неделя, 24 декември 2017 г.

Годината в музика. Любимите албуми през 2017

Традиция ми стана (поне от миналата година) накратко да обобщавам личните си музикални вкусове и онова, което по някакъв начин е предизвикало интереса ми. През 2017 година, за съжаление, нямаше кой знае какви значими музикални събития; годината остана някак бедна откъм знакови албуми или завръщания на даден изпълнител/група. Комерсиализмът на Despacito успя да властва почти през всичките 365 дни и бе допълнен от още няколко идиотски песнички, които осмислиха делника на хората без по-сериозни музикални изисквания. Някак по-бедна бе 2017 и в графата класическа музика. Нашето момиче, Соня Йончева, успя да затвърди силния си старт с един албум, посветен на Хендел в първите месеци от годината, но през остатъка от Deutsche Grammophon залагаха на нови и не чак толкова утвърдени имена, а някои от тях има още какво да учат. Затова с много усилия съм свел прегледа не до 20, а до 10 заглавия, които бяха плътно с мен през цялата година (като тук говорим за цялостен албум, а не за това, че една, две или три песни стават за слушане).

10. Nelly Furtado - The Ride

Това, което изпълнителката ни предложи, нямаше как да удовлетвори всички онези нейни "фенове", които бяха свикнали с комерсиалното й звучене от Loose. Но един добър изпълнител следва да търси постоянно нови и нови неща в своята музика, а не да остава при една добре разработена стратегия, с която да запълни няколко албума и след това да се чуди, защо логичният край на кариерата му е дошъл. За мен The Ride е много новаторски за Фуртадо албум. Трудно се възприема, защото не звучи много като нещата, които до сега е представяла, но пък съвместната й работа с Марк Тайлор (с когото работиха заедно по парчето Broken Strings) определено не е за подценяване. В създаването на албума се включва и Ани Кларк (по-известна сред меломаните с прякора си St. Vincent). От музиката до дизайна на обложката Фуртадо успява да избяга от стереотипния комерсиален образ. Именно затова албумът се нареди сред нещата, които най-често слушах през 2017 година.



09. Depeche Mode - Spirit

Не съм сред феновете на бандата, макар през годините да имам по някоя и друга любима тяхна песен. Някак нелогично е за човек, който през целия си живот слуша музика, да не харесва поне една тяхна песен. Тази година се пробвах истински да слушам техен албум. Макар за мнозина техни почитатели албумът да не е сред най-силните, определено е идеен. Като цяло ме спечели пилотното видео - Where's the Revolution Видео клип, изпълнен с много послания и текст, който определено е актуален на случващото се в глобален аспект (макар тук да говоря за музика, но пък музиката и действителността много често са повече от обвързани една с друга). Звученето на албума е като едно преосмисляне на онова, което създадоха през 80-те години, но от друга страна, звученето остава и някак познато и типично за бандата. В контекста на написаното за Фуртадо, може би малко повече експериментиране от тяхна страна няма да им се отрази зле. 

08. Sonya Yoncheva - Handel

Българското сопрано, Соня Йончева, която е нашата културна емблема пред света, затвърди успеха си от първия албум - Paris, mon amour. Хендел някак не е сред любимите ми композитори, но (може би чисто субективно?!) Йончева се е справила отлично с интерпретациите на различни арии. Както отбелязах и в началото, за мое съжаление, 2017-та година бе някак бедна откъм музикални събития, в класическата музика го нямаше онзи бум от силни заглавия на утвърдени имена, който наблюдавахме през 2016 година (в този ред на мисли, дори нещата, които любимецът ми Йонас Кауфман предложи, останаха някак встрани от това да бъдат наречени "значими"). Певицата успя да съчетае много представянето на албума заедно с редица гастроли из световни оперни сцени, за да бъде определена от Medici Tv като артистът на годината. Не веднъж съм изказвал симпатиите си към превъзходния глас на Йончева и съжалението, че у нас място за подобна музика се намира все по-рядко.



