Съвсем ретроспективно ще се опитам да обобщя 2015 година в музикално отношение. Албумите, които успях да преслушам и които успяха да ми харесат със своите различни качества, бяха несъмнено повече от двадесет. Избрал съм онези заглавия, които съм слушал повече от три-четири пъти и които по някакъв начин са успели да се отличат от останалите.
20. Martha Argerich & Claudio Abbado - Complete Concerto Recording
Несъмнено от Deutsche Grammophon успяха да ме изненадат с невероятно разнообразие от изпълнители и техни записи. С удоволствие бих избрал само неща на звукозаписната компания, забравяйки, че съществуват други жанрове музика, тъй като тази година издадоха ценни съкровища, далеч отвъд комерсиалната продукция.
Едно от тях бе съвместната работа между Марта Аргерих и Клаудио Абадо заедно с няколко различни филхармонии и оркестри. От компанията ни предложиха някои техни "ранни" интерпретации, които по нищо не се отличават от професионализма на сегашните им албуми.
Несъмнено ценна придобивка за всеки един меломан, особено за онези, които уважават таланта на божествената Аргерих.
19. Hindi Zahra - Homeland
Един много спокоен албум, с полъх, идващ от пустинята и едно име, което случайно открих за себе си през тази година, бе Hindi Zahra. Доколкото успях да разбера и концертът на изпълнителката в зала 1 на НДК се е състоял успешно. Съжалявам, че не успях да отида и да се порадвам на този плътен глас и красивата меланхолия, която ми донесе "Homeland".
Сред песните, които се откроиха в този албум, няма начин да не спомена няколко: Any story, To the Force и не на последно място The Moon is Full. Нежен албум, меланхоличен и изпълнен с красива лирика. Това бе и вдъхновението ми през целия август месец. Благодаря ти, Hindi!
18. Marco Mengoni - La Neve Prima Che Cada
Все още нямам представа, какво означава заглавието на този албум? Това обаче не ми попречи тази година да открия за себе си красотата на италианската поп музика. Признавам си, че италианският не е сред любимите ми езици и на моменти съвременната им поп музика звучи леко еднообразна, но Марко Менгони се отличи по някакъв начин.
През 2015 година младежът издаде и един албум с ремикси (Lo ti Aspetto), а така също и нов студиен - Le Cose Che Non Ho. Сред италианските ми открития тази година бяха също така и Nek ( Fatti avanti amore), Francesca Michielin (L'amore esiste) и Giovanni Caccamo (Ritornerò da te).
17. Lucy Rose - Work It Out
Lucy Rose е млада изпълнителка, която открих, благодарение препоръките на сайта YouTube, който един ден бе много любезен да ми препоръча клипа й "Our Eyes". Освен гласът на момичета, ми хареса и позитивизмът, който присъства изцяло във втория й студиен албум. Надявам се, че Луси ще има успех и в бъдеще и ще продължава да се развива в жанра инди, който на този етап обхваща в себе си твърде много и различни изпълнители.
"Work it out" бе сред летните ми вдъхновение не само с упоменатата песен, но така също и с - Like An Arrow, Köln, Into the Wild, I Tried и Till The End.
16. Muse - Drones
Никога преди това цял албум на групата Muse не ми е правил толкова добро впечатление. Не че не харесвам бандата, просто понякога са ми доста "трудни" за слушане. Този път обаче заобичах всяка една песен в албума - от пилотната "Dead Inside" до леко странната "Drones", която лично за мен звучи толкова хубаво все едно мъжки хор я изпълнява в някоя катедрала.
Признавам, че този албум е една идея по-комерсиален за слушане пред останалите им и може би поради тази причина моите комерсиални уши успяха да го харесат изцяло.
Бандата винаги се е отличавала с оригинални и абстрактни проекти. Благодаря им за този албум, които си остава един от най-добрите рок албуми за тази година като цяло.
