWEN STEFANI - THIS IS WHAT THE TRUTH FEELS LIKE [18.03.2016]

Това несъмнено е моето най-очаквано завръщане на изпълнител през 2016 г. (надявам се тенденцията да продължи). След като още през м.г. Gwen реализира няколко солови проекта, се надявах, че още тогава е подготвила нещо за своите почитатели. Тук не мога да не отбележа и участието й в студийния албум на Maroon 5 - V [2015] с една песен, която явно ще си остане позната само на малцина - My Heart Is Open [ft. Gwen Stefani]. В пъти по-смислена и стойностна песен от дуета им с Rihanna, например.

Песните ще бъдат 12, а сред тях място ще намерят и вече реализираните: Used To Love You и Make Me Like You. Не знам обаче защо отсъстват Baby Don't Lie и Spark The Fire от 2015 г.? Надявам се, че ще ги има под формата на бонуси в Deluxe версия!!!

A-HA - TIME & AGAIN. ULTIMATE A-HA [25.03.2016]

Заради скорошната си годишнина групата реши да преиздаде голяма част от своите стари записи в ремастерирани версии, а към тях прибави и някой live версии, подбрани специално да допълнят цялостното преживяване от тяхната музика.

Макар напоследък да живеят на стари лаври, както се казва, това не пречи с радост да посрещна и този техен албум, който съдържа цели 35 аудио записа. Сред тях се намират ремикси, ремастери и напълно стандартни записи. 

Сред хитовете, които са намерили място в албума са: Take On Me, Velvet, Forevar Not Yours, Lifelines и др. 

PJ HARVEY - THE HOPE SIX DEMOLITION PROJECT [15.04.2016]

Изживяването, наречено PJ Harvey, подобно на Björk, не е музикална лъжица за всяка една уста. Сред личните ми фаворити от 90-те!

Тази пролет се завръща с напълно нов студиен албум, в който ще бъдат включени 11 записа. The Wheel е пилотният сингъл, който вече се сдоби с видео клип и може да се гледа в официалния YouTube профил на изпълнителката. 

Очакванията ми и за този албум са да поднесе много нови рок усещания, различни от така познатите ни комерсиални бози, които ни заливат от всякъде. PJ Harvey и музикалните й проекти за мен си остават и до сега най-доброто от ъндърграунд рок културата.

SKUNK ANANSIE - ANARCHYTECTURE [15.01.2016]

Албумът бе издаден миналия месец, но държа да отбележа и тяхното завръщане, защото се надявам през 2016 г. от този албум да се създадат няколко прекрасни сингли, които да продължат успешната история на групата.

Пилотният сингъл Death for the Lovers звучи повече от невероятно, а в албума почти няма слаба песен. Песните са 11 на брой и аз могат да се слушат по няколко часа на ден. Така и не разбирам, защото на завръщането им не се обърна нужното медийно внимание, но ... 

След последния им двоен и акустичен албум с подбрани най-добри неща през години, това е повече от добро завръщане за тази година.
Групата ми е сред любимите, още след като издадоха своя дебютен проект Paranoid & Sunburnt през далечната 1995 г.

EMMYLOU HARRIS - HICKORY WIND [08.04.2016]

За мое огромно съжаление музиката на тази невероятна жена и изпълнител е така забравена днес, че ми е смешно, когато започнат да се превъзнасят жени като Adele, които бледнеят пред гласа и таланта на Emmylou Harris. 

Изданието е за ценители (както се казва), при това за почитатели на истинската музика, т.е. за една прекрасна колаборация между стойностна музика и прекрасен глас. От години изпълнителката е предлагала именно това на своите почитатели.

За съжаление я (пре)открих малко късно, но пък веднага се нареди сред хората, които дълбоко уважавам, наред с Mary Hopkin, която се надявам скоро да издаде или преиздаде нещо ново.

Албум, пълен с много носталгия дори за хора като мен, които не са били родени през 70-те и 80-те години. Мога само да се радвам, че преиздават и ремастерират албумите й, защото точно така трябва да звучи качествената музика!

