Едит Щайн - с няколко думи

Едва ли "няколко думи" ще бъдат достатъчни да се опише важността, която Едит Щайн (1891 - 1942) има за феноменологическото движение, за работата и подготовката на публикуваните съчинения на Едмунд Хусерл и за феноменологическата мисъл като цяло. За съжаление все още няма преведен някой от трудовете на Едит Щайн. За сметка на това отскоро сериозни имена като проф. Владимир Градев започнаха да представят религиозните й възгледи; Едит Щайн приема католицизма през 1922 г. и пише няколко книги, посветени на проблеми, свързани с вярата: "Endliches und ewiges Sein" (1937 г.) и "Kreuzeswissenschaft. Studie über Joannes a Cruce" (1942 г.).

Освен статията на проф. Владимир Градинаров, която е публикувана в сп. Християнство и култура, бр. 4/2011 г., друго стойностно изследване на български език е статията на проф. Иванка Райнова - "Диалогизирането на Хусерл и Тома Аквински. Опитът на Едит Щайн (и насоките на феноменологическите й изследвания). Мога само да се надявам, че скоро от фондация "Комунитас" ще преведат някое от католическите й съчинения за да може българският читател да се запознае с тези интересни опити вярата да се осмисля през сериозния понятиен апарат, завещан от феноменологията. 

Това, което тук искам да обобщя са няколко заглавия на английски език, издадени наскоро и касаещи различни аспекти от философските търсения на Едит Щайн. Става дума за два сборника със статии. Единият от тях е: "Intersubjectivity, Humanity, Being. Edit Stein's Phenomenology and Christian Philosophy", а другият е четвъртата част на сборника Boston Studies in Philosphy, Religion and Public Life, заплануван да излезе през 2016 г. със заглавие: "Edit Stein: Women, Social-Political Philosophy, Theology, Metaphysics and Public History". 

Поне от посочените статии в двата сборника първият ми се струва някак по-съдържателен заради проблематизиране на темата за интерсубективността, която е водеща във феноменологичните търсения на Едит Щайн още от периода на нейната дисертация - "Zum Problem der Einfühlung" (издадена през 1917 г.). Дисертацията й е напълно легално качена на сайта: www.edit-stein-archiv.de (Zum Problem der Einfühlung). 

Antonio Calgano (ed.) 

Edith Stein: Women, Social-Political Philosophy, Theology, Metaphysics and Public History. New Approaches and Applications.

ISBN: 978-3-319-21124-4

Springer Verlag

This volume explores the work and thought of Edit Stein (1891-1942). It discusses in detail, and from new perspectives, the traditional areas of her thinking, including her ideas about women/feminism, theology and metahysics. In addition, in introduces readers to new and/or understudies areas of her thought, including her views on history, and her social and political philosophy. The guiding thread that connects all the essays in this book is the emphasis on new approaches and novel applications of her philosophy. The contributions both extend the interdisciplinary implications of Stein's thinking for our contemporary world and apply her insights to questions of theatre, public history and biographical representations, education, politics, autism, theological debates, feminism, sexuality studies and literature. The volume brings together for the first time leading scholars in five language-groups, including English, German, Italian, French and Spanish international and cosmopolitan approach to Stein studies.

Antonio Calgano

Introduction: The Wide-Ranging Impact of Edit Stein's Thought - New Approaches, Applications and Insights (1-8)

Angela Ales Bello

Form the "Neutral" Human Being to Gender Difference: Phenomenological and Dual Anthropology in Edith Stein (11-23)

Mette Lebech

Women in Society: The Critical Potential of Stein's Feminism for Our Understanding of the State (25-33)

Laura Judd Beer

Women's Existence, Woman's Soul: Essence and Existence in Edith Stein's Later Feminism (35-45)

Anna Maria Pezzela

Intersubjectivity and Community in Edith Stein's Thought (49-63)

Jennie Latta

Eternal Life: A Phenomenological Exploration from the Perspective of Edith Stein's Description of Person and Community (65-72)

Christof Betschart

The Individuality of the Human Person in the Phenomenological Works of Edith Stein (73-86)

Paulina Fuentes

The Inseparabolity of Consciousness from Embodiment in the Phenomenology of Edith Stein (87-92)

Eduardo Gonzalez-Di Pierri

The Influence of Adolf Reinach on Edith Stein's Concept of the State: Similarities and Differences (93-105)

Kathleen Haney

Edith Stein on Autism (107-115)

Michael Andrews

A Phenomenology of Ethics and Excess: Experiences of Givenness and Transcendence According to Edith Stein (119-131)

Juan Francisco Pinilla

Feeling as the Bond Between Soul and Boby in St. John of the Cross (133-152)

Marian Maskulak

Science and Theology: Toward a Steinian Perspective (153-166)

Donald Wallenfang

Soul Power: Edith Stein's Meta-Phenomenological Construction of the Human Soul (167-180)

Harm Klueting

Martyrdom as Perfection of Life in the Christian Tradition and in Edith Stein's Thinking  (181-193)

Thomas Gricoski

Essential Being and Existential Metaphysics (197-212)

Walter Redmond

Stein and Pfänder on the Expression of Truth (213-224)

Joyce Avrech Berkman

Edith Stein and Theatrical Truth (227-238)

Joachim Feldes

The Bergzabern Circle: Toward a More Comprehensive View of Edith Stein (239-252)

Ken Casey

Edith Sten and (253-266)

Pamela Fitzpatrick

Stein the Educator in Autobiography, Writing and Biography (267-272)

John Sullivan

Role for Edith Stein in Her Own Promotion? (273-282)

Mette Lebech/Jonh Gurmin (eds)

Intersubjectivity, Humanity, Being. Edith Stein's Phenomenology and Christian Philosophy

ISBN: 978-3-0343-1980-6

Verlag: Peter Lang

This volume brings together revised version of papers presented at the inagural conference of the International Association for the Study of the Philosophy of Edith Stein (IASPES). The conference papers are supplemented by e number of specially commissioned essays in order to provide a representative sample of the best research currently being carried out on Stein's philosophy in the English speaking world. The first part of the volume centres on Stein's phenomenology; the second part of looks at her Christian philosophy; and the third part explores the contexts of her philosophical work.

