Кой всъщност е Фридрих Адолф Тренделенбург (1802 – 1872)

Кой всъщност е Фридрих Адолф Тренделенбург?

Фридрих Адолф Тренделенбург (1802 - 1872) е германски философ, педагог и философ; първоначално слуша лекции по философия при Хегел и Шлайермахер и защитава дисертация върху философията на Платон и Аристотел (по това време в Германия класическата филология вече се утвърждава като отделна и значима научна дисциплина; мнозина философи, сред които Тренделенбург или Франц Брентано не само знаят гръцки и латински в оригинал, но и предлагат идеино нови интерпретации върху философията на антични мислители, в случая и при двамата, това е философията на Аристотел); вместо да бъдат интерпретирани като „идеалист“ и „материалист“ или изобщо да се противопоставят, в текста на Тренделенбург те са мислени само като идеалисти (в този ред на мисли е интересна концепцията, развита от Франц Брентано по повод на цикличността във философията).

Фридрих Тренделенбург е и сред първите сериозни критици на учението на Хегел. Непопулярността му в България може би се дължи на факта, че не създава т.нар. ирационални учения в духа на Киркегор, с които да критикува философията на немския идеализъм; заедно с имена като Болцано, и Тренделенбург мисли философията като наука, затова и за него абсолютна философия е невъзможна.

Основното му произведение е издадено през 1840 г. и носи заглавието „Logische Untersuchungen“, написано в две части. Философските изследвания трябва да се ориентират отново към опита, защото философията не е автономно занимание, а се явява „наука на науките“ (Wissenschaft der Wischenschaften) или с други думи: Logik als Wissenschaftskunde. По този начин тя ще може да намери и утвърди ново и стабилно начало след „дупката“, в която е попаднала по време на епохата на немския идеализъм.

Философската логика на Хегел, подобно диалектиката на Прокъл, за Тренделенбург е символ на философско декадентство. Основното понятие във философските му разработки е Bewegung, което се възприема като централно по отношение на битието и мисленето. Движението е основният фактор на природата (покоят също се обяснява откъм понятието „движение“). Пространство, време и причинност предполагат в основата си движение (в това отношение Тренделенбург критикува философията на Кант), а философията бива мислена като познание на битието (последното се явява външно спрямо мисленето).

Въпреки, че в историята на философията идеите на Фридрих Тренделенбург не са много познати, трудовете му върху античната философия оказват влияние за идейното развитие на  Франц Брентано (а оттам насетне, по тази линия, и за заниманията на Мартин Хайдегер с антична философия и култура).


Съчинения:


Platonis de ideis et numeris doctrina ex Aristotele illustrata, 1826.
Elementa logices Aristoteleae, 1837
De Platnos Philebi consilio, 1837
Logische Untersuchungen, Bd. 1 und Bd. 2, 1840
Erläuterungen zu den Elementan der aristotelischen Logik, 1842
Die logische Frage in Hegels System, Zwei Streitschriften, 1843

Historische Beiträge zur Philosophie, 1846
Geschichte der Kategorienlehre
Über den letzen Unterschield der philosophischen Systeme
Über Spinozyas Grundgedanken und dessen Erfolg, 1850
Herbarts praktische Philosophie und die Ethik der Alten
Die sittliche Idee des Rechs, 1849
Leibniz und die philosophische Thätigkeit der Akademie im vorigen Jahrhundert, 1852.
Über Herbarts Metaphysik und die neuen Auffassungen derselben, 1856
Die überkommene Aufgabe unserer Universität. Rede gehalten am 3. August 1857, 1857
Naturrech auf dem Grunde der Ethik, 1860
Zur Erinnerung an Johann Gottlieb Fichte, 1862
Kuno Fischer und sein Kant. Eine Entgegnung, 1869
Lücken im Völkerrecht, 1870
Kleine Schriften, 1871
Zur Geschihte des Wortes Person, in Kant Studien, Bd. 13 (1908)

Библиография:

01.    Petersen, P., 1913, Die Philosophie Friedrich Adolf Trendelenburg: Ein Beitrag zur Geschichte des Aristoteles im 19 Jahrhundert, Hamburg.

02.   Hoffman, E., 1982, Die Psychologie Friedrich Adolf Trendelenburgs, Greifswald.

03.   Sohr, M., 1874, Trendelenburg und die dialectische Metode Hegels: Ein kritischer Versuch, Halle-Wittenberg.