Как може да се „преобърне“ истината в контекста на Мартин Хайдегер?

Параграфът, в който тази тема се тематизира, носи заглавие Истината в платонизма и позитивизма. Опитът на Ницше да „преобърне“ платонизма, изхождайки от основополагащия опит на нихилизма. Съответно трябва предварително да се обърне внимание на няколко неща: 1) изборът на Хайдегер да съпостави и противопостави „платонизъм“ и „позитивизъм“, съотв. трябва да се разбере правилно, защо това е направено. 2) по какъв начин Ницше осмисля понятието „нихилизъм“ (основно в съчинението си „Воля за власт“) и 3) какво представлява самото „преобръщане“, поставено от Хайдегер в кавички.

Следва да се започне от питането, какъв е проблемът на Хайдегер с платонизма не само в текста, посветен на Ницше, но и в мисленето му изобщо? Връщам се малко назад. Текстът на „Ницше“ е създаден като курс от лекции, които Хайдегер чете в периода 1936-1940 г. в университета във Фрайбург (а между 1940-1946 г. пише и допълнително статии по темата, свързана с нихилизма). Преди това, през 1930 г., излиза текст, публикуван впоследствие в сборника Wegmarken, заглавието на текста е „Платоновото учение за истината“ [Денков, Д., Тодоров Х. (съст.), Хайдегер, М. Същности, ГАЛ-ИКО, 1993, 1999]. Посочвам този текст само поради една причина. В него се споменава една теза, която имплицитно се съдържа в текста върху Ницше, но не е отново повторена в параграфа за „преобръщането“. Ето какво се казва в текста за Платон и начина, по който мислим за истината: „едно изказване е истинно, когато това, което то има предвид, се съгласува с нещата, относно, които се изказва“ (Хайдегер, 1999: 33). Важно е да се акцентира върху това, че изказването се съгласува [препращам към т.нар. кореспондентна теория за истината на А.Тарски] с нещата (вместо изказване можем да поставим и „представа“). Това е едно латинско изречение, което Хайдегер обича да повтаря и на други места, а именно: Veritas est adaequatio rei et intellectus [в превод на Хайдегер: истината е нареждане на нещата на познанието].

Заигравката с платонизма идва от начина на превод на εἶδος, което постепенно се мисли като „представа“ (на немски съотв. Vor-stellen. Vor ви е предлог за място (пред + Дателен падеж), а глаголът stellen е със значение, че нещо е някъде, намира се еди-къде си, стои (коренът препраща към Gestalt)). В подобна интерпретация на истината, наречена платонистка, представата е удвоеното/уподобеното на онова, което трябва да се познае. Съществуващото (Seiende) се определя от неговото битие, т.е. от идеята, ἰδέαι. Идеите са онова, за което внимаваме (буквално по текста), когато отправяме поглед към вещите/нещата откъм тяхната същност (Д. Денков превежда с израза „каквина“). Способни сме да видим онова, което превръща (единичният) стол в (общ) стол или неговата столовост (доколкото тук езикът трябва да се насили). Това е начин вещта да се съзерцава в нейната същност и класически подход при интерпретиране на проблема за битието и истината (да се достигне до същността на истината, до същността на битието – как обаче съществува тази същност? И къде?). Затова в европейската метафизика традиционно познанието се съобразява с т.нар. свръх-чувствено (Über-sinnliche), с идеята – да се явява като чувствено незримо доколкото чистото и нечувствено познание се нарича теория (θεωρία). Познанието бива мислено като теоретично познание, в което се търси същината.