Philosophy

Sarah Borden Sharkey 

Reconciling Time and Eternity: Edith Stein’s Philosophical Project 

Joyce Avrech Berkman 

The Blinking Eye/I: Edith Stein as Philosopher and Autobiographer 

Rachel Feldhay Brenner 

Edith Stein’s Concept of Empathy and the Problem of the Holocaust Witness: War Diaries of Polish Warsaw Writers 

Antonio Calcagno

Edith Stein’s Reworked Liberalism and the State 

Marianne Sawicki 

Solidarity and the Legal Order in Stein’s Political Theory

 Joachim Feldes

 A Yet Hidden Story: Edith Stein and the Bergzabern Circle

Gloria Zúñiga 

y Postigo Phenomenological Ontology: Stein’s Third Way

Elizabeth Meade 

Stein and Levinas on the Other

James Smith Reinachian 

Themes in An Investigation Concerning the State 

Nicholas Madden

An Artist and Edith Stein

 Christian Philosophy 

Christof Betschart

Quid and Quale: Reflections on a Possible Complementarity Between Metaphysical and Phenomenological Approaches to Personal Individuality in Edith Stein’s Potenz und Akt 

Philip Gonzales 

Edith Stein and Erich Przywara and the Place of Love in Christian Philosophy 

Walter Redmond

Edith Stein’s Ontological Argument

Marian Maskulak

Edith Stein’s Trinitarian Ontology

Gerald Gleeson 

Exemplars and Essences: Thomas Aquinas and Edith Stein

Thomas Gricoski 

The Method of Stein’s Realism 

Ken Casey 

Do We Die Alone? Edith Stein’s Critique of Heidegger

Hanna-Barbara Gerl-Falkovitz 

Sinnereignis in the Philosophy of Edith Stein

Stein’s Philosophy in Context 

Jerzy Machnacz Hedwig 

Conrad-Martius und Edith Stein Husserls Schülerinnen und die aristotelisch-thomistische Philosophie 

René Raschke 

Edith Stein in der deutschen Forschung und Rezeption

Kathleen Haney Inviting 

Edith Stein into the ‘French Debate’

Harm Klueting 

Edith Stein and John of the Cross: An Intellectual and Spiritual Relation from Husserl’s Lecture in 1918 to the Gas Chamber of Auschwitz in 1942 

Michel Dupuis 

Empathy and the Hermeneutics of the Self: E. Stein, H. Kohut, P. Ricoeur 

Donald L. Wallenfang

Geisteswissenschaft: Edith Stein’s Phenomenological Sketch of the Essence of Spirit

Francesco Alfieri 

A Possible Opening Up of Phenomenology Towards the Metaphysical Question of Materia Prima: Edith Stein’s Thought in Relation to the Work of Vitalis de Furno, Edmund Husserl and Hedwig Conrad-Martius 

20-те музикални албума на 2015 година

Съвсем ретроспективно ще се опитам да обобщя 2015 година в музикално отношение. Албумите, които успях да преслушам и които успяха да ми харесат със своите различни качества, бяха несъмнено повече от двадесет. Избрал съм онези заглавия, които съм слушал повече от три-четири пъти и които по някакъв начин са успели да се отличат от останалите. 

20. Martha Argerich & Claudio Abbado - Complete Concerto Recording

Несъмнено от Deutsche Grammophon успяха да ме изненадат с невероятно разнообразие от изпълнители и техни записи. С удоволствие бих избрал само неща на звукозаписната компания, забравяйки, че съществуват други жанрове музика, тъй като тази година издадоха ценни съкровища, далеч отвъд комерсиалната продукция. 

Едно от тях бе съвместната работа между Марта Аргерих и Клаудио Абадо заедно с няколко различни филхармонии и оркестри. От компанията ни предложиха някои техни "ранни" интерпретации, които по нищо не се отличават от професионализма на сегашните им албуми. 

Несъмнено ценна придобивка за всеки един меломан, особено за онези, които уважават таланта на божествената Аргерих. 

19. Hindi Zahra - Homeland

Един много спокоен албум, с полъх, идващ от пустинята и едно име, което случайно открих за себе си през тази година, бе Hindi Zahra. Доколкото успях да разбера и концертът на изпълнителката в зала 1 на НДК се е състоял успешно. Съжалявам, че не успях да отида и да се порадвам на този плътен глас и красивата меланхолия, която ми донесе "Homeland". 

Сред песните, които се откроиха в този албум, няма начин да не спомена няколко: Any story, To the Force и не на последно място The Moon is Full. Нежен албум, меланхоличен и изпълнен с красива лирика. Това бе и вдъхновението ми през целия август месец. Благодаря ти, Hindi!

18. Marco Mengoni - La Neve Prima Che Cada

Все още нямам представа, какво означава заглавието на този албум? Това обаче не ми попречи тази година да открия за себе си красотата на италианската поп музика. Признавам си, че италианският не е сред любимите ми езици и на моменти съвременната им поп музика звучи леко еднообразна, но Марко Менгони се отличи по някакъв начин. 

