Няколко знакови албума от 70-те години

За мое огромно съжаление започнах да откривам музиката от 60-те и 70-те едва през последната година. Казвам "за съжаление", защото дълго време съм игнорирал много изпълнители, които не само правят някаква си музика, но създават оригинални продукти в цялост. Все още познавам историята на музиката през този период по-скоро дилетантски и напълно любителски, но пък това не ми пречи да споделя някои албуми, които успяха да променят мнението ми и да ме превърнат в почитател на различни жанрове от 60-те насам. Въпреки, че първият посочен албум е от 1968 г. той си остава последният истински силен албум на Donovan и през следващото десетилетие. 

Donovan - The Hurdy Gurdy Man [1968]

Hurdy Gurdy Man несъмнено си остава сред любимите ми psychodelic албуми на 60-те години. Със сигурност един от най-добрите албуми на Donovan наред с Sunshine Superman (1966). Китарата е онова, което преобладава във всеки негов албум. Текстовете на песните му са насочени както срещу войната, така притежават и онази омая на хипи движенията, в която светът е красив, розов дори, и човек трябва да се забавлява, да прави любов и да не мисли за нищо друго: 

'Twas then when the Hurdy Gurdy Man 

Came singing songs of love 

Then when the Hurdy Gurdy Man 

Came singing songs of love

Интересният факт е, че Donovan пътува в Индия по време на записите на албума, където учи йога и медитация при Maharishi Mahesh Yogi. Не знам дали това е успяло да повлияе по някакъв начин на Hurdy Gurdy Man, но албумът определено е истинско емоционално приключение за всеки меломан.

Carole King - Tapestry [1971]

Вторият студиен албум на Carole King си остава най-добрият в нейната кариера. Може би това е така, тъй като в него е създаден емблематичният хит - I Feel The Earth Move. Напълно случайно попаднах на този албум и останах очарован от гласа на изпълнителката, от очарованието, който Tapestry носи със себе си. 

148 са световните легални версии на албума и това си остава грандиозният успех за изпълнителката, имайки предвид, че останалите й албуми не се сдобиват с повече от 39-40 версии по света. Може би в някаква степен толкова добър е само другият ми любим неин албум - Fantasy (1973).

Carpenters - Horizon [1975]

Интересно ми е, защо днес Abba са толкова популярни, а The Carpenters са някак позабравени? Имайки предвид невероятния глас на Caren Carpenter, си е направо срамота. 

Horizon е сред последните им силни албуми, тъй като Made in America остава някак си неразбран и е доста иновативен за дуото. В албума от 1975 е включен и кавър на The Beatles - Mr. Postman, а аранжиментът е доста променен и звучи изцяло в духа на дуото, подплатен със силния и плътен глас на Caren. 

Carpenters са сред най-любимите ми групи от 70-те заради красивата музика, която създават. За съжаление Caren умира от анорексия през 1983 г. Тя е и продуцентът на този албум.

Leonard Cohen - The Songs of Love and Hate [1971]

При изпълнители като Cohen сякаш не съществува средно положение - или харесваш тяхната музика, или изобщо не можеш да я слушаш. На първо място поет - това е, което веднага мога да кажа за изпълнител от неговия ранг; на второ място - депресар, както е модерно да се казва.

Това бе и първият негов албум, който харесах изцяло, започвайки да откривам творчеството му чрез Chelsea Hotel - кавър на която песен бе направила Lana Del Rey. 

Последният му студиен албум от 2014 година - Popular Problems беше невероятното завръщане на този артист, който винаги успява да оцелее и да предложи нова доза поезия и лиризъм на своите почитатели.

Carly Simon - No Secrets [1972]

70-те няма да бъдат същите без You're so Vain, която фигурира като част от този албум. И тук, както при Carole King, това е най-успешният опит на изпълнителката, в който тя успява да създаде тотален хит. Въпреки че може да се похвали само с 43 световни версии, албумът остава визитката на младата изпълнителка. 

Carly Simon издава още няколко доста успешни албума през годините, сред които обезателно са: Playing Possum (1975), Boy In The Trees (1978) и в някаква степен също и Coming Around Again (1987). 

Kate Bush - The Kick Inside [1978]

Дебютният албум на Kate Bush и до днес остава нейната визитна картичка с цели 123 версии по света. Началото е поставено от хита, създаден по романа на Емили Бронте - Wuthering Heights, а самата изпълнителка остава един от най-сериозните читатели на художествена литература, който не се страхува да съчетава книгите с музиката и да създава собствен уникален стил.

За Bush като изпълнител могат да се кажат повече от много неща, но онова, с което тя може да бъде описана най-добре, е индивидуалност. Рядко качество е за един музикант да успява да създаде в границите на масовизираната поп култура продукти, които да се отличават със свой собствен поглед върху музиката. Е, Kate Bush е събитието в британската музика от края на 70-те и началото на 80-те години.

Mary Hopkin - Earth Song/Ocean Song [1971]

Kate Bush е откритието на китариста на Pink Floyd докато г-ца Mary Hopkin е откритие на Beatles. Сред малцината изпълнители, които записват и издават продукцията си в студиото на английската банда.
Обожавам този албум не само заради Streets of London, а и защото преди година, когато бях в болница, с мен в телефона бяха няколко нейни песни; те бяха най-успокояващото нещо, което имах при всичко случващо се с мен. Благодарих на Mary Hopkin в профила й в Tweeter... и жената ми върна отговор с пожелание да се оправям и че ме благославя.
Несъмнено това бе най-хубавата ми емоция за цялата 2014 година.
Точно този неин продукт от началото на 70-те си остава най-нежният в лирическо отношение албум.