Затова с „платонизъм“ е изведен един доста широк диапазон от европейската метафизика, който не касае само философията на Платон, а стандартния начин да се мислят битието и истината. Подобно разбиране за битие притежава своя смисъл само на почвата на метафизиката. Следователно, когато разсъждаваме за „вечната и неизменна същност“ на науката (на Бог, например също), то мислим в рамките на европейското понятие за знание. Получило се е така обаче, че „теоретично“ и „практично“ (особено при Кант с двете критики!) се отличават като две отделни сфери. Но и двете – практическа и метафизическа – сфери водят своето начало все от метафизичната основополагаща нагласа. За да се схване интерпретацията за „платонизма“ на Хайдегер, по някакъв начин цялата философия след Платон трябва да се мисли в контекста на горните проблеми. От и след Платон, но до Ницше.

Къде обаче е ролята на позитивизма? Хайдегер се спира само в няколко параграда върху дефиницията си/разбирането си за това, що е позитивизъм. В този случай винаги става въпрос за някакво пред-положено (Vor-liegende) и пред-поставено (Vor-gesetze), за такова се счита чувственото възприятие (т.е. обратно на т.нар. платонизъм, където водещо е свръх-сетивното). Но методите и способите на платонизма и позитивизма, в интерпретацията на Хайдегер, са сходни, подобни на двете лица на една и съща монета.

Ницше не може да бъде вписан в нито една от двете концепции, доколкото за него „истина“ означава познатото в истинното. Но затова и мисълта на Ницше в известна степен не отива по-далеч от установеното в западноевропейското мислене. Но тук истината установява отношение между изкуство и научно-теоретично познание (тази разлика е важна за провеждания по-нататък анализ на мимезис-а от страна на Хайдегер). Изкуството при Ницше е схванато откъм страната на художника, като съзидание, свързано с красотата (а не като теоретизиране на различните художествени форми). Въпросът тук е: защо за Ницше отношението между изкуство и научно познание се възприема като разпад?

На едно място в текстовете си Ницше директно пише: „Моята философия е преобърнат платонизъм: колкото по-далеч от истинното съществуващо, толкова по-чисто, красиво и добре“; именно в „късното“ си творчество Ницше изгражда акцента върху тази своя представа за преобръщане на платонизма. Как обаче да мислим това преобръщане, след като, видяхме вече, че платонизъм и позитивизъм – замяната им едно с друго – е просто „обръщане на същото“, „на едното, откъм другото“, но не и преобръщане?

В една част от текста Хайдегер казва приблизително дословно следното: да „преправиш“ платонизма означава да превъртиш отношението на мяра: онова, което в платонизма се намира като най-ниско и постоянно се стреми да се съизмерява със свръхсетивното, трябва да се възвиси и да постави свръхсетивното на своя служба/под своя опека. Само в такова преобръщане чувственото става автентично съществуващо (а не под-чинено, при-лежащо, пред-ставимо). За да разберем правилно, в контекста на Ницше, тази „процедура“, трябва да отчетем още няколко важни контекста.

Докато води лекции в Базел Ницше многократно чете текстове върху Платон (макар тук да се открива влиянието на Шопенхауер, който според Хайдегер, тълкува превратно философията на Платон и Кант и самият Ницше не е беззащитен към тази клопка [Допълнително около „скъсването“ със старото в: Ницше contra Вагнер]). Хайдегер се позовава на тезата, изразена в „Бог е мъртъв“, която свързва с основополагащия опит на Ницше все по-дълбоко да осмисля събитието на нашата история. За него именно в това се състои нихилизмът (Ницше постоянно говори за този опит с тук-битието/da-sein).

„Бог е мъртъв“ не е атеистичен тезис, а формула, която изразява основополагащия опит на събитие на нихилизма в западноевропейската история. Какво обаче трябва да се разбира под „нихилизъм“? – в контекста на Ницше това се свързва с историческия факт, в които висшите ценности се обезценяват, всички цели се изпразват от своето съдържание и всички оценки започват да си взаимопротиворечат. Не съществуват цели в и чрез които биха могли да се съберат в единство всички сили на историческото da-sein; няма вече цел, преизпълнена с такава сила (алюзия със заглавието на Ницше Wille zur Macht, “wille” от модалния глагол wollen), чрез която тази цел да подчини на себе си da-sein без остатък и да го разкрие творчески. Подобно целеполагане Ницше разбира като метафизическа задача на подреждане на съществуващото в цялост. Целеполагането не може да бъде изчерпано чрез теоретични основания. Обосноваването на целта е пробуждане на тази сили, които надделяват над поставената цел с мощта на задълженост, която превъзхожда всичко и властва над всичко. Само така историческото da-sein може да израства в откритата за тази цел област.