През 2015 година младежът издаде и един албум с ремикси (Lo ti Aspetto), а така също и нов студиен - Le Cose Che Non Ho. Сред италианските ми открития тази година бяха също така и Nek (    Fatti avanti amore), Francesca Michielin (L'amore esiste) и Giovanni Caccamo (Ritornerò da te). 

17. Lucy Rose - Work It Out

Lucy Rose е млада изпълнителка, която открих, благодарение препоръките на сайта YouTube, който един ден бе много любезен да ми препоръча клипа й "Our Eyes". Освен гласът на момичета, ми хареса и позитивизмът, който присъства изцяло във втория й студиен албум. Надявам се, че Луси ще има успех и в бъдеще и ще продължава да се развива в жанра инди, който на този етап обхваща в себе си твърде много и различни изпълнители. 

"Work it out" бе сред летните ми вдъхновение не само с упоменатата песен, но така също и с - Like An Arrow, Köln, Into the Wild, I Tried и Till The End. 

16. Muse - Drones

 

Никога преди това цял албум на групата Muse не ми е правил толкова добро впечатление. Не че не харесвам бандата, просто понякога са ми доста "трудни" за слушане. Този път обаче заобичах всяка една песен в албума - от пилотната "Dead Inside" до леко странната "Drones", която лично за мен звучи толкова хубаво все едно мъжки хор я изпълнява в някоя катедрала. 

Признавам, че този албум е една идея по-комерсиален за слушане пред останалите им и може би поради тази причина моите комерсиални уши успяха да го харесат изцяло. 

Бандата винаги се е отличавала с оригинални и абстрактни проекти. Благодаря им за този албум, които си остава един от най-добрите рок албуми за тази година като цяло. 

15. Disclosure - Caracal

 

Доколкото успях да разбера това е третият студиен албум на дуото Disclosure, които успяха да пробият бариерата дори в България (не че не са имали фенове и преди това, просто проектите от последния им албум намериха място в комерсиалните музикални канали у нас). 

Дуото намерих покрай дуета им със Sam Smith "Omen". Преслушах и албума, който е изпълнен с дуети с най-разнообразни изпълнители, сред които Gregory Porter, Lorde, The Weeknd, Lion Babe и др. 

Доста по-различен от предходния им албум "Settle'[2013] и отново една идея по-комерсиален, но далеч по-стойностен от бозите, които ни заливат от страна на David Guetta и Rudimental. 

Успяха дори да ме накарат отново да прослушам съществото Lorde! 

14. Grigory Sokolov - The Salzburg Recital 

 

Еквивалент на качество за мен, освен Karajan, е единствено Григори Соколов. Тази година от Deutsche Grammophon ме зарадваха с качествения "The Salzburg Recital". В албума пианистът представя произведения от Моцарт, Шопен и невероятната Poème, Op.69 No.2 на Скрябин. 

В моят топ 5 за пианистите на всички времена е именно Григори Соколов. Не знам как успяват, но руснаците винаги са ми сред любимците в класическата музика, без значение дали става дума за композитори или пианисти. 

Албумът бе сред нещата, които слушах непрекъснато в началото на 2015 година. И до сега си остава сред любимите ми от страна на Соколов. В някаква степен ми харесва повече дори от "Chopin 24 Preludes' [2007]. 

13. Coldplay - A Head Full Of Dreams 

След като през 2014 година тотално ме разочароваха с "Ghost Stories" - може би най-слабият албум на групата според мен, сега ColdPlay са някак комерсиални, но и запазили своята автентичност. 

Нищо не може да надмине "Viva La Vida"[2008] и бандата дори доста се е отдалечила от своето автентично звучене през тези далечни години. Единствената песен, която игнорирам в този албум е "Hymn For The Weekend" заради безсмисленото присъствие на безсмислената изпълнителка Beyonce. Чудя се, трябваше ли жената, която се чуди как да бъде известна, да разваля този прекрасен албум? Съжалявам, че са позволили този дует с нея, но ... А изненадата в албума е дуетът им с Tove Lo. 

12. Vladimir Horowitz - Return To Chigago 

Идва ред и най-любимият ми пианист - Владимир Хоровиц, сдобил се с прозвището "Последният романтик". 

Професионализмът на пианиста е показан чрез интерпретациите му на произведения на Скрябин, Скарлати, Моцарт, Шуман, Лист и Шопен. Всичко е изсвирено с премерена красота и висок професионализъм, защото това е Хоровиц. 

Тази година, освен Deutsche Grammophon, Sony Classic също издадоха неща на пианиста - тяхната колекция дори за момента е една от най-добрите. Мога само да бъда благодарен, че Русия е създала такива велики пианисти. Далеч по-гениален за мен си остава именно Хоровиц пред неговия най-добър ученик - Глен Гулд. 

11. Giorgo Moroder - Deja Vu

 

Поредната грешка, която коригирах през тази година, бе да открия гения на италианеца Giorgo Moroder. Отново трябва да бъда благодарен на YouTube, че ми препоръча видеото му със Sia - "Deja Vu". 

Италианецът успя да ме върне в златните години на диско музиката. Въпреки че е ползвал добре познатата стратегия - да се довери на популярни имена, все пак албумът носи своята диско магия. Изключения, разбира се има, това е нелицеприятната за мен Charli XCX, която не знам какво дири в този великолепен албум, но мястото й не е там.

