вторник, 16 юни 2015 г.

Новите възможности на класическата музика - Макс Рихтер

Композиторът Макс Рихтер

Макс Рихтер (р. 1966 г.) е немски композитор, завършил университета в Единбург, Кралската академия за музика; музикалния си опит обогатява и учейки във Флоренция при Лучано Берио роден през 1925 г. е сред новаторите не само на италианската, но и на световна сцена. За композициите му са характерни - авангардни опити с различни акустични среди и музикални текстури, съединява звуци от инструменти с електронни шумове и човешка реч. Виж: Luciano Berio Thema - Omaggio a Joyce" (1958). Друг странен експеримент е албумът му Visage, 1969]. Берио оказва огромно влияние върху търсенията на младия Рихтер още в началото на неговото творчество, доколкото му дават свободата да експериментира свободно с границите на музикалното във всяко едно отношение. Рихтер обаче остава и някак по-консервативен относно тези експерименти, за разлика от своя учител Берио.

В продължение на десет години, след приключване на своето образование, Рихтер свири модерни произведения и създава свои собствени с Piano Circus. Композиторът познава отлично образци на модерната класика на Brian Eno, Phillip Glass, Julia Wolfe, Steve Reich и др. [със сигурност меломаните трябва да чуят Music for Airports от Brian Eno, албумът от 2006 г. на Phillip Glass - Metamorphosis и не на последно място - Radio Rewrite от Steve Reich]. 


Обложката на албума Metamorphosis, 2006 г.

През 1996 г. Макс се запознава с известния електронни експериментатори Futire Sound of London, с които работо над албума им Dead Cities. През 2000 г. работи над албума In the Mode на музиканта Рони Сайз. Дебютния си албум Memoryhouse издава едва през 2002 г. последван от успешните и експериментални проекти - The Blue Notebooks (2004), 24 Postcards In Full Colour (2008) и Infra (2010). Музикалния си опит Рихтер допълва, създавайки музиката към филма "Grace is Gone" на режисьора Джеймс Щраус и Станислав Муха.

Няколко години по-късно композиторът вече работи и над "Walz with Bashir" - документален филм на Ари Фолман за ужасите на войната. На 28 ноември с.г. е първият перформанс на произведението в нюйоркска църква като част от световна музикална серия. По същото време Рихтер започва работа и над четвъртия си солов проект 24 Postcards In Full Colour (2008), който е замислен като експериментална колекция миниатюри за... мобилни телефони.

Днес, 16.06.2015 г. излиза и саундтракът към филма "Testament of Youth" (2014), в който са включени 21 композиции. Музиката на немския композитор е колкото експериментална в много отношения, в такава степен се явява и продължител на класическите традиции, което се забелязва в проектите, свързани с киното, в които Рихтер участва. 

24 Postcards In Full Colour (2008)


Няма коментари:

Публикуване на коментар