В съществуващото вече не се достига волята за мощ (нарочно не използвам „власт“ заради политическите алюзии), а това е така, защото тази сила отдавна отслабва и се превръща в своя противоположност. Желаното, идеалът е нещо свръхчувствено, което се тълкува като автентично съществуващо (според традицията на платонизма). Затова, според Ницше, християнството се явява платонизъм за народа.

„Преобръщането“ на платонизма не е механическа замяна на една гледна точка (тази на платонизма) с друга (тази на позитивизма). „Преобръщането“ следва да се мисли като низвергване на свръхсетивното (традицията на метафизиката) като идеал, „преобръщането“ касае решаването на въпроса спрямо това, какво представлява съществуващото. Това „преобръщане“ се направлява от волята за преодоляване на нихилизма, съхранява се като нещо от самосебе си разбиращо се с общата убеденост на платонизма в това, че истината на съществуващото трябва да се търси по пътя на познанието. Според случилото се „преобръщане“ чувственото (а не вече свръх-чувственото) става истинно и като съществуващо именно то трябва да утвърди основната област за ново утвърждаване на da-sein (докато платонизмът утвърждава свръхсетивното като автентично съществуващо).

Във водената борба с нихилизма трябва да се утвърждава творческият живот, преди всичко изкуството доколкото именно то твори от сферата на чувственото. Изкуство и истина, творчество и познание, се фокусират в един водещ ракурс, отнесен към спасение на чувственото. Затова в „преобръщането“ не трябва само да се осъществи замяна на едно с друго, на свръхсетивното (платонизъм) с чувствено (прагматизъм), а трябва да се започне откъм сетивното, но откъм творческото (себе)утвърждаване на сетивното, едва след което отношението може да се счита вече не за размяна, а за пре-обръщане на водещите роли (доколкото метафизиката е утвърждавала свръхсетивното, сега трябва да се утвърждава, а не заменя, сетивното).

Из: „Ницше“ на Мартин Хайдегер (превод)

Из: „Ницше“ на Мартин Хайдегер (том 6.1 от събраните съчинения на философа в изд. Vittorio Klostermann)

Държавата на Платон: отдалечеността[1]  на изкуството (мимезиса) от истината (идеята)

Необходимо е още веднъж да бъде поставен въпросът: как изкуството се отнася към истината? Какво е местоположението[2] на изкуството в това отношение? Изкуството е μίμησις. От същността на μίμησις-а необходимо се постига характера на отношението му спрямо истината. Какво е μίμησις? Когато се обръща към Глаукон[3], Сократ казва (595 с): μίμησιν ὅλως ἔχοις ἄν μοι εἰπεῖν ὅτι ποτ᾽ ἐστίν; οὐδὲ γάρ τοι αὐτὸς πάνυ τι συννοῶ τί βούλεται εἶναι[4] [Би ли могъл да определиш какво нещо е подражанието? Впрочем и самият аз не съм съвсем наясно какво представлява то][5].

Така двамата започват своята беседа, έπισκοποΰντες[6], „здраво удържайки поглед[7] върху самия предмет, изречен в думата“, доколкото έκ της ειωθυίας μεθόδου, [докато оставате по познат начин по пътя зад предмета[8]], защото именно това гърците разбират под „метод“. Познатият способ за придвижване за който става реч, е използваният от Платон начин за разпитване на съществуващото като такова[9]. В своите диалози Платон винаги повтаря тази тема. Методът, естеството[10] на неговото поставяне на въпроси в никакъв случай не е някаква застинала техника[11], а се разкрива според навлизането[12] в битието, затова когато в приведения от нас откъс същността на метода бе изразена в един сбит тезис, казаното съответства на онова ниво на философия на Платон, което се набелязва във връзка с развитието на темата за държавата и по никакъв начин не е най-висшо за подобно разпитване, което сега е важно за нас, доколкото тази характеристика на метода притежава особено значение.

