неделя, 24 декември 2017 г.

Годината в музика. Любимите албуми през 2017

Традиция ми стана (поне от миналата година) накратко да обобщавам личните си музикални вкусове и онова, което по някакъв начин е предизвикало интереса ми. През 2017 година, за съжаление, нямаше кой знае какви значими музикални събития; годината остана някак бедна откъм знакови албуми или завръщания на даден изпълнител/група. Комерсиализмът на Despacito успя да властва почти през всичките 365 дни и бе допълнен от още няколко идиотски песнички, които осмислиха делника на хората без по-сериозни музикални изисквания. Някак по-бедна бе 2017 и в графата класическа музика. Нашето момиче, Соня Йончева, успя да затвърди силния си старт с един албум, посветен на Хендел в първите месеци от годината, но през остатъка от Deutsche Grammophon залагаха на нови и не чак толкова утвърдени имена, а някои от тях има още какво да учат. Затова с много усилия съм свел прегледа не до 20, а до 10 заглавия, които бяха плътно с мен през цялата година (като тук говорим за цялостен албум, а не за това, че една, две или три песни стават за слушане).

10. Nelly Furtado - The Ride

Това, което изпълнителката ни предложи, нямаше как да удовлетвори всички онези нейни "фенове", които бяха свикнали с комерсиалното й звучене от Loose. Но един добър изпълнител следва да търси постоянно нови и нови неща в своята музика, а не да остава при една добре разработена стратегия, с която да запълни няколко албума и след това да се чуди, защо логичният край на кариерата му е дошъл. За мен The Ride е много новаторски за Фуртадо албум. Трудно се възприема, защото не звучи много като нещата, които до сега е представяла, но пък съвместната й работа с Марк Тайлор (с когото работиха заедно по парчето Broken Strings) определено не е за подценяване. В създаването на албума се включва и Ани Кларк (по-известна сред меломаните с прякора си St. Vincent). От музиката до дизайна на обложката Фуртадо успява да избяга от стереотипния комерсиален образ. Именно затова албумът се нареди сред нещата, които най-често слушах през 2017 година.



09. Depeche Mode - Spirit

Не съм сред феновете на бандата, макар през годините да имам по някоя и друга любима тяхна песен. Някак нелогично е за човек, който през целия си живот слуша музика, да не харесва поне една тяхна песен. Тази година се пробвах истински да слушам техен албум. Макар за мнозина техни почитатели албумът да не е сред най-силните, определено е идеен. Като цяло ме спечели пилотното видео - Where's the Revolution Видео клип, изпълнен с много послания и текст, който определено е актуален на случващото се в глобален аспект (макар тук да говоря за музика, но пък музиката и действителността много често са повече от обвързани една с друга). Звученето на албума е като едно преосмисляне на онова, което създадоха през 80-те години, но от друга страна, звученето остава и някак познато и типично за бандата. В контекста на написаното за Фуртадо, може би малко повече експериментиране от тяхна страна няма да им се отрази зле. 

08. Sonya Yoncheva - Handel

Българското сопрано, Соня Йончева, която е нашата културна емблема пред света, затвърди успеха си от първия албум - Paris, mon amour. Хендел някак не е сред любимите ми композитори, но (може би чисто субективно?!) Йончева се е справила отлично с интерпретациите на различни арии. Както отбелязах и в началото, за мое съжаление, 2017-та година бе някак бедна откъм музикални събития, в класическата музика го нямаше онзи бум от силни заглавия на утвърдени имена, който наблюдавахме през 2016 година (в този ред на мисли, дори нещата, които любимецът ми Йонас Кауфман предложи, останаха някак встрани от това да бъдат наречени "значими"). Певицата успя да съчетае много представянето на албума заедно с редица гастроли из световни оперни сцени, за да бъде определена от Medici Tv като артистът на годината. Не веднъж съм изказвал симпатиите си към превъзходния глас на Йончева и съжалението, че у нас място за подобна музика се намира все по-рядко.



07. Lorde - Melodrama

Едно от добрите попадения за тази година бе завръщането на Lorde. Наричам го "завръщане", защото след огромния успех на дебютния албум Pure Heroine пред нея стоеше (бих казал дори - зееше) огромната възможност да се провали тотално. Мнението ми за това момиче е доста противоречиво. До преди няколко години вървеше ръка под ръка със Селена Гомес и Тайлър Суифт, а след смъртта на Боуи някак се изживяваше като един вид повлияна от творчеството му. Това, че понякога пише нетипични текстове, не означава, че всеки път те са идейни или могат да бъдат окачествени като творчески. Много от нещата в дебютния албум си бяха nonsense в смислово отношение (и отново НЕ и идеен nonsense, например, който може да се отнесе към творчеството на Луис Карол). Затова бях скептичен към албума, особено след като изгледах налудничавото видео на пилотния сингъл - Green Light. Песента успя да заседне в главата ми поне седмица, но на видеото се смях с часове (една страхотна пародия тук). След като преслушах албума обаче, мога да кажа, че в пъти  надминава онова, което госпожицата бе сътворила като дебют. Най-доброто от албума несъмнено е Sober II [Melodrama]. Номиниран е за Албум на годината на тазгодишните Грами. До март месец има време, но все пак, успех... 