15. Disclosure - Caracal
Доколкото успях да разбера това е третият студиен албум на дуото Disclosure, които успяха да пробият бариерата дори в България (не че не са имали фенове и преди това, просто проектите от последния им албум намериха място в комерсиалните музикални канали у нас).
Дуото намерих покрай дуета им със Sam Smith "Omen". Преслушах и албума, който е изпълнен с дуети с най-разнообразни изпълнители, сред които Gregory Porter, Lorde, The Weeknd, Lion Babe и др.
Доста по-различен от предходния им албум "Settle'[2013] и отново една идея по-комерсиален, но далеч по-стойностен от бозите, които ни заливат от страна на David Guetta и Rudimental.
Успяха дори да ме накарат отново да прослушам съществото Lorde!
14. Grigory Sokolov - The Salzburg Recital
Еквивалент на качество за мен, освен Karajan, е единствено Григори Соколов. Тази година от Deutsche Grammophon ме зарадваха с качествения "The Salzburg Recital". В албума пианистът представя произведения от Моцарт, Шопен и невероятната Poème, Op.69 No.2 на Скрябин.
В моят топ 5 за пианистите на всички времена е именно Григори Соколов. Не знам как успяват, но руснаците винаги са ми сред любимците в класическата музика, без значение дали става дума за композитори или пианисти.
Албумът бе сред нещата, които слушах непрекъснато в началото на 2015 година. И до сега си остава сред любимите ми от страна на Соколов. В някаква степен ми харесва повече дори от "Chopin 24 Preludes' [2007].
13. Coldplay - A Head Full Of Dreams
След като през 2014 година тотално ме разочароваха с "Ghost Stories" - може би най-слабият албум на групата според мен, сега ColdPlay са някак комерсиални, но и запазили своята автентичност.
Нищо не може да надмине "Viva La Vida"[2008] и бандата дори доста се е отдалечила от своето автентично звучене през тези далечни години. Единствената песен, която игнорирам в този албум е "Hymn For The Weekend" заради безсмисленото присъствие на безсмислената изпълнителка Beyonce. Чудя се, трябваше ли жената, която се чуди как да бъде известна, да разваля този прекрасен албум? Съжалявам, че са позволили този дует с нея, но ... А изненадата в албума е дуетът им с Tove Lo.
12. Vladimir Horowitz - Return To Chigago
Идва ред и най-любимият ми пианист - Владимир Хоровиц, сдобил се с прозвището "Последният романтик".
Професионализмът на пианиста е показан чрез интерпретациите му на произведения на Скрябин, Скарлати, Моцарт, Шуман, Лист и Шопен. Всичко е изсвирено с премерена красота и висок професионализъм, защото това е Хоровиц.
Тази година, освен Deutsche Grammophon, Sony Classic също издадоха неща на пианиста - тяхната колекция дори за момента е една от най-добрите. Мога само да бъда благодарен, че Русия е създала такива велики пианисти. Далеч по-гениален за мен си остава именно Хоровиц пред неговия най-добър ученик - Глен Гулд.
11. Giorgo Moroder - Deja Vu
Поредната грешка, която коригирах през тази година, бе да открия гения на италианеца Giorgo Moroder. Отново трябва да бъда благодарен на YouTube, че ми препоръча видеото му със Sia - "Deja Vu".
Италианецът успя да ме върне в златните години на диско музиката. Въпреки че е ползвал добре познатата стратегия - да се довери на популярни имена, все пак албумът носи своята диско магия. Изключения, разбира се има, това е нелицеприятната за мен Charli XCX, която не знам какво дири в този великолепен албум, но мястото й не е там.
Забавен, енергичен и много позитивен. Освен дуетът със Sia, обожавам и кавъра, в който участва мис Britney Spears - "Tom's Dinner" и дуета с Kylie "Right Here, Right Now".
