Модерните
балкански държави се сформират след разпадането на Османската империя.
Последната е факторът, който доминира развитието, застоят и всички други
процеси, които се случват на територията на завладените от тях държави.
Империята господстава на Балканите в голям отрязък от време, което предопределя
по-нататъшния ход на развитие на освободителите се страни.
Процесите,
които текат вътре в самата Империя също са изключително сложни, интересни и
напрегнати. През XVIII век
се чувства необходимостта от извършване на реформи на много нива. Страните в
Западна Европа стават с всяка изминала година все по-добре военно и
икономическо развити. Постепенно на Запад започва да се изгражда идея за единна
Европа, с което се засилва интереса и към държавите, попаднали под влияние на
Османската империя.
Бързите
темпове на развитие в европейските страни довеждат Империята до положение на
изостаналост, когато нейните дългогодишни норми вече се оказват негодни за
справяне с тогавашните изисквания и нововъведения в редица културни и
политически области. Феодалните държави и тяхната териториална разпокъсаност
постепенно започват да се обединяват, с което се поставя и началото на
модерните държави в Европа. В т.нар. домодерна държава биха могли да се откроят
следните няколко принципа:
·
Владетелите на отделните територии в
страната не са истински суверени, а са зависими.
·
Няма разделение между публична и частна
власт, а владетелят управлява в ролята си на собственик на държавата.
·
Сеньорите са независими от сюзерена като
по този начин не могат да се въведат общи правила и норми за цялата територия.
·
Гибелта на владетеля в повечето случаи е
свързана с гибелта на държавата, т.е. тук говорим за директна съотнесеност
между владетел и държава (като под „държава“ много по-късно започва да се
разбира онова, което ние днес мислим за нея, тъй като тя се свързва основно с
владетеля или с владетелския род, който я управлява).
Формирането
на модерните държави в Западна Европа се осъществява под идейното влияние на
имена като Томас Хобс, Жан-Жак Русо, Имануел Кант и др. Просвещенски мислители.
Чрез техните идеи се прави опит за изграждане на единна и силна държава, която
да бъде изградена с ясни вътрешни структури, а така също и да се отдели от
влиянието на католическата църква. Религиозните войни, които се водят на
територията на Европа показват дифузният суверинитет, които европейските
държави притежават. Държавата е смесица между частна и публична сфера, а в
по-голямата част е под влияние на политиката на абсолютизъм.
Единна
държава е необходима тъй като тя се явява „централизираният апарат на общото
управление, но модерната държава е съществена новост в човешката история – това
е действително суверенно тяло, което вече не дели властта си с никой“ (Тодоров
2012: 124). Тези процеси на централизация са продиктувани от една вътрешна
логика на развитие в държави като Франция, Англия и Германия. Отчитам тази
бележка, тъй като впоследствие модерните балкански държави ще бъдат изграждани
по чужд на тях модел, т.е. вместо да се
анализират техните нужди и историческо и културно развитие, към общества като
българско и румънското са привнесени външни модели и схеми.
Какво
обаче е политическото състояние на България и Румъния? И в двата случая говорим
за княжества, които впоследствие биват обединени, с цел да се създаде единна
държава. Поради дълговековното управление от страна на Османската империя онова
„модерно политическо“, типично за страните на Западна Европа просто няма
адекватна почва за развитие. И двете страни страдат от липса на опит в
собственото управление. Наистина случаят с Румъния е малко по-добър от този с
България, но тенденциите и тук се запазват. „На първо място, липсата на
собствен управленски опит, търсенето на нови ценности, след като излизат от
империята, както и намесата на Европейските сили насочват балканските елити към
заимстване на чужди модели“ (Парушева 2008: 71).
Страните
от региона на Балканите изостават значително в икономическо и културно
отношение. При тях е необходимо първо да се запълни именно това развитие, за да
може да се премине към създаване на собствена държавност, която да следва
вътрешноприсъща логика на развитие. Поради тази причина не бихме могли да
отъждествие създаването на голям брой
държави в Източна Европа с онова, което следва да се отдели като буржоазна клас
или с възникването на някакъв способен да поеме управлението политически или
културен елит.
Най-голяма
нужда за сформиране на модерните балкански държави се чувства откъм създаването
на образован елит, който да се влее в държавните структури и успешно да ръководи
развитието на държавата. Разлики в това отношение биха могли отново да бъдат
направени. Румъния е страна, която в годините на чуждо управление все пак е
била в по-близки културни отношения с империята на Хабсбургите и е чувствала
влияния от страна на Франция.
По
този начин става видно, че ако модерните общества и държави на Запад се
формират чрез просветителски идеи, то на Балканите съществува огромен дефицит
от квалифицирани кадри, които да изградят и поддържат структурата на
новоизградената държавност. „В Европа наличието на силно съперничество между
държавите стимулира прехода към модерни нации-държави. През XIX век именно такъв външен натиск
ще накара и Японската империя да
предприеме усилия за бързото си модернизиране по западноевропейски образец“
(Тодоров 2012: 120).
След
като „западният образец“ се налага като единственият възможен то пред млади
държави, каквито са България и Румъния не остава нищо друго освен да го
последват. Каква е обаче политическата специфика на този сблъскък между Европа
и Балканите, при които се сформират модерните държави в Източна Европа? Както
бе отбелязано ако Франция и Англия следват темпото на собственото си, вътрешно,
развитие, то системата от институции на Балканите е силно обременена от дългото
влияние на Османската империя.