06. Goldfrapp - Sylver Eye

Седмият студиен албум на Alison Goldfrapp отново се връща към добрите традиции на synth-pop музиката. След като бях тотално запленен от предходния проект Tales of Us манията се повтори (макар и не в толкова голяма степен) и с това, което ни предложи през тази година. Отново изпълнено с идейност и креативност, албумът може да се нареди сред най-добрите неща на Goldfrapp изобщо. Именно онзи експериментаторски дух, за който тук неведнъж споменах, се забелязва. Да, synth-pop със сигурност не е жанр, който може да се счита за експериментално поле, но пък от визуалната страна на нещата госпожицата знае все още как да зарадва своите почитатели. А пилотният сингъл Systemagic е сред любимите ми за слушане.






05. Renee Fleming - Distant Light 

Когато става дума за качество на гласа, за едно почти перфектно изпълнение във всяка една композиция, то еталонът в това отношение е г-жа Флеминг. В някакво отношение жената е перфекционист, подобно на Селин Дион, и винаги се стреми да надгражда самата себе си, да изпълнява всичко по един перфектен начин (друг е въпросът до колко обичате опитите за перфектност?!). В началото на годината Рене издаде един доста изненадващ за някои албум. Казвам "изненадващ" само за онези, които не са наблюдавали реверансите на оперната музика към поп културата, които се случват най-малкото от две десетилетия. В случая говорим за два кавъра, които Флеминг направи на ... Бьорк. Става дума за All is full of Love, Virus, Joga и Undo. За мен бе изненада, но пък и интерпретацията й на All is full of Love бе повече от блестяща! За мен това засенчи останалите неща, които Флеминг предложи в този албум. Ако сте любопитни как звучи Бьорк в нейна интерпретация, то тук може да ги преслушате.


04. P!nk - Beautiful Trauma 

Едно много голямо израстване се наблюдава при тази жена при последните й два албума. Става дума за The Truth about Love и rose.ave (който реализира съвместно с Далас Грийн). Бунтарският образ, който Алисия Мур ни предлагаше през всичките тези години, се съвмести успешно с образа й на майка и съпруга, но и не се изгуби сред тях. Във вокално отношение промяната е видна за всеки неин почитател, който е гледал стари концерти и, например, последния голям такъв от Мелбърн (издаден също на DVD). Удоволствие за ушите и очите е вече да се гледа тази жена. Макар албумът да излезе почти в края на годината и да съм на мнение, че ще развива потенциала си тепърва и през 2018 година, то няма как да бъде подминат като един от силните и успешни такива не само в дискографията на изпълнителката, но и като цяло. Не само пилотният сингъл и дуетът с Еминем предлагат нещо добро за слушане, но и неща като Better Life, You Get My Love и др.



03. Blondie - Polinator

Единадесетият студиен албум на групата успя да ми хареса още от първия им издаден сингъл - Fun. Да, интересна тенденция се наблюдава сред повечето групи с история, а именно особено връщане към добрите стари традиции. Успехът на албума може би се дължи на това, че при реализирането на песните, групата влиза в колаборация с добри текстописци, сред които Sia, Charli XCX, The Strokes. В цялостно отношение албумът звучи колкото модерно, толкова и показва най-доброто на което групата е способна. Поради тази причина се нареди и в топ 10 на най-продаваните албуми в Англия; нещо, което не се е случвало на групата от далечната 1999-та година. Е, няма да бъде номиниран за Грами, но си заслужава да бъде преслушан от всеки истински музикален ценител. Интерес представлява за мен как звученето се възприема от феновете на групата, които са следили нейното развитие през годините. Тук аз не мога така точно да се изкажа, тъй като слушам групата някъде от комерсиалния успех на Maria

02. Björk - Utopia

Деветият студиен албум на Бьорк е колкото успешен, толкова и противоречив. В случай, че познавате и следите развитието й в музикално отношение, то ще ви е трудно да забележите голямо израстване, освен добавянето на флейта; в случай, че познавате в някаква степен музиката й в концептуално отношение, то Utopia ще се яви като логичния апотеоз на всички онова, което изпълнителката е правила през годините. Едно завръщане към първоначалото, към океана, към природното (все пак това е жената, която изпълни Human behaviour: If you ever get close to a human/And human behavior Be ready, be ready to get confused/There's definitely, definitely, definitely no logic/To human behavior/But yet so, yet so irresistible). За никого не е тайна, че Бьорк винаги е обичала родната Исландия и постоянно се е "завръщала" към нея като тема. За концептуалната рамка на албума мога да разсъждавам в случая много, дори си заслужава едно по-внимателно анализиране на Utopia. В музикално отношение обаче оставам някак по-критичен към този неин проект. И все пак всяка една песен вътре успя да създаде чувство за нещо сюрреално, в което музиката й ни пренася. Природните звуци, с които много от песните са допълнени, несъмнено спомагат за това усещане - arisen my senses