Сократ (т.е. Платон) говори за това така (596 а): εἶδος γάρ πού τι ἓν ἕκαστον εἰώθαμεν τίθεσθαι περὶ ἕκαστα τὰ πολλά, οἷς ταὐτὸν ὄνομα ἐπιφέρομεν [за всяко определено множество, на което даваме и съответното име, обикновено ние имаме един определен вид][13]. Тук εἶδος означава не понятие, а изглед[14] за нещо. В изгледа една или друга вещ приства не в своята особеност, а по-скоро в своето настояще, същност. При-състието[15] означава битие; затова битието се долавя в съзряното[16]. Как се случва това? Съотвеният изглед бива положен. Как трябва да мислим нещо такова? Приведеният тезис, който сбито трябва да опише същността на метода, напълно естествено се представя така: за едно множество от единични неща, например единични къщи бива положена идеята (за къща). С подобно обичайно разбиране относно Платоновото учение за идеите не ни се предоставя възможност да постигнем основата[17] на метода.  Не става дума само за полагане на εἶδος-а, а за наченка[18], благодарение на която срещаното от нас се полага преди всичко в цялото свое многообразие на единично относителното единство на εἶδος-а, и обратно, последното се полага спрямо първото, като по този начин двете биват положени в отношението си едно спрямо друго. Полага се, взета спрямо тази наченка, установява се и се представя на изгледа не само идеята, но преди всичко многообразието на единичното [Einzelnen] като съотносимо с единното [Eine] на неговия единнен [einheitlich] изглед. Подобно действие е едно самоустановяване[19] между множеството на единичното и единната „идея“, която трябва да улови и двете в единния изглед и да определи тяхното взаимоотношение.

Същностното указание при подобно начинание има езикът, с чиято помощ човекът навсякъде установява своето отношение към съществуващото. В думата, в непосредствено изказаното, се пресичат двата изгледа[20], един път като обърнат на едно или друго непосредствено изказано: на тази къща, на тази маса, на това легло, втори път като обърнат към това, как единичното бива изразено в думата: това е като къща, в съответствие с видяното от изгледа. Само когато разтълкуваме основанието на „метода“ по подобен начин, се придвижваме напред, към онова, което Платон има предвид. Отдавна вече сме привикнали да възприемаме множественото единично спрямо всеобщото. Откриетието на Платон се съдържа в това, че многообразието на единичното като такова се появява в кръгозора[21] на неговия изглед. Само тогава, когато отново го извършим (т.е. направи повторно посоченото от Хайдегер), приведеното положение за „метода“ ни предоставя правилно ръководство за онова, което трябва да се спотайва[22] зад μίμησις.

---

[1] Хайдегер употребява израза der Abstand, чийто буквален превод е: разстояние, отдалеченост, дистанция. Буквално, според речника на Langenscheidt [Atlantis KL Verlag, 2008]: „räumliche Entfernung zwischen zwei Dingen, Personen ~ Distanz, Zwischenraum“ S. 47 Затова става дума за отстояние между две неща, т.е. пита се в какво „отношение“ се намират те едно спрямо друго. „Отношение“ нарочно е в кавички, за да не се измества тематиката към проблема за релациите (напр. какъвто той съществува в англосаксонската  лингвистична традиция).

[2] Буквалното питане на Хайдегер е: Wo steht die Kunst in diesem Verhältnis? , т.е. къде стои, къде му е мястото. Използвам „местоположение“ за да конкретизирам липсата на Dativ (виден чрез въпроса за място в немския език – Wo?) в българския език, надявам се уместно.