Забавен, енергичен и много позитивен. Освен дуетът със Sia, обожавам и кавъра, в който участва мис Britney Spears - "Tom's Dinner" и дуета с Kylie "Right Here, Right Now". 

10. Sonya Yoncheva - Paris, Mon Amour

Соня Йончева е българката, с която мога да се гордея заради световните й музикални постижения. Жена, която доказа на всички, че няма значение от къде си, когато имаш талант и работиш много, нещата все някога ще се случат. 

За мое огромно съжаление не успях да отида на рецитала й в София тази година. Имах огромно желание по някакъв начин да изразя възторга си от гласа и качествата на пловдичанката Соня.

Надявам се в бъдеще да имам тази чест. Благодаря й за този албум, с който прослави страната й, сигурен съм, че и в бъдеще ще работи усилено и ще прославя родината ни.

Соня Йончева - едно от малкото имена, с които съм горд, че съм българин.

Поклон! 

09. Jonas Kaufmann - Nessun Dorma. The Puccini Album 

Макар и по телевизията, тази година успях да гледам заедно на една сцена два от любимците ми в операта - Йонас Кауфман и Анна Нетребко. Колебаех се доста, кой от двата албума на изпълнителя да избера - дали този или другия, отново посветен на Пучини - "The Age of Puccini". Във втория онова, което доминира е "Бохеми" - произведение, към което изпитвам повече от огромна емоция.

Спрях се на "Nessun Dorma" поради единствения факт, че в него има арии, които са малко по-сложни за изпълнение и в тях Кауфман разкрива силата на своя глас. 

Все още си мечтая за съвместен албум между него и Нетребко - това ще бъде сбъдната мечта, надявам се, не само за мен. 

Радвам се, че Кауфман "избяга" от дългогодишното влияние на Вагнер и записа тези два албума.  

08. James Bay - Chaos and the Calm

Лятото на 2015 година със сигурност принадлежеше на китарата и гласа на Джеймс Бей. Не само заради песента "Hold Back the River", но и заради емоцията, която се съдържа в дебютния му албум. Не тази песен обаче ме спечели за музиката му. Определено "When we were on fire" си остава най-хубавият текст и любимата ми песен.

На Джеймс също пожелавам успех занапред и се надявам, че музикалната му кариера няма да остане с този албум. Също така се надявам, че ще запази автентичното си звучене, без да прави грешката да записва с популярни имена или да променя музиката си по начин, по който да се харесва на мнозина.

Автентичен е - това е най-хубавото в музиката му!

07. Max Richter - From Sleep

С този албум композитор Макс Рихтер определено ме отнесе (разбирам колко банално звучи думата, но си мисля, че точно "отнасяне" е онова, което изпитах. Направо бях пометен ако трябва да бъда образен). 

От няколко години следя с особен интерес нещата, които Рихтер прави и начина, по който експериментира. Тук обаче той е доста по-слушаем и определено над целия албум има една аура, която за мое съжаление няма да мога да изразя с думи прости.

Знам само, че винаги когато искам да се концетрирам, когато имам да пиша нещо сериозно, именно тогава този албум е най-подходящото нещо, което имам за този случай.

Албум-приключение, изпълнен с много красива музика! 

06. Anna Netrebko - Iolanta 

След участието й в "Евгени Онегин", Нетребко се върна към най-добрите произведения на руската музика в началото на 2015 година. 

"Йоланта" бе опера с много интересно режисьорско решение. Нетребко, изпълняваща сляпата Йоланта, която успява да прогледне заради силата на любовта, се намираше на едно легло в центъра на сцената през всичките й действия (т.е. докато бе сляпа). 

Операта си бе преживяване за мен и имаше завиден успех, въпреки че не е така добре позната и толкова много поставяна в световен аспект.

Прекрасното сопрано на Нетребко създаде една истинска атмосфера и това е може би сред нейните шедьоври.

05. Fall Out Boy - American Beauty/American Psycho

Не бях и сред почитателите на Fall Out Boy, въпреки че имат доста песни, които харесвам. С този албум обаче ме спечелиха като верен почитател. Много рядко се случва да харесам всички песни в един албум, но тук случаят е такъв. И това се случи само след първо слушане. 

Една песен обаче си остава лидер в този албум и тя несъмнено е "Centuries". Добре им се получи и с видео реализациите на песните, които успяха да клипират. 

Хареса ми дори и изданието, което направиха няколко месеца по-късно: "Make American Psycho again". Годината също бе успешна за момчетата, които заслужено си отнесоха статуетка в категории Best Rock на наградите на MTV. 

04. Various Artist - A Tribute To Nina Simone

Изненадата тази година се случи в края на лятото, когато разбрах, че различни изпълнители са записали трибют на Нина Симон. За хората, които ме познават е безсмислено да обяснявам какво означава за мен музиката на тази жена. 

Освен дъщерята на изпълнителката, тук участие взима и Laurin Hill - това гласище, чийто глас няма как да остави равнодушен когото и да било. Тя се е справила блестящо с няколко песни - "Feeling Good", любимата ми "I've Got Live" и "Ne Me Quitte Pas" (и още няколко заглавия). Може би албумът ще се да се получи прекрасно ако освен Laurin Hill не бяха канили друг изпълнител, но Mary J. Blige допълва тази красота. 

За моя огромна радост бездарната Beyonce не е развалила този проект с манията си да бъде известна на всяка цена.

03. The Weeknd - Beauty Behind the Madness

Дори самият аз се изненадах колко много ми хареса именно този албум след като безуспешно се пробвах да харесам музиката му в "Kiss Land" [2013]. 