10. Sonya Yoncheva - Paris, Mon Amour
Соня Йончева е българката, с която мога да се гордея заради световните й музикални постижения. Жена, която доказа на всички, че няма значение от къде си, когато имаш талант и работиш много, нещата все някога ще се случат.
За мое огромно съжаление не успях да отида на рецитала й в София тази година. Имах огромно желание по някакъв начин да изразя възторга си от гласа и качествата на пловдичанката Соня.
Надявам се в бъдеще да имам тази чест. Благодаря й за този албум, с който прослави страната й, сигурен съм, че и в бъдеще ще работи усилено и ще прославя родината ни.
Соня Йончева - едно от малкото имена, с които съм горд, че съм българин.
Поклон!
09. Jonas Kaufmann - Nessun Dorma. The Puccini Album
Макар и по телевизията, тази година успях да гледам заедно на една сцена два от любимците ми в операта - Йонас Кауфман и Анна Нетребко. Колебаех се доста, кой от двата албума на изпълнителя да избера - дали този или другия, отново посветен на Пучини - "The Age of Puccini". Във втория онова, което доминира е "Бохеми" - произведение, към което изпитвам повече от огромна емоция.
Спрях се на "Nessun Dorma" поради единствения факт, че в него има арии, които са малко по-сложни за изпълнение и в тях Кауфман разкрива силата на своя глас.
Все още си мечтая за съвместен албум между него и Нетребко - това ще бъде сбъдната мечта, надявам се, не само за мен.
Радвам се, че Кауфман "избяга" от дългогодишното влияние на Вагнер и записа тези два албума.
08. James Bay - Chaos and the Calm
Лятото на 2015 година със сигурност принадлежеше на китарата и гласа на Джеймс Бей. Не само заради песента "Hold Back the River", но и заради емоцията, която се съдържа в дебютния му албум. Не тази песен обаче ме спечели за музиката му. Определено "When we were on fire" си остава най-хубавият текст и любимата ми песен.
На Джеймс също пожелавам успех занапред и се надявам, че музикалната му кариера няма да остане с този албум. Също така се надявам, че ще запази автентичното си звучене, без да прави грешката да записва с популярни имена или да променя музиката си по начин, по който да се харесва на мнозина.
Автентичен е - това е най-хубавото в музиката му!
07. Max Richter - From Sleep
С този албум композитор Макс Рихтер определено ме отнесе (разбирам колко банално звучи думата, но си мисля, че точно "отнасяне" е онова, което изпитах. Направо бях пометен ако трябва да бъда образен).
От няколко години следя с особен интерес нещата, които Рихтер прави и начина, по който експериментира. Тук обаче той е доста по-слушаем и определено над целия албум има една аура, която за мое съжаление няма да мога да изразя с думи прости.
Знам само, че винаги когато искам да се концетрирам, когато имам да пиша нещо сериозно, именно тогава този албум е най-подходящото нещо, което имам за този случай.
Албум-приключение, изпълнен с много красива музика!
06. Anna Netrebko - Iolanta
След участието й в "Евгени Онегин", Нетребко се върна към най-добрите произведения на руската музика в началото на 2015 година.
"Йоланта" бе опера с много интересно режисьорско решение. Нетребко, изпълняваща сляпата Йоланта, която успява да прогледне заради силата на любовта, се намираше на едно легло в центъра на сцената през всичките й действия (т.е. докато бе сляпа).
Операта си бе преживяване за мен и имаше завиден успех, въпреки че не е така добре позната и толкова много поставяна в световен аспект.
Прекрасното сопрано на Нетребко създаде една истинска атмосфера и това е може би сред нейните шедьоври.
05. Fall Out Boy - American Beauty/American Psycho
Не бях и сред почитателите на Fall Out Boy, въпреки че имат доста песни, които харесвам. С този албум обаче ме спечелиха като верен почитател. Много рядко се случва да харесам всички песни в един албум, но тук случаят е такъв. И това се случи само след първо слушане.
