10-те най-открояващи се музикални албума на 2016 година

Ей така, съвсем накратичко, ще си направя обобщението за най-добрите албуми през първите 6 месеца от настоящата година. 

Няма как да не подмина най-добрия албум от жанра на класическата музика. Става дума за младото открие - пианистът Люк Дебарг, който предизвика огромен интерес към себе си през последните няколко месеца. Дискът Scarlatti, Ravel, Lizst, Chopin, издаден от Sony Music със сигурност е най-оригиналният дебютен албум, който компанията е издавала през последните няколко години. Дебарг е майстор на пианото, умее да обсебва слушателите си и въпреки че не е професионален пианист, а се занимава с музика едва от няколко години, е далеч по-развит като ниво на интерпретация от мнозина други негови колеги. 

Jack Garratt

Едно от моите открития за тази година е човекът-оркестър или Jack Garratt. Албумът му Phase е композиция, в която се експериментира с музиката. Младежът свири на няколко инструмента, автор е на голяма част от нещата в този проект и определено има сериозно бъдеще като артист. Отново дебютен проект и отново прекалено добро за да бъде пропуснато от меломаните. 

Last Shadow Puppets също е група, която открих за себе си малко късно. Феновете на Алекс Търнър от Arctic Monkeys със сигурност следят и този страничен проект на своя любимец. Лично за мен това е по-добрият музикален избор за слушане. Не че не съм почитател на Monkeys-ите, но тук нещата са някак повече като за непретнциозен слушател, като мен. Everything You've Come To Expect е заглавието на втория им, и определено по-силен, музикален проект. Със сигурност албум, който ще се слуша дълго време ...

Една от най-слушаемите поп банди в Германия - Silbermond също успяха да създадат нещо много добро в началото на тази година. Албумът Leichtes Gepäck е леко депресивен, тъй като жизнерадостните текстове са в пъти по-малко. Някаква особена носталгия се съдържа и в музиката на парчетата. Но пък други, като Indigo, компенсират. Като цяло албумът е издържан в техния стил - поп с повече китари и определено открояващият се глас на Stefanie Kloss. 

The Jezabels са инди поп и рок група от Австралия. Synthia е четвъртият им студиен албум от 2016 година. И тук китарите и синтезаторът доминират в почти всички композиции. Освен пилотния сингъл Pleasure and Drive, се открояват и други интересни предложения, сред които My Love is my Disease и Stamina. За феновете на инди звученето, това е албум, който няма как да бъде пропуснат!

Yuna

Yunalis Mat Zara'ai е истинското име на изпълнителката по-известна само като Yuna. Малайзийката издаде третия си студиен албум Chapters тази година. Освен пилотния сингъл с Usher, то целият албум си заслужава. Композициите в него напомнят най-доброто от имена в музиката като Алиша Кийс, Ашанти или Алия. Стилът е някаква особена смесица между инди поп и R'n'B. 

Голямото завръщане на 2016 година несъмнено е A Moon Shaped Pool на Radiohead. Макар да излезе официално преди около седмица, то албумът със сигурност ще бъде сред най-добрите не само в дискографията на бандата, но и в музикалната индустрия изобщо. Меланхоличен и самобитен - само с тези две думи бих определил композициите. 

This is what the Truth feels like е третият студиен албум на Gwen Stefani. Макар някои от песните, които създаде през 2014 и 2015 г. да не намериха място дори в делукс версията, то тук отново говорим за проект, който достатъчно дълго време е обмислян, по който е работено сериозно и крайният продукт е повече от задоволителен.  

Garbage

За съжаление Blackstar ще остане последният албум в кариерата на David Bowie. Албумът присъства в личните ми предпочитания не поради този факт. Някак странно се случи така, че точно когато се научих да слушам музиката му, той си отиде от този свят. Отново поредният музикален шедьовър, идващ от Острова и албум, който ще се слуша много дълго време ... Някои от текстовете на песните вътре са дори поезия, поезия в най-хубавата и музикална форма

Една от най-любимите ми групи от 90-те се завърнаха също през 2016 година с албума си Strange Little Birds. Интересното тук е, че ако преди години групата бе залитнала по-скоро към поп звученето, то рок нивото тук е доста високо. И отново гласът на Шърли е прекрасното допълнение към техния шести студиен албум. 