В този албум всяка песен носи различно усещане. Единствената, която някак ме дразни за да бъде идеално цялото, е само "Earned It" - саундтракът на баналното филче "50 нюанса сиво". 

Надявам се, че през 2016 г. ще бъде клипиран дуетът му с Lana Del Rey - "Prisoner". Иначе откакто излезе албумът, не съм спирал да го слушам. Депресивни текстове, в които личи силата на Weeknd като текстописец.

Пожелавам му успех на церемонията Грами, в която помня, че имаше доста голям брой номинации. 

02. Björk - Vulnicura

Това е най-концептуалният и оригинален албум за тази година. Завръщането на Бьорк беше повече от успешно и се радвам, че се случи. 

Рискувам да кажа само банални неща за да опиша всичко, което песните в албума ми причиняват от няколко месеца. Тук също обичам всяка една песен и въпреки всичко една си остава фаворит - "Lionsong". 

Отново в рамките на клишето, ще споделя, че това е музика, която се преживява; музика, която е създадена не просто да се слуша покрай някакви други неща, а такава, която се вмъква в личното пространство и създава нови емоции и усещания.

Малцина са творците, които могат да си позволяват подобно влияние. Албумът със сигурност е събитие за близките няколко години напред. 

01. Lana Del Rey - Honeymoon

От няколко години насам има само едно име, което е обсебило музикалните ми интереси - става дума за г-ца Del Rey. С огромен интерес следя всичко, което тази жена прави. 

"Honeymoon" е стъпка напред за нея. Радвам се, че успя да избяга от емоционалните състояния на "Born to Die", преодоля също така и емоцията от Ültraviolence" за да създаде нещо отново толкова различно. 

За музиката и за Лана мога да говоря много, защото не съм спрял да се интересувам от нея оше от 2011 година насам.

По някакъв особен начин повечето от нещата, които прави успяват да избягат далеч от клишираните разбирания за музика и музикално произведение. В духа на Хайдегер и Гадамер, си позволявам да кажа, че това са произведения-събития, в които се случва разкриване на смисъл. 

Несъмнено най-добрият албум на 2015 година за мен. Радвам се, че Лана не спира да прави музика и се надявам и за напред да запази автентичния стил, който притежава. Едва ли бих могъл да отлича някоя песен от този албум, но няма как да не се спра на две, които просто обожавам. Става дума за "Salvatore" и "Music to watch boys to". 

Какво ново около феноменологията?

Давам информативна справка на няколко нови издания, които са преведени скоро на немски език или пък са автентични феноменологични изследвания. Текстовете са свързани с феноменологията, нейния исторически контекст и нейното по-нататъшно развитие в Германия и в страни като Франция и Америка (в които феноменологията намира различни форми на съществуване и до днес).

1. Jean-Luc Marion: Gegeben sei
Entwurf einer Phänomenologie der Gegebenheit
ca. 544 Seiten
Verlag: Karl Alber, 2015
ISBN 978 3 495 48660 3

Jean-Luc Marion "Gegeben sei"
[2015]

"Wir haben also in Folgenden lediglich eine Thematik. Wenn sich das Phänomen anstatt sich konstituiren zu lassen (Husserl), als das definiert, was sich in und aus sich selbst zeigt (Heidegger), dann kann sich diese Selbst nur insoweit bezeugen als es sich zuerst gibt. Fehlt es an der Möglichkeit, dorthin zurückzusteigen, wodurch sich das Phänomen gibt, dann lässt sich nicht mehr begreiflich machen, dass es sich zeigen kann (...) Einzig eine Phänomenologie der Gegebenheit kann zu den Sachen Selbst zurückkommen, weil sie diese, um dorthin zurückzukommen, zuerst sehen muss, weil sie diese folglich kommen sehen und ihren Eintreff entragen muss." 

"Gegeben sei"kann als das zentrale Werk der Philosophie Jean-Luc Marions gelten. Erstmals seit seinem Erscheinen 1997 liegt es jetzt auf Deutsch vor. Der Karl-JaspersßPreisträger (2008) plädiert darin für eine radikale Erneuerung der v.a. von Edmund Husserl und Martin Heidegger geprägten Phänomenologi. Dabei bildet der Begriff Gegebenheit den Leitfaden. Zunächst wird in dieser Studie dargelegt, dass Phänomene auf ihren originären Status als Gegebene zurückzuführen sind. Anschliessend unternimmt der französische Denker den Versuch. Gabe im Ausgang von reiner Gegebenheit neu zu definieren und aus ihrem ökonomischen Deutungsrahmen herauszulösen. So ist das Feld bereitet, um die Charakterzüge von dezidiert gegebenen Phänomenen festzulegen und die Stufengrad ihrer Gegebenheit auszumessen, was eine philosophische Theorie von Offenbarung impliziert. In einem letzen Schritt argumentiert der Autor dafür, dass sich Subjektivität von dieser Warte aus als hingegebene vesretehen muss.

