На 21 и 22 май 2015 г. в Дома на учените в Пловдив се проведе XVII национална научна конференция за студенти и докторанти. Секциите бяха две - езикознание и литературознание. Сред имената, които взеха участие като жури на конференцията бяха: Диана Иванова, Иван Чобанов, Константин Куцаров, Владислав Миланов, Инна Пелева, Иван Русков, Диана Николова, Жоржета Чолакова и др.
Освен като подиум за изява, Домът на учените стана място и за представяне на сборниците "Светлият път към словото" и "Научният Еверест - мечта или реалност" и се състоя среща с поета Иван Цанев (само след няколко дни изд. Жанет 45 ще издаде новата му стихосбирка). Мероприятието бе посетено от мен заедно с младите докторанти - Десислава Узунова (СУ) и Боряна Владимирова (БАН).
За избора на Пловдив като Европейска столица през 2019 г. допринасят не само запазените артефакти, които са всеобщо достояние за туристи и жители на града. Факторите там да съществува самобитна култура, когато почти навсякъде другаде из страната ни шества див дионисов екстаз на всевъзможни масови прояви. Самобитността на града се поддържа не само от множеството мероприятия, които всяка седмица се организират, но и от прояви като тази, даваща терен на млади хора, интересуващи се от знанието, да намерят слушатели и поле за изява.
Водените обсъждания и темите, представени на конференцията успяха да не прекрачат границата на безсмислието, превръщайки се в празно дърдорене. Всеки един от участниците в журито не само насърчаваше диалогичността, но и предоставяше ценни съвети относно някои от прочетените доклади.
Най-ползотворна за мен бе срещата и запознанството с гл.ас. д-р. Диана Николова, която преподава антична култура и литература в университета в Пловдив. Близо половин час обсъждахме някои подробности, характерни за античната култура, говорихме много за античната музика и аз успях да споделя опит с прочитите си на интерпретации на Аристотел и други антични автори от страна на Брентано и Тренделенбург. Линията Хайдегер и античността също бе обсъдена. Накрая дискурсът премина в темата за античната музика, нейните модерни и по-стари интерпретации, проблемите около липсата ни на знание за височината на тона, т.е. за невъзможността за директно свирене на антични произведения и много други.
Благодаря на д-р Николова за подарената книга - "Идеята за човека в старогръцката лирика", която веднага започнах да чета; съвсем съзнателно си позволявам да препоръчам изследването, което е нейна докторска дисертация за всички занимаващи се с антична култура на любителско или професионално ниво. Първите 30-ина страници ми дадоха много теми за размисъл относно промените, настъпили от архаиката към класиката, относно това, как мислим античността днес, доколко я идеализираме и й привнасяме нашите разбирания, за да я разчетем според собствените нужди на епохата ни. Едно от най-хубавите неща в изследването е съчетанието между ерудиция и ясен език, което позволява книгата да бъде четена не само от тесни специалисти в областта, но и от всички обичащи мъдростта!
Диана Николова, Идеята за човека в
старогръцката лирика, у-ско изд. Пайсий Хилендарски
Няма коментари:
Публикуване на коментар