01. Lana Del Rey - Lust For Life 

Никакви изненади за всички онези, които ме познават! :) Петият студиен албум на г-ца Грант със сигурност се нарежда сред любимите ми нейни неща. Не бях много учуден от позитивизма, който започна да лъха от нея още при реализирането на Honeymoon. Със сигурност заглавието тук контрастира доста с Born to Die. Сигурен съм, че ефектът е търсен нарочно. Все пак говорим за изпълнител, който има ясна представа затова как иска да изглежда и звучи неговата музика и който сам си пише текстовете на песните. Въпреки това албумът е доста меланхоличен, този път без онези екзистенциални драми, които Лана ни предложи в началото. Под "драми" нямам предвид нещо негативно, напротив, драми като противоречия, в които всяка човешка екзистенция по някакъв начин е замесена да търси отговор. 
Албумът ще се състезава в категорията Най-добър албум на тазгодишните Грами, с което двете дами, Lorde и Lana, ще премерят сили една срещу друга. Относно естетиката на този албум, то той е пряко свързан с Honeymoon в много отношения, че дори го и надгражда. Във визуално отношение изпълнителката също предложи (до момента) доста интересни реализации. Тук изключвам видеото с The Weeknd, което си остава леко пошло за мен... Но, Lust for Life определено е лидерът ми от тази година! 

неделя, 10 декември 2017 г.

Едит Щайн в Шпайер

"Jedesmal, wenn ich zurückkomme und von
witem die Speyer Domtürme sehe und das kleine,
spitze Türmchen unserer Klosterkiche, dann werde ich
ganz unsagbar froh."
[Edith Stein]



След като имах възможността да посетя родния град (Бреслау-Вроцлав) и родната къща на Едит Щайн, философските ми разходки продължават и малко преди коледните празници. Все повече научавам за тази талантлива асистентка на Хусерл, чиято възможност за академична кариера е възпряна от възхода на национал социализма в Германия. Областта Rheinland-Pfalz и по-конкретно градът Speyer заемат особено място в житейския път на Едит след 1920-та година. 
Църквата Св. Магдалена
Около 3 години тя прекарва в града, с надежда за по-нататъшна академична кариера. Именно тук започва да чете своите лекции, посветени на Св. Тереза от Авила, а през 1923 г., по покана на Йозеф Смит, става учителка при доминиканския орден на манастира Св. Магдалена. Тук тя остава около 7 години, след което я последва съдбата на мнозина евреи, търсещи убежище в Холандия. През 1942 г. се връща отново в града, където няколко дни по-късно е изпратена в концентрационния лагер в Аушвиц.
Манастирът Св. Магдалена днес е сред един от центровете, свързани с името на Едит Щайн. В двете класни стаи, в които Едит преподава, могат да се намерят все още нейни писма, статии и различни снимки и документи от живота й във Вроцлав. В града името й все още се помни, тъй като то дава наименованието на една улица, на едно Realschule и една гимназия. 







събота, 25 март 2017 г.

Домът на Едит Щайн във Вроцлав (Бреслау). Едно посещение

   
Домът на Едит Щайн във Вроцлав бе сред културните ми посещения преди няколко седмици в Полша. Съвсем случайно разбрах, че е родена в този град и се оказа, че съм на правилното място, за да се отправя по следите на феноменологичната история. Всъщност текстове на Щайн съм чел твърде малко, винаги съм я възприемал по-скоро като асистентката и секретарка на Едмунд Хусерл, на която й е дошло в повече да се занимава с неговите постоянни започвания и уводи във феноменологията и е решила да отиде в манастира на Кармелитките. На пръв поглед нещата звучат дори леко банално – в едно смутно време, когато националсоциализмът набира все по-голяма популярност в Европа, е някак логично да се откъснеш от академичната среда (особено, когато си с еврейски произход) и да намериш обежище на едно по-спокойно място.

Зад тривиалната история обаче се крие много по-интересен живот. Бих казал дори, в пъти по-разнообразен откъм дейности, занимания и интереси от редица популярни имена и съвременници на Едит. Това бе и първият факт, с който се сблъсках докато четях различните информационни табели за живота й.