2. Stefan Schmidt
Grund und Freiheit. Eine phänomenologische Untersuchung des Freiheitsbegriff Heideggers
Verlag: Springer, 2016
ISBN 978 3 319 20574 8

In der vorliegenden Studien geht der Autor den mannigfaltigen Zusammenhängen von Gründung und Begründung in der Welt nach, um mit Martin Heidegger zu zeigen, dass all diese Zusammenhänge Freiheit voraussetzen , aus Freiheit hervorgehen oder doch zumindest freiheitsbedingt sind. Die Analyse des ontologischen Freiheitsbegriff Heideggers nimmt so die Gestalt einer phänomenologischen Destruktion von Grund an. Der Fokus des Buchesliegt auf Heideggers tatsächlichem Gebrauch des Begriff Freiheit. Ausgangpunkt der Untersuchung ist das Diktum "Die Freiheit ist der Grund des Grundes". Dieser Satz fällt in Heideggers metaphysiche Periode, die sich auf den Zeitraum von 1928 bis 1930 beschränkt und in der er versucht einen positiven Begriff von Metaphysik, eine Metaphysik des Daseins zu entwerfen. Zur Aufschlüsselung dieses Diktums konzentriert sich die Untersuchung daher auf eben jenen Zeitraum.
Im ersten Kapitel wird der Begriff des Grundes systematisch und philosophiehistorisch untersucht, um unsere Praxis des Begründes von Welt präsupponiert. Das zweite Kapitel widmet sich Heideggers positivem Verständnis von Freiheit und weist nach, wie die beiden Begriffe "Grund" und "Freiheit"mittels des Weltbegriffs miteinander verwoben sind. Das dritte Kapitel zieht ein Resümee und setzt die Ergebnisse in einen breiteren phänomenologischen Kontext, der nicht allein auf Heidegger beschränkt bleibt. Das vierte und letzte Kapitel setzt sich mit den ethischen Implikationen von Heideggers ontologischem Freiheitsbegriff auseinander.

3. Joachim Feldes
Das Phänomenologenheim. Der Bergyaberner Kreis im Kontext der frührn phänomenologischen Bewegung
Verlag: Traugott Bautz, 2015
342 Seiten

ISBN 978 3 95948 092 5

Diese Arbeit, die zum Sommersemester 2013 der Fakultät für Geisteswissenschaften der Karls-Universität Prag als Dissertation vorgelegt wurde, verdankt sich der Ermutigung von Seiten einer Reihe wohlmeinender Freunde und Schüler, die mich 2004 fragten, ob ich nicht „endlich“ meine damals vorliegenden Einzelstudien über Edith Stein und ihre Beziehung zu Bad Bergzabern zu einer umfassenden Darstellung zusammenfassen wollte. Diese Anregung löste spannende Forschungen aus, die mich unter anderem nach Frankreich, Großbritannien, Italien, Polen und in die Schweiz führten, und mir den Blick für den sogenannten Bergzaberner Kreis öffneten, einer Gruppe, die für Stein von zentraler und die frühe phänomenologische Bewegung zumindest von gewisser Bedeutung war.

 Um also die Beziehung zwischen Stein und Bergzabern ausreichend darstellen und hinreichend beurteilen zu können, ging es nun nicht mehr nur um eine, sondern im Kern um sieben Personen. Dass ich angesichts dieser wesentlich umfangreicheren Aufgabe nicht verzagt bin, dafür haben sehr viele Menschen gesorgt, die ich hier leider nicht alle aufzählen kann, auch wenn dies mehr als angemessen wäre. Sie alle sind mir in den zurückliegenden Jahren zu guten und wertvollen Bekannten, Kollegen und Freunden geworden, die meine Arbeit und mein Leben bereichert haben. Mein Dank gilt den römisch-katholischen und anglikanischen Bischöfen, vor allem Dr. Anton Schlembach und Dr. Geoffrey Rowell, die meine Arbeit wohlwollend unterstützt haben. Besonders herzlich danke ich Frau Prof. Dr. Dorothea Sattler (Münster), Frau Dr. Margie Tolstoy (Cambridge), Frau Prof. Dr. Angela Ales Bello (Rom) und meinem Doktorvater, Herrn Prof. Dr. Hans Rainer Sepp sowie Herrn Prof. Dr. Jan Sokol (Prag) für ihre kritische, geduldige und immer hilfreiche Begleitung meiner Forschungen. Schließlich gilt mein aufrichtiger Dank meiner Frau Jutta und meiner Mutter Katharina. Ohne Euch hätte ich es nicht geschafft.

Платоновият „Пир” в контекста на своите български преводи

Текстът бе публикуван в коледния брой на "Литературен вестник" и предизвика някои възражения на доц. Димка Гичева-Гочева (http://dimkasdiary.blogspot.bg/2015/12/blog-post_20.html). За мен остава все още под въпрос, защо доц. Гочева се хвана за една дума - "противоположно", която извади от цялостния й контекст и започна някаква своя кампания. Искам още веднъж да й благодаря за думите, с които ме окачестви. Аз никога не бих си позволил да обидя човек, когото не познавам.
Искам да подсетя за няколко неща:

1. НИКОЙ в България, или където и да било другаде, не държи изключителни права за интерпретацията на Аристотел, Платон, Кант или каквато и да било друга част от философията. Мисля си, че отмина ерата, поне от 1989 година насам, в която един човек имаше право да казва кое, какво и как е релевантно и да бъде последна инстанция по дадени въпроси (не вярвам също така, че доц. Гочева някога може да стане Димка ЕООД върху Аристотел - при цялото ми уважение спрямо работата й на изследовател и преводач).

2. В случай, че доц. Димка Гичева-Гочева води своя лична война с катедра История на философията, не разбирам с какво думата "противоположно" задейства негативизма в нея (визирам продължението на критиките й: http://dimkasdiary.blogspot.bg/2015/12/blog-post_22.html) и тя реши отново да ни (пре)разкаже тезата на Мишел Фуко за властта.