07. Lorde - Melodrama

Едно от добрите попадения за тази година бе завръщането на Lorde. Наричам го "завръщане", защото след огромния успех на дебютния албум Pure Heroine пред нея стоеше (бих казал дори - зееше) огромната възможност да се провали тотално. Мнението ми за това момиче е доста противоречиво. До преди няколко години вървеше ръка под ръка със Селена Гомес и Тайлър Суифт, а след смъртта на Боуи някак се изживяваше като един вид повлияна от творчеството му. Това, че понякога пише нетипични текстове, не означава, че всеки път те са идейни или могат да бъдат окачествени като творчески. Много от нещата в дебютния албум си бяха nonsense в смислово отношение (и отново НЕ и идеен nonsense, например, който може да се отнесе към творчеството на Луис Карол). Затова бях скептичен към албума, особено след като изгледах налудничавото видео на пилотния сингъл - Green Light. Песента успя да заседне в главата ми поне седмица, но на видеото се смях с часове (една страхотна пародия тук). След като преслушах албума обаче, мога да кажа, че в пъти  надминава онова, което госпожицата бе сътворила като дебют. Най-доброто от албума несъмнено е Sober II [Melodrama]. Номиниран е за Албум на годината на тазгодишните Грами. До март месец има време, но все пак, успех... 

06. Goldfrapp - Sylver Eye

Седмият студиен албум на Alison Goldfrapp отново се връща към добрите традиции на synth-pop музиката. След като бях тотално запленен от предходния проект Tales of Us манията се повтори (макар и не в толкова голяма степен) и с това, което ни предложи през тази година. Отново изпълнено с идейност и креативност, албумът може да се нареди сред най-добрите неща на Goldfrapp изобщо. Именно онзи експериментаторски дух, за който тук неведнъж споменах, се забелязва. Да, synth-pop със сигурност не е жанр, който може да се счита за експериментално поле, но пък от визуалната страна на нещата госпожицата знае все още как да зарадва своите почитатели. А пилотният сингъл Systemagic е сред любимите ми за слушане.






05. Renee Fleming - Distant Light 

Когато става дума за качество на гласа, за едно почти перфектно изпълнение във всяка една композиция, то еталонът в това отношение е г-жа Флеминг. В някакво отношение жената е перфекционист, подобно на Селин Дион, и винаги се стреми да надгражда самата себе си, да изпълнява всичко по един перфектен начин (друг е въпросът до колко обичате опитите за перфектност?!). В началото на годината Рене издаде един доста изненадващ за някои албум. Казвам "изненадващ" само за онези, които не са наблюдавали реверансите на оперната музика към поп културата, които се случват най-малкото от две десетилетия. В случая говорим за два кавъра, които Флеминг направи на ... Бьорк. Става дума за All is full of Love, Virus, Joga и Undo. За мен бе изненада, но пък и интерпретацията й на All is full of Love бе повече от блестяща! За мен това засенчи останалите неща, които Флеминг предложи в този албум. Ако сте любопитни как звучи Бьорк в нейна интерпретация, то тук може да ги преслушате.


04. P!nk - Beautiful Trauma 

Едно много голямо израстване се наблюдава при тази жена при последните й два албума. Става дума за The Truth about Love и rose.ave (който реализира съвместно с Далас Грийн). Бунтарският образ, който Алисия Мур ни предлагаше през всичките тези години, се съвмести успешно с образа й на майка и съпруга, но и не се изгуби сред тях. Във вокално отношение промяната е видна за всеки неин почитател, който е гледал стари концерти и, например, последния голям такъв от Мелбърн (издаден също на DVD). Удоволствие за ушите и очите е вече да се гледа тази жена. Макар албумът да излезе почти в края на годината и да съм на мнение, че ще развива потенциала си тепърва и през 2018 година, то няма как да бъде подминат като един от силните и успешни такива не само в дискографията на изпълнителката, но и като цяло. Не само пилотният сингъл и дуетът с Еминем предлагат нещо добро за слушане, но и неща като Better Life, You Get My Love и др.



03. Blondie - Polinator

Единадесетият студиен албум на групата успя да ми хареса още от първия им издаден сингъл - Fun. Да, интересна тенденция се наблюдава сред повечето групи с история, а именно особено връщане към добрите стари традиции. Успехът на албума може би се дължи на това, че при реализирането на песните, групата влиза в колаборация с добри текстописци, сред които Sia, Charli XCX, The Strokes. В цялостно отношение албумът звучи колкото модерно, толкова и показва най-доброто на което групата е способна. Поради тази причина се нареди и в топ 10 на най-продаваните албуми в Англия; нещо, което не се е случвало на групата от далечната 1999-та година. Е, няма да бъде номиниран за Грами, но си заслужава да бъде преслушан от всеки истински музикален ценител. Интерес представлява за мен как звученето се възприема от феновете на групата, които са следили нейното развитие през годините. Тук аз не мога така точно да се изкажа, тъй като слушам групата някъде от комерсиалния успех на Maria