Феноменологичната психология на Едмунд Хусерл

Психологията е проблемната област, която вълнува Хусерл не само в първите му трудове, посветени на математиката ("Върху понятието за число" и "Философия на аритметиката"), нито само като критика на психологизма в "Логически изследвания", но се запазва като водещ мотив дори в т.нар. му късни текстове. Феноменологията може да служи като основа за едно психическо учение, но едно учение за психическото, което е изградено по модела на т.нар. емпирична психология, е непродуктивно да влезе в тази роля. На този етап отношението е еднопосочно. 

Психологическият импулс във феноменологията е наследство от идеите на Франц Брентано. Австриецът се опитва да изгради едно универсално и дескриптивно учение за психическото, показвайки го като отношение към..., т.е. като отношение в най-чистия му вид или интенционалност. По самата си структура, преди всяка възможна теоретична нагласа, съзнанието е отнесеност към предмет, то е чиста интенция, в която се създава смисъл и с помощта на която се живее в смисъла. Тези идеи на Брентано са възможни, благодарение на преоткриването на Аристотеловата философия през 19 век (по линията Тренделенбург-Брентано). Всичко, което ни е достъпно в рефлексията има свойството да бъде съзнание-за-нещо, осъзнаване на нещо или интенционалност. Такава е същностната и най-първа характеристика на психическия живот, върху това разбиране заляга и възможността за феноменологична психология, както я разбира Хусерл.

Психологията, в нейния емпиричен вариант, борави със следното разделение - предметът е обективен сам по себе си, външен е за съзнанието, което се насочва към него, което го преживява в неизменен поток от усещания и възприятия. Върху тази основа лежи и новоевропейското разбиране за делението между субект и обект, което ще бъде подложено на критика от феноменологията (или на деструкция в текстовете на Мартин Хайдегер). По този начин психологията се свежда до единствения си вариант - да бъде психологизъм, да борави само с усещанията и да не знае по какъв начин следва да гарантира тяхната достоверност (в крайна сметка за мен нещата могат да са такива и такива, а за някой друг - напълно противоположни. Тогава, може ли да се говори за някаква обективност?). 

Възможността за изграждане на феноменологична психология Хусерл вижда и в разширяване на понятието за интенционалност, в неговата двойна структура - на акт, но и на предмет. Именно подобен метод спомага за избягване на господстващата натурализация на съзнанието, която властва във философския начин на мислене още от епохата на Новото време. В този ред на мисли, дори концептът за интенционалност на Брентано не успява да преодолее адекватно тази форма на натурализъм (нито модерните за времето на Хусерл разнообразни гещалт учения за доминиращата роля на формата). 

Във феноменологичната психология трябва да се преодолее Sein-Glauben, благодарение на която светът има стойност за нас (това е особената Хусерлианска нихилация на битието, която Хайдегер ще унаследи и доразвие, връщайки се към текстовете на Ницше. Произходът й при Хайдегер обаче е Хусерлиански, а не Ницшеански!). Тук идва и ролята на епохе, на трансцендентална редукция (макар между двете да съществува разлика и Хусерл да държи на нея), с чиято помощ трябва да про-видим същността в нейната иманентност. 

Иронизирайки леко идеите на Хусерл, бих казал, че феноменологията е своего рода превключвател, който ни помага да променим нагласата си към света, за да избегнем психологизма и да осъзнаем интенционалността в двойнствената й (акт-предмет) структура. Благодарение на това ни биват разкрити интенционалните предметности като такива, разкрити като същностен състав на интенционалните преживявания. 

В конкретния текст - "Феноменологична психология", част от Хусерлиана, се изясняват няколко важни идеи: 1) отношението на проекта "Логически изследвания" към психологизма на 19 век, но и онова, което трябва да се счита за нова форма на психология; 2) отношението на Хусерл към понятието интенционалност, върху чиито основи и структури на практика се развива цялата феноменология.