И не на последно място, доц. Димка Гичева-Гочева (която аз безкрайно много ценя и уважавам като преводач и изследовател) искам да Ви подсетя, какво сама сте написала в своите книги - става въпрос за Вашите изследвания "Университетът: накъде?" и "За Европа и университета". Все още не мога да разбера, как се случва така, че преподавател пише толкова красиви и идеалистични неща за знанието и това, как трябва да се осъществява преподаването, а няколко години по-късно си позволява да изважда думи от техния контекст и да води несъществуващи войни?

Публикувам своя текст тук. Надявам се ще видите, че единствената ми цел бе да покажа някои наглед малки промени в превода на Георги Гочев и недоуменията, които могат да се появят пред читателя, който НЕ е филолог. Тук става дума за съвсем различен интерпретативен хоризонт от онзи, който се привижда на доц. Гочева.
Самият аз съм изкарал магистратура, свързана с превод и знам какво значи човек да превежда и каква къртовска работа е това. Никога не бих си позволил да нападна или обидя преводач, особено когато той е превеждал от език, който аз слабо познавам.
Не на последно място - уважението ми към Георги Гочев като преводач е несъмнено, към Иван Христов, чието име също съм споменал - отново е несъмнено.
През тези 10 години, в които съм слушал лекции в два различни университета, при различни преподаватели, никой никога не си я позволявал да раздава квалификации за компетенциите на студентите. Всички те са били професионалисти и са се държали с мен и колегите ми като с равни (т.е. именно като с колеги). Затова не мога да си обясня грубия език и нападките лично към мен от страна на доц. Гочева?!
Заявявам ясно, че НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ да участвам в личните войни на доц. Димка Гичева-Гочева с катедра "История на философията". Единственото, което искам е просто да създавам що-годе смислени текстове и да правя нещо смислено - войните, пререканията и кавгите не са по моя вкус.

Ето го и самия текст (на стр. 7 в: Литературен вестник)

Издателство „Изток-Запад” стартира нова серия – „Извори” – за философска и хуманитарна книжнина. Сред издадените до момента автори са Платон, Марк Аврелий, Мирандола, Лайбниц и др. На читателя са предложени както осъвременени издания на вече познати текстове, така и изцяло нови преводи. Такъв е случаят и с първата книга от поредицата – „Пир” на Платон, в превод на Георги Гочев.

Първоначално текстът бе издаден през 2011 г. от издателство „Планета 3”, а след него последваха и още няколко диалога на Платон, преведени от Богдан Богданов (става дума за „Федър” от 2007 г. и за „Федон” от 2011 г.). С превода на „Пир”, чието оригинално заглавие е Symposion, Георги Гочев предложи един нов прочит на текста, различаващ се значително от предните две издания – дело на Геновева Цанкова-Петкова и Георги Михайлов. Когато диалогът бива преведен за първи път през  1946 г. от Геновева Петкова е избрано заглавието да бъде предадено на български език с дума, която по някакъв начин да отговаря смислово на античните събирания (симпозиуми) и това да се стане чрез нечленна форма, а именно с пир. Няколко десетилетия по-късно, през 1982 г., когато голяма част от диалозите на Платон са издадени в академично четиритомно издание, е осъществен нов превод от страна на Георги Михайлов.

В бележка в края на текста Михайлов аргументира накратко своя избор на заглавие с членна форма по следния начин: според него става дума за конкретно събиране, за точно определен пир, т.е. за пирът, проведен у Агатон, чийто гости са Федър, Павзаний, Ериксимах, Аристофан и Сократ. Четирите тома събрани съчинения на Платон, сред които е поместен и този превод, продължават да се считат за академичн образец, който налага определени стандарти при четенето на философските диалози. Благодарение на изследванията на Богдан Богданов, Цочо Бояджиев, Невена Панова и други коментатори и преводачи не само на Платон, но и на античната култура, у нас вече съществува изградена рецепция по отношение на творчеството му. Напълно противоположна е, например, ситуацията с текстовете на Аристотел, спрямо които културата ни е все още наваксваща с преводните издания (с тази задача се е заел Иван Христов, чиято цел е цялостно издаване на Аристотеловите съчинения в двуезични томове).

Въпросът с превода на диалога Symposion засяга няколко проблема, които не са свързани толкова с наличието или отсъствието на членна форма в заглавието. Няма установена преводаческа норма дали то трябва да бъде превеждано или да се запази в оригиналния си вариант, чрез неговата латинска транслитерация (на гръцки то е Το Συμπόσιο). Оттук произтича другият проблем – по какъв начин съвременната култура осмисля този античен пир, който притежава строга ритуалност и не може да се сведе само до събиране с приятели по някакъв повод, на което всички се веселят и пият алкохол. Умеем ли да мислим symposion по гръцки, в неговата автентична събитийност?

Какво всъщност представлява един συμπόσιον? Най-често това са събирания на мъже, провеждани в мъжката част на къщата, на които по изключение се допускат жени (единствено хетери). Организират се по различни поводи – сватба, погребение, заминаване или завръщане на близък приятел и др. Освен тази празничност на тях се обсъждат сериозни философски теми, а ритуалната част от вечерта е съпроводена с изпълнение на химни към бог Дионис и провеждане на игри, най-известната от които е κότταβος. Това превръща симпозиумите не само във весели вечеринки, а по-скоро в събирания, които притежават конкретна събитийност. В този смисъл те са и места, натоварени със символно значение поради провежданата ритуалност и дискутираните теми.