[3] Въпреки, че в изданието на Александър Милев на Държавата [Наука и изкуство, 1981; Изток-Запад 2014] името е преведено като Главкон, се съобразявам с бележка по друг повод на проф. Мирена Славова, че то трябва да бъде Глаукон. (Текстът не е сверяван с преводаческите решения на Георги Гочев, Нов български университет, 2015).

[4] Цитатите от старогръцки са сферени с изданието на онлайн източника за антична литература Персей, в: http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0167%3Abook%3D10%3Asection%3D595c

[5] Държавата, 2014. С. 424

[6] Έπισκοποΰντες [pres act ptcp mas nom|voc pl] на ἐπι·σκοπέω; съответно предлогът ἐπι има различни значения според падежа след думата: към (с В.п.), при (с Д.п), при, върху (с Р.п), а глаголът σκοπέω е със значение – наблюдавам, гледам. Това директно кореспондира със значението на ~ den Blick festhaltend по-нататък в текста.

[7] Изразът гласи: ~ den Blick festhaltend. Тук смисълът се създава от festhalten, което буквално следва да се преведе  като „приковава поглед“; думата е със значения на държа (здраво), задържам. Другият имплицитен и възможен контекст е свързан с придържане към някакво мнение, към традицията. Все пак това е добре позната техника на Сократ в диалозите, да започва от общоизвестното и да се насочва към онова, което се различава от мнението, δόξα-та, което е общоприето и споделяно от всички.

[8] Доколкото die Sache е със значение на вещ, предмет, нещо [Хусерл: „Zu den Sachen selbst“ – връщането към самите неща, т.е. отказа от използване на метафизични/спекулативни теории и отдаване предимството на (феноменологичното) описание], но и работа, тема, дело, процес. В този случай е оставане в полезрението на въпроса за мимезиса, фокусиране върху проблема откъм самия него.

[9] ~ nach dem Seienden als solchem. Тук отново трябва да се удържа под внимание т.нар. онтологическа разлика между битие-съществуващо (Sein-Seiende), въведена в „Битие и време“ и темата за многообразието на битието, която препраща към текст, който оказва силно влияние върху мисленето на Хайдегер. Става дума за дисертацията на Франц Брентано, Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles, по-подробно виж Band XIV от събраните съчинения на Хайдегер и текста в него – Mein Weg in der Phänomenologie.

[10] В случая превеждам die Art със основно значение на начин/способ чрез естество заради утвърдената вече форма „естеството на метода“ на български език.

[11] ~ eine starre Technik. Буквално една скована/неподвижна техника. Възможната препратка би могла да бъде свързана с начина по който понятието „метод“ се мисли след Фихте, Шелинг и Хегел, т.е. като нещо „в движение“, което осъществява непрекъсната синтеза, т.е. разширява познанието и с това се противпоставя на считания за „статичен“ разсъдък и неговите априорни форми. Това вече налага една „друга“ интерпретация и върху понятието за метод, от която Хайдегер опитва да се предпази.

[12] Das Vordringen е отглаголно съществително от vordringen със значение на навлизам, прониквам; „in etw. vorstoßen: in den Weltraum, in unerforschte Gebiete“ (Langenscheindt, S.1191), тук е видно, че става дума за навлизане в нова и непозната област, която или не е добре изследвана, или изобщо не е позната, което кореспондира с интенцията за „забрава на битието“ в традицията на европейската метафизика.

[13] Държавата, 2014. С. 424

[14] ~das Aussehen von etwas. Тук става дума за това нещото да е станало зримо, да е видимо, да се е открило като такова за да бъде доловено. За Хайдегер тази тема за скриване/откриване на (видимостта) на битието е важна. Но видимост не трябва повече да се мисли чрез образ-а, заради натовареността от страна на традицията на метафизиката, върху понятието „образ“: 1) образът се мисли като нещо удвоено, репрезентирано и 2) повечето пъти предполага съзнание. В подобна интерпретация обаче остава неразрешен въпросът за статута на образа в съзнанието – дали той е наличен като някаква картина в съзнанието, например. Или по какъв начин се съотнасят образ и образ.