02. Björk - Utopia

Деветият студиен албум на Бьорк е колкото успешен, толкова и противоречив. В случай, че познавате и следите развитието й в музикално отношение, то ще ви е трудно да забележите голямо израстване, освен добавянето на флейта; в случай, че познавате в някаква степен музиката й в концептуално отношение, то Utopia ще се яви като логичния апотеоз на всички онова, което изпълнителката е правила през годините. Едно завръщане към първоначалото, към океана, към природното (все пак това е жената, която изпълни Human behaviour: If you ever get close to a human/And human behavior Be ready, be ready to get confused/There's definitely, definitely, definitely no logic/To human behavior/But yet so, yet so irresistible). За никого не е тайна, че Бьорк винаги е обичала родната Исландия и постоянно се е "завръщала" към нея като тема. За концептуалната рамка на албума мога да разсъждавам в случая много, дори си заслужава едно по-внимателно анализиране на Utopia. В музикално отношение обаче оставам някак по-критичен към този неин проект. И все пак всяка една песен вътре успя да създаде чувство за нещо сюрреално, в което музиката й ни пренася. Природните звуци, с които много от песните са допълнени, несъмнено спомагат за това усещане - arisen my senses

01. Lana Del Rey - Lust For Life 

Никакви изненади за всички онези, които ме познават! :) Петият студиен албум на г-ца Грант със сигурност се нарежда сред любимите ми нейни неща. Не бях много учуден от позитивизма, който започна да лъха от нея още при реализирането на Honeymoon. Със сигурност заглавието тук контрастира доста с Born to Die. Сигурен съм, че ефектът е търсен нарочно. Все пак говорим за изпълнител, който има ясна представа затова как иска да изглежда и звучи неговата музика и който сам си пише текстовете на песните. Въпреки това албумът е доста меланхоличен, този път без онези екзистенциални драми, които Лана ни предложи в началото. Под "драми" нямам предвид нещо негативно, напротив, драми като противоречия, в които всяка човешка екзистенция по някакъв начин е замесена да търси отговор. 
Албумът ще се състезава в категорията Най-добър албум на тазгодишните Грами, с което двете дами, Lorde и Lana, ще премерят сили една срещу друга. Относно естетиката на този албум, то той е пряко свързан с Honeymoon в много отношения, че дори го и надгражда. Във визуално отношение изпълнителката също предложи (до момента) доста интересни реализации. Тук изключвам видеото с The Weeknd, което си остава леко пошло за мен... Но, Lust for Life определено е лидерът ми от тази година! 

неделя, 10 декември 2017 г.

Едит Щайн в Шпайер

"Jedesmal, wenn ich zurückkomme und von
witem die Speyer Domtürme sehe und das kleine,
spitze Türmchen unserer Klosterkiche, dann werde ich
ganz unsagbar froh."
[Edith Stein]



След като имах възможността да посетя родния град (Бреслау-Вроцлав) и родната къща на Едит Щайн, философските ми разходки продължават и малко преди коледните празници. Все повече научавам за тази талантлива асистентка на Хусерл, чиято възможност за академична кариера е възпряна от възхода на национал социализма в Германия. Областта Rheinland-Pfalz и по-конкретно градът Speyer заемат особено място в житейския път на Едит след 1920-та година. 
Църквата Св. Магдалена
Около 3 години тя прекарва в града, с надежда за по-нататъшна академична кариера. Именно тук започва да чете своите лекции, посветени на Св. Тереза от Авила, а през 1923 г., по покана на Йозеф Смит, става учителка при доминиканския орден на манастира Св. Магдалена. Тук тя остава около 7 години, след което я последва съдбата на мнозина евреи, търсещи убежище в Холандия. През 1942 г. се връща отново в града, където няколко дни по-късно е изпратена в концентрационния лагер в Аушвиц.
Манастирът Св. Магдалена днес е сред един от центровете, свързани с името на Едит Щайн. В двете класни стаи, в които Едит преподава, могат да се намерят все още нейни писма, статии и различни снимки и документи от живота й във Вроцлав. В града името й все още се помни, тъй като то дава наименованието на една улица, на едно Realschule и една гимназия.