Изгубеното творчество на Στησίχορος

Винаги предпочитам да чета за имената, които сякаш са останали встрани в хода на историята, но всъщност са оказали своето голямо значение. Някои историци ги наричат маргинали, с което искат да обозначат тяхната второстепенна роля. Нали имаме Кант – за какво ни е, например, да четем други автори от епохата на Просвещението? Логиката е примамлива, но много пъти неправилна.

Този път става дума за Стезихор (Στησίχορος), живял през втората половина на VII в. пр.н.е. до ок. 556 пр. н.е. Името му е свързано с развитието на гръцката култура и предимно с нейната литературна част. Стезихор живее и твори в епохата на разцвет на Гърция, когато културният център се премества от Спарта към Коринт. Периодът се свързва най-често с имената на седемте мъдреци и първия философ – Талес от Милет. През този период значимост добива и Делфийският храм на Аполон. В източната част от Гърция разцвет достига монадическата лирика на Алкей и Сафо, а на запад – тази на Стезихор.

Предполага се, че така е изглеждал Стезихор

Според легендата за живота му, Стезихор се счита за син на Хезиод, а първоначалното му име е Тисий (Τισίας). За него се знае твърде малко, тъй като и от творчеството му не е запазено почти нищо, освен частични фрагменти (доколкото знам единствените преводи на Стезихор са в изданието: Старогръцка лирика, изд. Народна култура, София, 1970). Интересно е обаче друго – именно в периода, в който Стезихор твори, се случва преосмислянето на древните сюжети, които, така да се каже, биват адаптирани в света на новия морал на тази епоха.

Поетът съчинява песен за бягството на Елена с Парис и за това бива наказан със слепота; след което съчинява палинодия (Παλινωδία, което в буквален смисъл означава песен на обратно) за това, че Парис всъщност не е похитил Елена, а единствено нейният призрак. По време на Троянската война Елена се намира в Египет, далеч от случващото се в родината й.

Сред заглавията на загубените съчинения на Стезихор са Разрушението на Илион, Елена, Орестия, Херионида, Дафнис, Радина и др. Канонът достигнал до нас с антични текстове със сигурност би изглеждал много по-различни ако бяха запазени две паралелни истории на случилото се по време на Троянската война. По този начин щяхме да направим съпоставка не само между описанията на героите, но и между редица детайли, който Омир е описал. Една алтернативна история би предоставила разширяване на перспективата и обогатяване на знанието ни, макар и това обогатяване да се случва посредством художествена творба.

"Елена от Троя" на Данте Габриел Росети

Благодарение на Платон и диалога Федър до нас са достигнали началните фрази на тази история. Освен това именно при Стезихор се срещат обработки на историята за Дафнис и поради това авторът им е смятан за един от първите основатели на букохолическата поезия (βουκóλος – овчар, говедар, пастир; оттук впоследствие ще произлезе pastoralle, с което ще се означава пастирски или селски).

Руски преводи от Стезихор може да откриете на този сайт: http://www.novemlyrici.net/index.xps?2.5

Източник:

01.  Гаспаров, М., 2000, Об античной поэзии, СПб., изд. Азбука.