[15] Темата за An-wesen (При-състието) е централна за мисленето на Хайдегер. Първоначално тя е свързана с особения статут на присъстие на Dasein [„Бъденето-ето-на обаче е „в“ света в смисъла на погрижвайки-се-доверителното вземане-даване с вътре-светово срещащото се биващо“; Хайдегер, Битие и време, с. 85], а след това с присъствието на истината като събитие, при което се отнема всяка една форма на активност на човека спрямо разкриването на истината, доколкото последната „се случва“ за човека.

[16] ~das Sein wird daher im Er-blicken des Aussehens vernommen. Първата особеност тук се поражда от избора на Erblicken (и неговия начин на изписване, съотв. с „-“) със значение на виждам, забелязвам, съзирам. Глаголът е транзитивен (и на български също) и винаги предполага допълнение. Спорната интерпретация в случая е, в каква степен свързаността на „виждане“ и „видяно“ препраща към тезата на Брентано, че съзнанието винаги е „за нещо“ (von etwas), макар при Хайдегер да не става дума за съзнание? Втората особеност е свързана с vernommen, минала форма от vernehmen – чувам, дочувам, улавям. В случая речникът на Langenscheidt извежда като първо значение ситуацията на разпит: „ (als Polizist oder vor Gericht) einem Zeugen Fragen stellen“ S. 1162 Това извежда активната роля (доколкото бихме могли да говорим за такава) към разпитвания, от когото истината трябва да бъде придобита. В случая разпитвано се явява битието.

[17] ~Kern der Methode буквално ядката, костилката на метода, т.е. онова, което се намира в основата (но не е задължително да бъде същност, отчитайки проблематиката за съществуването на топосността на същностите в традицията на метафизиката, които винаги отпращат към някакво „отвъд“, trans, μητά).

[18] В случая превеждам der Ansatz с неговото значение на някакво (дефинируемо, имащо конкретно място!) начало на нещо друго. Напр. Стъблото е начало на листа. „die Stelle, an der etwas (bes. ein Körperteil) anfängt oder sich zu entwickeln beginn“, Langenscheidt, S. 88

[19] ~ein Sichfestsetzen, т.е. едно на самото себе си (sich) определяне, установяване, фиксиране. Избрана бе словоформата „самоустановявам“, тъй като синоним на festsetzen e festlegen. „etw. setz sich irgendwo fest etw. bildet od. Sammelt sich irgendwo u. bleibt dort haften“, Langenscheindt, S. 384 Установяване предполага наличие на място, което пък смислово е свързано с вече упоменатото der Ansatz.

[20] ~kreuzen sich beide Blickstellungen. С това „пресичане“ Хайдегер иска да подчертае, че единствено в езика е налично това двойно отношение: от една страна винаги подразбираме единичната вещ спрямо която е направено изказването, напр. Книгата (тази книга, моята книга, романът на Достовески, например) е на масата, но от друга в езика е уловена и същината, или казано по друг начин, образът на книгата като книга изобщо (онова, което европейската метафизика подразбира като „същност“).

[21] Превеждам die Gesichtkreis чрез кръгозор, а не с хоризонт поради следната причина. От една страна изгледът/гледката предполага поле за виждане, т.е. кръгозор. От друга кръгозорът предпоставя и пространство за наличие на съществуващото. Не на последно място понятието „хоризонт“ е свързано с традицията на феноменологията (а така също с херменевтиката в духа на Гадамер, Изер, Яус). Заради избора на „изглед“, се придържам и към кръгозор.

[22] ~beim Hinterhersein hinter. Израз, чийто превод отново би бил двусмислен доколкото hintersein/hinter притежават доста сходна езикова употреба; преводът със „спотайва“ е свързан най-вече с темата за скритостта, която Хайдегер разработва като основна в своя прочит на античната философия. Повече по темата, виж текстовете му върху фрагменти от Хераклит и Парменид.