Другият
градивен елемент на модерните държави е обществото. Разлики отново има,
съпоставяйки развитието със западния образец. Т.нар. процеси на просвещение,
които се случват в Европа още от края на XVII и през целия XVIII век сформират едно общество, което
е грамотно, притежава известна свобода и привилегии и се развива в модерни за
времето си условия. Голяма част от населението в България и Румъния е по
съществото си селско. Доколкото съществуват културни центрове, то тяхното
влияние е минимално за образоваността и грамотността на населението.
Тази
необразованост сред голяма част от населението довежда впоследстиве и до
неприемане на изградения политически модел, тъй като: „конфликтът между
държавата и населението (...) протича с особена интензивност в Гърция и Сърбия,
не на последно място поради тяхното по-ранно отделяне от Османската империя.
Въпреки опитите на новите елити да приобщят традиционните институции към
модерната държава, те не успяват. Нещо повече: те няма как да успеят. Причината
е, че става въпрос за (все още) абсолютно различни светове и неминуемо един от
тях ще доминира“ (Парушева 2008: 33).
При
положение, че трябва да се правят обобщения, то тук следва да се говори за
огромна пропаст, която разделя балканските от западноевропейските общества. От
една страна затова е виновно османското наследство, но от друга и процесите,
които започват да текат на териториите на двете държави също допринасят за
задълбочаване на пропастта. Политическата модернизация в Румъния и в България е
започната от чужденци. В Румъния се чувства влияние от страна на Франция,
докато при нас то е в голямата си част руско.
Европейските
сили и Русия са двата фактора, които налагат волята си при изграждане на
младите балкански държави. Следователно когато се говори за европейзация на Балканите под това
трябва да се мисли един изключително сложен процес, под който биха могли да се
доловят множество влияние и интереси. Изграждане на модерните държави на
Балканите се колебаят между имперското наследство, което им е останало от
Османската империя и от наложената им отвън европейзация (която в много
отношение продължава в същите външни и чужди темпове и до днес).
Това
довежда до една политическа нестабилност, която е характерна за първоначалните
етапи от развитието на двете новоевропейски държави. Тя се характеризира с
честа смяна на управляващите правителства, малко доверие към новия политически
елит и следване на чужди политически влияния при управлението на страната. В
България това е най-изявено още по време на княз Александър и възникналите
спорове около либералността на Конституцията. Последната също е изградена по
външен модел – по модела на сръбската и под влияние на Русия.
За
новоизграждащите се държави са необходими бързи темпове на наваксване, с които
да догонят западните си съседки. Времето за реализирането на тези процеси е
минимално, а „желанието да се разграничат в максимална степен и максимално
бързо от имперското си минало не им оставя алтернативен избор, освен да поемат
по пътя на европейския конституционализъм“ (Парушева 2008: 73). В бързите
темпове на догонване обаче се изпуска нещо важно. Ако модерните
западноевропейски държави сами осъществяват прехода от домодерно общество към
модерно, то върху новосформиралите се балкански общества тази логика е изцяло
чужда. Най-ясният образ, който се откроява в първите десетилетия след
Освобождението е този на Бай Ганьо. Той най-добре описва културната
изостаналост, а и политическите игри на модерния следосвобожденски елит в
нашата страна.
Обобщавайки
накратко разликите в процесите на сформиране на западноевропейските и
източноевропейските държави, бихме могли да откроим следните по-важни
особености:
·
На Запад съществува ясна логика от
домодерно към модерно общество. В Балканските страни такова липсва поради
невъзможността за неговото възникване от страна на Османската империя.
·
В страните от Западна Европа се
осъществява разделение между властите, а и между държава и църква, т.е. говорим
за модел, който е дело на историческо минало. В страните от Източна Европа няма
изградени каквито и да било политически структури, а и отношенията с
православната църква са напълно различни от тези с римокатолическата.
·
Обществото в Западна Европа е в
по-голямата си част грамотно в някакво отношение. Въпреки че градът и
манифактурата все още не са повсеместно доминиращи първите няколко века след
епохата на Просвещението, то тенденциите там са за все по-големи нива на
грамотност. Елититет в Източна Европа също са създавани и формирани по чужд
модел: френски, немски, руски и др.
Видни
са някои от особеностите, които залягат в основата на модерните балкански
държави каквито са България и Румъния. Последиците от тези процеси продължават
да битуват и до днес. Въпреки опитите за постоянно модернизиране, то почти никога
не се взема под внимание как са възникали и как са били изградени тези
институции, т.е. търсят се решения на базата на вече същестуващи модели, докато
самият модел не се подлага на съмнение. Поради тази причина страните от
Балканите все още изпитват силна нужда от реформации, чувства се голяма
културна изостаналост – все процеси, които залягат в основата на тяхното
изграждане.
Използвана
литература:
1.Парушева, Д., 2008,
Правителственият елит на Румъния и България втората половина на XIX и началото на XX век, изд. БАН, София.
2. Тодоров, А., 2012,
Елементи на политиката. Трактат върху политическото, изд. НБУ, София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар