Забравени и преоткрити испански художници

В света на изкуството винаги е имало художници, които не са съумявали да се впишат в школата, традициите и епохата, в които са пребивавали. Докато са живи творчеството им е или напълно непознато или смятано за упадъчно. Такъв е случаят не само с Винсент Ван Гог, но и с десетки други художници. Това са само малка част от имената, които са забравени, но след това биват преоткрити след няколко десетилетия или след няколко века.

Франсиско Сурбаран (1598-1664)

Явяването на ап. Петър на св. Педро Ноласко
1629 г.

Около 1634 г. Сурбаран пристига в Мадрид и се запознава с кралската сбирка на Филип IV, в която особено впечатление му правят картините на Рубенс и Тициан. Най-силно влияние за стила на Сурбаран оказва единствено Диего Веласкес.

Именно под негово влияние художникът драстично променя стила си, започвайки да използва по-мека цветова гама.

След смъртта му неговото изкуство е напълно забравено. Едва след около двеста години платната му биват преоткрити от Дьолакроа, Курбе и Домие. Но истинското му преоткриване се случва едва през ХХ век, когато картините му оказват влияние върху сюрреализма (особено върху Хуан Грис). Платната му се характеризират със строг геометричен ред, отсъствие на дълбочина и пренебрегване на законите на перспективата. 

Ел Греко (1541-1614)

Лаокоон
ок.1608-1614 г.

През 1881 г. картините на Ел Греко се разминават на косъм от това да бъдат изключени от колекцията на музея в Прадо, тъй като директорът ги намира за "грозни карикатури". Сто години по-късно художникът се сдобива със собствена зала.

Въпреки че живее и твори в Испания по народност Ел Греко е грък (истинското му име е Доменикос Теотокопулос и е роден на остров Крит). До началото на XIX век е смятан за чужд в Испания, а едва сто години по-късно творчеството му започва да се възприема като главен изразител на испанския мистицизъм.

Търсейки своя собствен стил, Ел Греко успява да се освободи от влиянието на италианската живопис. За единствен негов последовател може да се смята Диего Веласкес, а сред почитателите на художника са също така Дьолакроа, Миле, Мане и Пикасо, който старателно изучава картините на Ел Греко.

Бартоломе Естебан Мурильо (1617-1682)

Момче с куче
ок. 1650

Творчеството на Мурильо се счита за завършек на "златния век" на испанската живопис. През този период Севиля се превръща в един от най-богатите градове в Испания и успява да си извоюва мястото на икономически и културен център на Европа.

Освен картини със строго религиозна тематика, художникът създава и картини на малки деца, най-известните сред които "Куцото момче", "Малкият просяк", "Малката продавачка на плодове", "Просяци ядат грозде и пъпеш", "Момче с куче" и др. 

Интересното е, че до края на XIX век Мурильо се радва на много по-голяма популярност от Сурбаран или Веласкес, но впоследствие му прикачат етикета "яростен привърженик на католическото мракобесие". Едва през ХХ век творчеството му бива реабилитирано. Картините му не спират да оказват влияние през различните на епохи на имена като Гоя, Миле и Мане. 

След неговата смърт испанската школа на живописта практически престава да съществува, а нивото на майсторите спада в значителна степен. Затова за испанска школа като за явление в изкуството може да се говори единствено през XVII век.