Къщата се намира недалеч от центъра на Вроцлав. Дотам се стига с трамвай за около 15 минути или някъде към 9 спирки. Точният адрес е Nowowiejka 38. Там ще ви посрещнат основно три жени, които се занимават с архива на Едит. Основните езици, които ползват са английски и полски. Една от жените (по-скоро момиче) говори немски. Къщата е отворена за посещения и след като попитате любезно дали може да видите и стаите, в които са живели семейство Щайн, няма да имате никакви проблеми те да ви бъдат показани заедно с кратка история около някои факти от животана Едит и нейната майка.

Домът на Едит Щайн във Вроцлав на Nowowiejka 38
Освен, че следва в Гьотинген и Фрайбург, Едит учи също така и в университета в Бреслау. Последният е отворен за всички любопитни туристи и предлага една особена атмосфера, в която да се потопите. Добре ще е да знаете полски, защото хората там са любезни и могат да ви разкажат много допълнителна информация, която трудно ще откриете в интернет. Университетът се намира в старата част на града (на около 100-ина метра от него, в една малка уличка, ще намерите и плоча, посветена на друг известен жител на Бреслау - Кристиян Волф). 


Домът на семейство Щайн е отворен както за посетители, така е и място за различни конференции. Именно от конферентната зала се открива изглед към улицата, където и днес минава трамвай. Жената, която бе и мой гид, ми разказа за силната връзка между Едит и нейната майка. Всеки път, когато дъщеря й заминавала на някъде, тя взимала трамвая, минаващ пред улицата, а майка й сядала на прозореца, за да я изпрати и да й помаха за довиждане. 
От мебелировката на къщата са запазени само шкафове с книги, които са допълнени с рамки със снимки на различни членове на семейството и някои от приятелите и интелектуални колеги на Едит. Самата тя е живяла в малка и преходна стая. Онова, което днес може да порази всеки "модерен" човек е именно липсата на пространство и усамотение, в които тя на практика е живяла. Съседната стая е тази на майка й. В този видео клип ви предлагам и кратка разходка в стаите на двете жени. Нямам представа дали религиозната атмосфера (първата стая, с която видеото започва, е тази на Едит) е доминирала и тогава в живота на Едит в толкова голяма степен или пък, напротив, някъде там е имало купчина с книги по философия, които са вълнували съзнанието й?
Публикувам и още няколко снимки от посещението си там:






















понеделник, 26 декември 2016 г.

Най-добрите 20 албума за 2016 година

Още една година е на път да си отиде и несъмнено е време за малък предговор - или какво слушах най-много през 2016 година. Както винаги 20-те албума, на които съм се спрял, са подбрани изцяло на субективни и лични критерии. Сред големите ми увлечения несъмнено бе заплесването по исландската музика - Olafur Arnalds, Eivor и др. Тази година някак класическата музика не успя да ме впечатли с някакви кой знае колко интересни издания. Тройката от любимци - Нетребко, Гаранча и Кауфман се занимаваха предимно с концертна дейност, не толкова със записи в студио. Що се отнася до "лекия" рок, то тук нещата бяха на ниво и макар да не съм все още фен на Arctic Monkeys, то подкрепям с две ръце другия проект на Алекс Търнър - The Last Shadow Puppets!
Ето ги обаче и моите 20 заглавия за 2016 година ...


20. Alle Farben - Music is my best friend

Няколко дни слушах песента със същото заглавие и всеки път забравях да си запиша, какво се пееше в тази песен (а беше така просто?). С изненада установих, че става дума за германски диджей, който е успял да се представи доста добре като цял във втория си студиен албум.
Препоръчвам с няколко ръце ремиксите, които младежът прави, включително и на тракове на Parov Stellar.
Добър албум, но в цялостно отношение има доста неща, които му липсват, за да бъде сред фаворитите ми за тази година.





19. Anoushka Shankar - Land of gold

Любимият ми албум на Анушка до този момент. Дали обаче не бях лекооо пристрастен, тъй като това е първата съвместна работа между изпълнителката и немския музикален лейбъл - Deutsche Grammophon.
Отлично свършена работа като цялостна концепция за албума, дори тамбурата, на която свири този път не ми идва в повече. Но въпреки всичко на моменти може да ти надуе главата, стига да не си в правилното настроение...




18. Gwen Stefani - This is what the truth feels like

Огромни очаквания към този албум и един доста дълъг период, в който с нетърпение чаках реализирането му. За моя лоша изненада в него НЕ присъстваше Baby Don't Lie - нямаше го дори в Deluxe версията на албума.
Няма как да не бъда пристрастен към глава (и визията!) на тази жена. Любимият ми сингъл от този албум ще си остане Send Me a Picture. Късно е обаче да очаквам някаква самостоятелна реализация на песента ... 





17. Drake - Views

Първият албум на Drake, за който мога да кажа откровено: любов от първо слушане! Това никога не е бил моят стил музика, но тук харесвам почти всяко парче. Държи се на ръба на комерса, без да изпада в някакви крайни състояния.
Тази година изпълнителят отнесе напълно прехвалените проекти на колежките си Rihanna (Anti) и Beyonce (Lemonade).








16. Olga Scheps - Satie

Родената в Кьолн руска пианистка е в своя вихър пред пианото именно с музиката на Ерик Сати. Разбира се, няма как да не бъда отново пристрастен, тъй като минимализмът в музиката отдавна ми е легнал на сърцето (благодарение на тези си увлечения, успях да открия за себе си красотата на исландската музика).









15. Celine Dion - Encore un Soir

И до сега не мога да кажа и една дума правилно на френски език, което не ми пречи буквално да обожавам френската култура - в частност тяхната литература и музика. Винаги съм харесвал гласището, което тази жена притежава. Това НЕ е просто глас, а изключително добре оттрениран глас, който пресъздава емоция с почти всяка нота...
Не очаквах Селин да издава каквото и да е в близките няколко години, след всички неща, които й се случиха.
Албум, в който тъгата и радостта от живота просто са преплетени една с друга (текстовете си ги видях в превод на немски - само да спомена).

14. Radiohead - A Moon Shaped Pool

И музиката на тази банда се научих да слушам една на стари години (благодарение на един доста висок човек, който ми беше шеф за известно време - нека е жив и здрав за (на моменти!) доста добрия вкус!).
Не е сред най-добрите им албуми, но определено изпитвам носталгия към Burn that Which. 









13. The Jezabels - Synthia 

Сред музикалните ми открия за тази година са австралийската банда - The Jezabels, който творят във вече доста широко популярния стил indie rock.
Интересен албум, на моменти съвсем леко какафоничен, но групата има какво да предложи на меломаните, освен добре познатия сингъл Pleasure Drive.









12. The Lumineers - Cleopatra

Също сред нещата, които привлякоха вниманието бе и този албум. Интересни текстове на песни - без излишен драматизъм. Последният обаче се проявява във видео реализацията на няколко от проектите в албума. Доста сладникави клипове, някак по американски банални в областта на това, колко е важно да изживяваме всеки един миг ...
Като изключим тези забелжки към някои от клиповете им, голяма част от песните в този албум могат да се слушат многократно!





11. David Bowie - Blackstar

За съжаление последният албум в творчеството на Боуи! :( Мисля си, че всякакви описания на този албум ще бъдат излишни... Когато говорим за творец от такова величие, човек много трудно може да бъде критичен - особено, когато няма и подходящото музикално образование...










10. ZHU - Generationwhy

Открит като предложение от YouTube, с онова толкова дразнещо "препоръчано за вас", на което почти никога не се доверявам. Но тук сайтът за видео споделяне уцели направо в десетката ...
Младежът прави от доста години музика, макар да е доста по-млад от мен. Първият му албум Nightday също си заслужава едно ухо за феновете на по-електронното звучене ...








09. The Last Shadow Puppets - Everything You've Come To Expect

Почти не съм сред почитателите на другия проект на Алекс Търнър - Arctic Monkeys - по който почти всички са в истерия, но тук Търнър определено ми допада много повече ...
Слушан десетки пъти тази година в Spotify и може би този звук от китарите няма скоро да ми омръзне.
Видео клиповете, реализирани от този проект също са доста интересни и ги препоръчвам ако не сте ги гледали.





08. Bastille - Wild World 

Проект, пълен със заряд и много енергия. Така накратко мога да опиша музикалното си преживяване от последния албум на групата. Определено ми харесват и как звучат на живо от лайфовете на BBC.
Единственият недостатък в случая е, че съм слушал твърде малко албума. Въпреки това го намирам за достоен за топ 10 на всеки меломан.








07. Olafur Arnalds - LateNightTales

Олафур Арналдс (надявам се, че името му звучи по сходен начин?!) е сред фаворитите ми в графата "исландска музика".
Звук, който сякаш идва от дълбините на нещо нечовешко. Албум, който предполага спокойствие и място, в което човек спокойно може да се уедини. Иначе всякакви други опити ще са напразни ...







06. Yuna - Chapters

За тази жена знам твърде малко - най-важното е, че има превъзходен глас; останалото е, че е създала един много лиричен и спокоен албум. Без излишен шум. Музика, която отново е за самотници ... Но пък каква музика!
Бях скептичен няколко седмици да си пусна Юна за първи път, тъй като някак не харесвам Usher, но мога да съжалявам за изгубеното време.








05. Biffy Clyro - Ellipsis 

Това е Албумът! Дълги години не бях слушал нещо подобно в съвременната рок/алтернатив музика. Коментарите ми ще бъдат (отново!) излишни ...
Със сигурност заглавие, което дългооооо време ще се слуша.











04. Silbermond - Leichtes Gepäck

Този албум мисля, че бе издаден в края на 2015 година. Въпреки това го поставям с лека ръка в любимите си 5 за настоящата такава.
Тук просто обичам всяка една от песните! От едноименната Leichtes Gepäck, през доста натъжаващата ме B69 и любимата ми - Menschlich als zu menschlich. 
Да, твърде много поп и леко комерсиално звучене, но пък албумът ме спечели основно заради лириката на всяка една песен вътре в него!






03. Eivør Pálsdóttir - Slør

Както в случая с френските албуми на Селин, така и при тези на Еивор, не разбирам нито една дума от онова, което се пее. Въпреки всичко музиката на тази жена е най-красивото нещо, което съм откривал след музиката на Kate Bush.
Трябва да уточня, че албумът също е от края на 2015 година, но пък е сред нещата, които не съм спирал да слушам през тази година.








02. Jack Garratt - Phase

Бъдещ носител на най-малко три или четири статуетки Грами - такова виждам бъдещето на този младеж. Най-силният дебютен албум за 2016 година, а и за последните няколко години ...












01. Lucas Debargue - Scarlatti, Ravel, Liszt, Chopin

2016 година в музикално отношение бе белязана от гения на този млад пианист - Люк Дебарг! Пълна фасцинация от първо слушане. Харизма. Талант. Гений - всички онези качества, които например, романтическата душа трябва да притежава.
Въпреки че не спечели тазгодишния конкурс за пиано на името на Чайковски, Дебарг е победителят в класацията на т.нар. Zeitgeist, тъй като интерпретациите му ще се слушат със сигурност от няколко поколения. Какво в случая е един неспечелен конкурс само защото момчето нямало професионално образование?

понеделник, 27 юни 2016 г.

10-те най-открояващи се музикални албума на 2016 година


Ей така, съвсем накратичко, ще си направя обобщението за най-добрите албуми през първите 6 месеца от настоящата година. 

Няма как да не подмина най-добрия албум от жанра на класическата музика. Става дума за младото открие - пианистът Люк Дебарг, който предизвика огромен интерес към себе си през последните няколко месеца. Дискът Scarlatti, Ravel, Lizst, Chopin, издаден от Sony Music със сигурност е най-оригиналният дебютен албум, който компанията е издавала през последните няколко години. Дебарг е майстор на пианото, умее да обсебва слушателите си и въпреки че не е професионален пианист, а се занимава с музика едва от няколко години, е далеч по-развит като ниво на интерпретация от мнозина други негови колеги. 

Jack Garratt
Едно от моите открития за тази година е човекът-оркестър или Jack Garratt. Албумът му Phase е композиция, в която се експериментира с музиката. Младежът свири на няколко инструмента, автор е на голяма част от нещата в този проект и определено има сериозно бъдеще като артист. Отново дебютен проект и отново прекалено добро за да бъде пропуснато от меломаните. 

Last Shadow Puppets също е група, която открих за себе си малко късно. Феновете на Алекс Търнър от Arctic Monkeys със сигурност следят и този страничен проект на своя любимец. Лично за мен това е по-добрият музикален избор за слушане. Не че не съм почитател на Monkeys-ите, но тук нещата са някак повече като за непретнциозен слушател, като мен. Everything You've Come To Expect е заглавието на втория им, и определено по-силен, музикален проект. Със сигурност албум, който ще се слуша дълго време ...

Една от най-слушаемите поп банди в Германия - Silbermond също успяха да създадат нещо много добро в началото на тази година. Албумът Leichtes Gepäck е леко депресивен, тъй като жизнерадостните текстове са в пъти по-малко. Някаква особена носталгия се съдържа и в музиката на парчетата. Но пък други, като Indigo, компенсират. Като цяло албумът е издържан в техния стил - поп с повече китари и определено открояващият се глас на Stefanie Kloss. 

The Jezabels са инди поп и рок група от Австралия. Synthia е четвъртият им студиен албум от 2016 година. И тук китарите и синтезаторът доминират в почти всички композиции. Освен пилотния сингъл Pleasure and Drive, се открояват и други интересни предложения, сред които My Love is my Disease и Stamina. За феновете на инди звученето, това е албум, който няма как да бъде пропуснат!

Yuna
Yunalis Mat Zara'ai е истинското име на изпълнителката по-известна само като Yuna. Малайзийката издаде третия си студиен албум Chapters тази година. Освен пилотния сингъл с Usher, то целият албум си заслужава. Композициите в него напомнят най-доброто от имена в музиката като Алиша Кийс, Ашанти или Алия. Стилът е някаква особена смесица между инди поп и R'n'B. 


Голямото завръщане на 2016 година несъмнено е A Moon Shaped Pool на Radiohead. Макар да излезе официално преди около седмица, то албумът със сигурност ще бъде сред най-добрите не само в дискографията на бандата, но и в музикалната индустрия изобщо. Меланхоличен и самобитен - само с тези две думи бих определил композициите. 