За съжаление в изданието от 2015 г. на „Изток-Запад” подобен въвеждащ коментар или цялостен предговор отсъстват. Такъв обаче е поместен в текста от 2011 г. (на изд. Планета-3), в който Георги Гочев обяснява по-важни моменти около проблемите, разисквани в диалога, а така също се предоставят исторически сведения и за участниците в него. Това позволява на читателите-неспециалисти изграждане на достатъчно добра подготовка при по-нататъшното занимание с текста. Такава със сигурност е необходима не само заради времевата отдалеченост, в която Платон и неговото писмено наследство се намират, а и поради необходимостта от цялостно разбиране на античната култура.

Онова, което отличава превода на Георги Гочев от този на Георги Михайлов е опитът на първия да избегне високия академичен стил на изказ. Диалогът се основава на устно събеседване между участниците, той притежава характера на нещо, което се случва тук (и което едва по-късно бива предадено чрез писмена форма). Именно в него се дискутира за смисъла на даден проблем и се показват начините, по които участниците разбират темата. Събеседва се на Агората или какъвто е случаят с „Пир” – на конкретно събиране между приятели. Диалогът носи всички преимущества и недостатъци на устната реч, че дори и на битовия език, от сферата на който се зараждат впоследствие и философските понятия. Затова диалогът, събеседването не са подобни на схолия или трактат и не съдържат тяхната стилова „сухота“ в изложението и научна сериозност относно разискваните проблеми.

Сравнявайки двата превода – на Михайлов и Гочев – няма как да не бъдат отчетени някои по-важни преводачески решения на Георги Гочев, заслужаващи внимание. Още в самото начало на текста (175 Е) – в разговор между Агатон и Сократ, свързан с природата на знанието и начините на неговото „получаване”, Сократ очаква да се изпълни с καλῆς σοφίας. Михайлов превежда израза като „красиво знание”, а Гочев – като „красива мъдрост”. На пръв поглед е преведено буквално от страна на Гочев, но смислово „мъдрост” препраща директно към начина, по който гърците разбират философията (ἡ φιλοσοφία – т.е. като обичане на мъдростта). „Знание” препраща към ἡ ἐπιστήμη и един напълно различен смислов контекст. Съвременното разбиране за знание се свързва с научното знание, с точните науки, които само метафорично биха могли да бъдат наречени „красиви”. Преводаческото решение на Михайлов е смислово по-отдалечено и от античния контекст, в който съществува ясна разлика между мъдростта (ἡ σοφία) и знанието (ἡ ἐπιστήμη).

Любопитен е фактът, защо Георги Гочев решава да избере различния вариант по отношение прозвището на Аполодор, който от „благ” (в превода на Михайлов), сега добива определението „Лудия”. Казусът засяга една късна историческа корекция на Платоновия текст, според която прилагателното μανιακός бива заменено с μαλακός. В античната традиция μανιακός се свързва с особеното състояние, което обзема прорицатели и поети – състояние, което се възприема като боговдъхновение. За съвременните читатели лудостта отново се мисли в много по-различен контекст и се свързва с конкретно психично състояние, различаващо се от нормата (т.е. здравото). Не така стои въпросът в гръцката култура, в която чрез боговдъхновените люде на практика говори божеството. Въпреки че Аполодор не е сред персонажите, които разказват възхвално слово за бог Ерос и така ролята му за смисъла на диалога е второстепенна, то все пак е удачно да се осмисли дали замяната на μανιακός с μαλακός през вековете е била само стилистична.

От гледна точка на употребените прякори в текста, вариантът на Георги Гочев осмисля и името на бащата на Ерос по един интересен начин. Богът е дете от любовта между Афродита и Порос (Πόρος). Името на последния трудно се превежда на български, доколкото съществителното τό πόρος притежава широк аспект от значения, сред които „превоз”, „пролив”, „море”, „път”, „изход”, дори и „доход/постъпление” (оттук в гръцкия съществува и отрицателната форма ἡ ἀπορία – „безпътица”, „безизходица”, както и трудно решим проблем във философско отношение). Умелият превод на името Порос, в случай че не остане под формата на транслитерирана форма с бележка под линия, трябва да обхване качествата, които бащата на Ерос притежава в описаната реч на Сократ.

Вариантите отново се различават в значителна степен. Така в 203 D Георги Гочев превежда речта на Сократ, в която се описват качествата на Порос, по следния начин: „поклонник на хитростта, майстор на ключалките”, докато в текста на Михайлов същото е преведено чрез „жадуващ за разум и изобретателен”. Затова и във втория вариант Порос е Способ, което е в синхрон с изобретателността; докато в превода на Гочев тази сръчност на божеството е уловена чрез избора на име – Прихода.

С тези примери спецификите между двата превода не се изчерпват; те не касаят само стилистичните и смислови похвати, които преводачите използват, а засягат цялостното разбиране, което всеки един превод внася по отношение на античната култура (така например Георги Гочев вече издаде и своя превод на „Държавата” от Платон). Вслушвайки се в думите на един от мислителите, който през миналия век се опита да предложи свой автентичен прочит на античната философия – Мартин Хайдегер – не трябва да забравяме тривиалния на пръв поглед факт, че преводът не се състои само в пренос на значения от един език в друг, от чуждото езиково пространство в родното (или обратно). Намирайки се в границите на собствения си език, ние постоянно превеждаме думите, с които боравим; говоренето се явява в самото себе си превод, същността на който не се изявява само в това, че преводното и превежданото принадлежат към различни езици. Във всеки разговор, че дори и монолог, се осъществява изначален превод, а замяната на думи е само следствие на онова, което се е пре-вело в друга истина, в друга яснота, т.е. е станало възможно то да бъде запитано. Затова рефлексиите върху подобни текстове не касаят единствено стилистичната страна на проблема, а възможността в преведеното да се опитаме да доловим казаното, за да го разберем.