Една песен обаче си остава лидер в този албум и тя несъмнено е "Centuries". Добре им се получи и с видео реализациите на песните, които успяха да клипират.
Хареса ми дори и изданието, което направиха няколко месеца по-късно: "Make American Psycho again". Годината също бе успешна за момчетата, които заслужено си отнесоха статуетка в категории Best Rock на наградите на MTV.
04. Various Artist - A Tribute To Nina Simone
Изненадата тази година се случи в края на лятото, когато разбрах, че различни изпълнители са записали трибют на Нина Симон. За хората, които ме познават е безсмислено да обяснявам какво означава за мен музиката на тази жена.
Освен дъщерята на изпълнителката, тук участие взима и Laurin Hill - това гласище, чийто глас няма как да остави равнодушен когото и да било. Тя се е справила блестящо с няколко песни - "Feeling Good", любимата ми "I've Got Live" и "Ne Me Quitte Pas" (и още няколко заглавия). Може би албумът ще се да се получи прекрасно ако освен Laurin Hill не бяха канили друг изпълнител, но Mary J. Blige допълва тази красота.
За моя огромна радост бездарната Beyonce не е развалила този проект с манията си да бъде известна на всяка цена.
03. The Weeknd - Beauty Behind the Madness
Дори самият аз се изненадах колко много ми хареса именно този албум след като безуспешно се пробвах да харесам музиката му в "Kiss Land" [2013].
В този албум всяка песен носи различно усещане. Единствената, която някак ме дразни за да бъде идеално цялото, е само "Earned It" - саундтракът на баналното филче "50 нюанса сиво".
Надявам се, че през 2016 г. ще бъде клипиран дуетът му с Lana Del Rey - "Prisoner". Иначе откакто излезе албумът, не съм спирал да го слушам. Депресивни текстове, в които личи силата на Weeknd като текстописец.
Пожелавам му успех на церемонията Грами, в която помня, че имаше доста голям брой номинации.
02. Björk - Vulnicura
Това е най-концептуалният и оригинален албум за тази година. Завръщането на Бьорк беше повече от успешно и се радвам, че се случи.
Рискувам да кажа само банални неща за да опиша всичко, което песните в албума ми причиняват от няколко месеца. Тук също обичам всяка една песен и въпреки всичко една си остава фаворит - "Lionsong".
Отново в рамките на клишето, ще споделя, че това е музика, която се преживява; музика, която е създадена не просто да се слуша покрай някакви други неща, а такава, която се вмъква в личното пространство и създава нови емоции и усещания.
Малцина са творците, които могат да си позволяват подобно влияние. Албумът със сигурност е събитие за близките няколко години напред.
01. Lana Del Rey - Honeymoon
От няколко години насам има само едно име, което е обсебило музикалните ми интереси - става дума за г-ца Del Rey. С огромен интерес следя всичко, което тази жена прави.
"Honeymoon" е стъпка напред за нея. Радвам се, че успя да избяга от емоционалните състояния на "Born to Die", преодоля също така и емоцията от Ültraviolence" за да създаде нещо отново толкова различно.
За музиката и за Лана мога да говоря много, защото не съм спрял да се интересувам от нея оше от 2011 година насам.
По някакъв особен начин повечето от нещата, които прави успяват да избягат далеч от клишираните разбирания за музика и музикално произведение. В духа на Хайдегер и Гадамер, си позволявам да кажа, че това са произведения-събития, в които се случва разкриване на смисъл.
Несъмнено най-добрият албум на 2015 година за мен. Радвам се, че Лана не спира да прави музика и се надявам и за напред да запази автентичния стил, който притежава. Едва ли бих могъл да отлича някоя песен от този албум, но няма как да не се спра на две, които просто обожавам. Става дума за "Salvatore" и "Music to watch boys to".
Няма коментари:
Публикуване на коментар