This is what the Truth feels like е третият студиен албум на Gwen Stefani. Макар някои от песните, които създаде през 2014 и 2015 г. да не намериха място дори в делукс версията, то тук отново говорим за проект, който достатъчно дълго време е обмислян, по който е работено сериозно и крайният продукт е повече от задоволителен.  

Garbage
За съжаление Blackstar ще остане последният албум в кариерата на David Bowie. Албумът присъства в личните ми предпочитания не поради този факт. Някак странно се случи така, че точно когато се научих да слушам музиката му, той си отиде от този свят. Отново поредният музикален шедьовър, идващ от Острова и албум, който ще се слуша много дълго време ... Някои от текстовете на песните вътре са дори поезия, поезия в най-хубавата и музикална форма

Една от най-любимите ми групи от 90-те се завърнаха също през 2016 година с албума си Strange Little Birds. Интересното тук е, че ако преди години групата бе залитнала по-скоро към поп звученето, то рок нивото тук е доста високо. И отново гласът на Шърли е прекрасното допълнение към техния шести студиен албум. 





вторник, 7 юни 2016 г.

Феноменологичната психология на Едмунд Хусерл



Психологията е проблемната област, която вълнува Хусерл не само в първите му трудове, посветени на математиката ("Върху понятието за число" и "Философия на аритметиката"), нито само като критика на психологизма в "Логически изследвания", но се запазва като водещ мотив дори в т.нар. му късни текстове. Феноменологията може да служи като основа за едно психическо учение, но едно учение за психическото, което е изградено по модела на т.нар. емпирична психология, е непродуктивно да влезе в тази роля. На този етап отношението е еднопосочно. 
Психологическият импулс във феноменологията е наследство от идеите на Франц Брентано. Австриецът се опитва да изгради едно универсално и дескриптивно учение за психическото, показвайки го като отношение към..., т.е. като отношение в най-чистия му вид или интенционалност. По самата си структура, преди всяка възможна теоретична нагласа, съзнанието е отнесеност към предмет, то е чиста интенция, в която се създава смисъл и с помощта на която се живее в смисъла. Тези идеи на Брентано са възможни, благодарение на преоткриването на Аристотеловата философия през 19 век (по линията Тренделенбург-Брентано). Всичко, което ни е достъпно в рефлексията има свойството да бъде съзнание-за-нещо, осъзнаване на нещо или интенционалност. Такава е същностната и най-първа характеристика на психическия живот, върху това разбиране заляга и възможността за феноменологична психология, както я разбира Хусерл.

Психологията, в нейния емпиричен вариант, борави със следното разделение - предметът е обективен сам по себе си, външен е за съзнанието, което се насочва към него, което го преживява в неизменен поток от усещания и възприятия. Върху тази основа лежи и новоевропейското разбиране за делението между субект и обект, което ще бъде подложено на критика от феноменологията (или на деструкция в текстовете на Мартин Хайдегер). По този начин психологията се свежда до единствения си вариант - да бъде психологизъм, да борави само с усещанията и да не знае по какъв начин следва да гарантира тяхната достоверност (в крайна сметка за мен нещата могат да са такива и такива, а за някой друг - напълно противоположни. Тогава, може ли да се говори за някаква обективност?). 
Възможността за изграждане на феноменологична психология Хусерл вижда и в разширяване на понятието за интенционалност, в неговата двойна структура - на акт, но и на предмет. Именно подобен метод спомага за избягване на господстващата натурализация на съзнанието, която властва във философския начин на мислене още от епохата на Новото време. В този ред на мисли, дори концептът за интенционалност на Брентано не успява да преодолее адекватно тази форма на натурализъм (нито модерните за времето на Хусерл разнообразни гещалт учения за доминиращата роля на формата). 
Във феноменологичната психология трябва да се преодолее Sein-Glauben, благодарение на която светът има стойност за нас (това е особената Хусерлианска нихилация на битието, която Хайдегер ще унаследи и доразвие, връщайки се към текстовете на Ницше. Произходът й при Хайдегер обаче е Хусерлиански, а не Ницшеански!). Тук идва и ролята на епохе, на трансцендентална редукция (макар между двете да съществува разлика и Хусерл да държи на нея), с чиято помощ трябва да про-видим същността в нейната иманентност. 
Иронизирайки леко идеите на Хусерл, бих казал, че феноменологията е своего рода превключвател, който ни помага да променим нагласата си към света, за да избегнем психологизма и да осъзнаем интенционалността в двойнствената й (акт-предмет) структура. Благодарение на това ни биват разкрити интенционалните предметности като такива, разкрити като същностен състав на интенционалните преживявания. 
В конкретния текст - "Феноменологична психология", част от Хусерлиана, се изясняват няколко важни идеи: 1) отношението на проекта "Логически изследвания" към психологизма на 19 век, но и онова, което трябва да се счита за нова форма на психология; 2) отношението на Хусерл към понятието интенционалност, върху чиито основи и структури на практика се развива цялата феноменология. 


четвъртък, 26 май 2016 г.

Феноменологичен бюлетин май/2016



Съвсем накратко ще обобщя онова, което се случва с преводната и критическа литература, свързана с феноменологията през последните няколко месеца. Идеята ми е да превърна подобни прегледи в постоянни, за да мога да създавам архив не само за самия себе си, но и за всеки един, който се интересува по някакъв начин от феноменология или философия на ХХ век.


80-ят том от "Събрани съчинения" на Мартин Хайдегер излезе от печат в издателство Vittorio Klosterman този месец. Името на тома е Vorträge 1915-1932, събран и издаден от Гюнтер Нюман. Това ще бъде първата част от тези доклади, т.е. 80 и 81-и том ще бъдат обединени тематично. Онова, което е включено в него всъщност касае периода преди създаване на "Битие и време", т.е. не много добре изследвани текстове на Хайдегер (особено пък в България), в които се оформят неговите разбирания по множество теми. Засегнати са и теми около актуалния по това време спор, свързан с психологизма, първите по-сериозни четения на Хайдегер върху текстове на Аристотел и Дилтай, една философска антропология и метафизика на Dasein, разработки върху Хегел, а така също и един проблем, който ще стане част от по-късните изследвания на философа - става дума за Ἀλήθεια и ψεῦδος. Klostermann са качили анотация за тома и съдържанието тук: Heidegger. Band 80.
На Хайдегер е посветено и изследването на Дейвид Еспинет - Phänomenologie des Hörens Eine Untersuchung im Ausgang von Martin Heidegger. За онези, които се чудят, каква би могла да бъде тази т.нар. феноменологията на слушането, то ще подсетя за едно място от "Битие и време", в което се казва, че ние никога не слушаме чист шум, т.е. онова, което чуваме винаги означава нещо за нас като човешки същества. Другата сериозна препратка, разбира се е към Tonpsychologie на Карл Щумпф.


От издателство Springer също не остават встрани от изследванията и проблемите, свързани с феноменологията. Сборникът Hermeneutics and Phenomenology in Paul Ricoeur. Between Text and Phenomenon е под редакция на Скот Дейвидсън и съдържа статии, в които се правят паралели между феноменологията и херменевтиката в контекста на наследството на Пол Рикьор. Повече за изданието: http://www.springer.com/us/book/9783319334240#aboutBook
Миналият месец издателството беше подготвило доста интересно съпоставително изследване на Джейсън Алвис върху Марион и Дерида - \Marion and Derrida on The Gift and Desire: Debating the Generosity of Things.
Докато сме в контекста на френската традиция на философстване, то трябва да спомена и изданието, под редакцията на Дуейн Дейвис, а именно -  Merleau-Ponty and the Art of Perception

Макар етиката да не е сред темите, които ме занимават и интересуват, то за Хусерл тя е била от огромно значение, макар на пръв поглед да изглежда, че феноменологията си няма работа с етиката по никакъв начин. Джанет Донъхю предлага интересен прочит в тази насока със своето изследване Husserl on Ethics and Intersubjectivity: From Static and Genetic Phenomenology. Повече информация за изданието и анотация на книгата може да бъде открита 
съответно тук: http://www.utppublishing.com/Husserl-on-Ethics-and-Intersubjectivity-From-Static-and-Genetic-Phenomenology.html

Внимание задължително трябва да се обърне и на текста на Фред Керстен, който е преводачът на Идеи на Хусерл на анаглийски език. В Space, Time and Other: A Study in the Method and Limits of Transcendental Phenomenology авторът отново поставя акцент върху темата за връщането към "самите неща" и рефлексията, която се осъществява спрямо тях. Примерите са безкрайно интересни доколкото са свързани с т.нар. пасивни синтези и се опитват да проиграят многоаспектността в начина на даденост на вещта. Информация тук: http://www.zetabooks.com/featured/kersten-f-space-time-and-the-other-a-study-in-the-method-and-limits-of-transcendental-phenomenology.html

Какво трябва да се разбира под латиноамериканска феминистика феноменология нямам и най-малка представа, но явно проблемната област някъде съществува. Мариана Ортега запознава жените (и не само) с онова, което трябва да мислим под In-Between Latina Feminist Phenomenology, Multiplicity, and the Self.
И накрая привършвам с издание на един от най-важните ученици на Хусерл - Ойген Финк. Неговото изследване Sein und Endlichkeit Vom Wesen der menschlichen Freiheit вече е достъпно със своето първо издание от Verlag Karl Alber.