Може би мнозина от вас ще се изненадат, когато разберат, че в някое от парчетата, които харесват... всъщност е използвана позната мелодия от света на класическата музика. Това, което искам да предложа в този кратък обзор, не са един, два или три случайни примера, а доста повече. В тях по различен начин е използвано дадено класическо произведение.Крайният резултат не винаги е така задоволяващ, с което класическата музика дава да се разбере, че не все път подлежи на успешна (модерна) интерпретация. В някои редки случаи обаче новата версия се е получила доста сполучливо и адекватно, с което композиторът и произведението му единствено печелят, тъй като биват опознати от повече хора. И все пак онзи, който доминира и властва сред тези интерпретации е Йохан Себастиан Бах.
Къде по-удачно, а къде не чак толкова, но Бах е водещият в този малък обзор. Композиторът едва ли е предполагал някога, че музиката му ще вдъхнови изпълнител като Lady Gaga, например. Именно неговият The Well Tempered Clavier бива използван за създаване на хита на Gaga от втория й албум "The Fame Monster"- Bad Romance.
Избрал съм една от любимите ми интерпретации на Бах в изпълнение на Гулда, съответно: Gulda - The Well Tempered Clavier, а как звучеше преработеният вариант на тази мелодия, който е доста неузнаваем, ето тук: Lady Gaga - Bad Romance. Друг опит с произведение на композитора прави и Beyonce със своята версия на Ave Maria, макар тук ясно да си проличава, че става въпрос за класическо произведение. Изпълнителката включи тази своя интерпретация в своя албум "I'm ... Sasha Fierce", а това е и нейната версия: Beyonce - Ave Maria. Оригиналът обаче си е оригинал: Johann Sebastian Bach / Gounod - Ave Maria. В случай, че държите да чуете наистина класно изпълнение на Ave Maria вместо разочароващият вариант на Beyonce, то потърсете си записа на Мария Калас.
За групата Procul Harum не бях чувал никога преди (може би няма да чуя нищо тяхно и след това). Все пак в своята песен Procol Harum момчетата използват J S Bach: Air on the G string. Вариантът не се наемам да го коментирам. Без да обиждам групата, но звученето им прилича на онзи звук от 80-те в който синтезаторът доминира и човек има чувството, че всичко се изпълнява от една мелодия без край ... Един друг вариант обаче е доста по-сполучлив и интересен. Става дума за рок бандата Muse, чиято песен Plug In Baby използва следната творба на композитора - Toccata and Fugue in D Minor. Е, онова толкова познато Баховско начало отсъства в песента на рок бандата, но пък Matthew Bellamy и неговите брилянтни умения с китарата, придават едно рок звучене на познатата фуга. Преди техният вариант обаче, съществува един друг от далечната 1980 г. - Sky - Toccata.
Любимата ми интерпретация на композитора обаче си остава денс версията на изпълнителката Jem [чието истинско име е Jemma Griffiths] от нейния пилотен аудиодиск Finally Woken. Става въпрос за песента й от 2004 г. They, която ползва мотиви от преработката на вокалната френска формация The Swingle Singers. Оригиналът обаче си остава този - Bach: Prelude & Fugue No. 12 in F minor BWV881
Що се отнася до Бетовен, то интерпретациите му в поп и рок музиката са доста по-оскъдни. Съществува една рок версия на известната Ода на радостта, която по-скоро не бих искал да коментирам, тъй като версията е плашещо трагична (за текста коментарът е също излишен). И все пак ето го и него - Bright Eyes - Road To Joy. Романтичното Für Elise пък е употребено в ... рап парче на Nas. Пиано мотивът се чува повече от ясно, а той бива допълнен и от детски вокали. Резултатът е I Can.
Някои от другите интересни предложения ще спомена съвсем накратко. Mika, който винаги се е отличавал с доста специфичен глас, предложи в своята песен Grace Kelly интересна версия на произведение на Росини от неговата опера Сивилският бръснар - Gioacchino Rossini - Largo Al Factotum.
Албумът на Radiohead "Ok Computer" помести в себе си една прекрасна интерпретация на Шопен в меланхоличното им Exit Music. Парчето е създадено по мотиви на Prelude No. 4 in E minor.
William Orbit (който работи с Мадона за нейния може би най-успешен албум "Ray of Light) също създаде прекрасен и модерен вариант на добре известна на мнозина класика. Adagio for Strings наистина звучи подходящо за нощен клуб. След него друг известен диджей промени звученето на тази класика почти до неузнаваемост. Това беше Тиесто с неговата версия на Adagio for Strings. Оригиналът обаче си остава все толкова лиричен. Споделям го в изпълнение на Ленард Бърнстийн - Samuel Barber - Adagio for Strings.
Дуото Pet Shop Boys дължат славата на най-известния си сингъл Go West не на кой друг да е, а на Johan Pachelbel, един може би не толкова известен бароков композитор, който създава класиката Canon in D Major. Тя става основа за сингъла на групата, издаден през 1993 година.
Що се отнася до руската класика, набързо ще отбележа само няколко интерпретации. Любимият ми вариант на класиката Княз Игор от Бородин несъмнено е колаборацията между рапъра Warren G и оперната певица Sissel - Prince Igor.
Немският вариант на Britney Spears бе създаден в лицето на Jeanette Biederman. В сингъла й How It's Got To Be от албума Delicious [2001] несъмнено най-силното присъствие бе именно това. Спомням си, че като почитател на П.И.Чайковски може би няколко месеца умувах да се сетя от къде ми е позната тази песен (тогава чичко Google все още се разработваше). Оказа се, че г-ца Бидерман използва мотив от Лебедово езеро, а именно Tchaikovsky - Swan Lake - NR. 10 Scene: Moderato ( II. Act 2 ).
Няма коментари:
Публикуване на коментар