Повод за това малко отклонение е този клип https://www.youtube.com/watch?v=zyr5kk-oLFo, който открих случайно. Първо искам да уточня, че знам колко банална е употребата на думата криза, тъй като за криза започва да се говори още през XX век, когато понятието все по-учестено циркулира от научните среди. Кризата се свързва с проблема за фундаментите в редица дисциплини и опитите за тяхното преосмисляне. Проблемът намира един от своите теоретични завършеци в текста на Едмунд Хусерл - "Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология". Проектът и интенцията в случая са други и те са видни от самото заглавие и негласното противопоставяне, което се оформя между науките и периода на криза, в който според Хусерл се намират и евентуалното решение на този проблем - феноменологията като алтернатива за кризата с началата или фундамента на частното знание.
Отчитайки кризата в университета ще тематизирам само един от нейните аспекти, тъй като за други някак не чувствам нужната компетенция и осведоменост за да говоря. Става дума за порочната практика с броя на студентите и финансирането на един държавен университет. Преди няколко години, когато бившият вече министър на образованието Даниел Вълчев бе на посещение в ЮЗУ "Неофит Рилски", той изказа една своя теза, която аз напълно подкрепям: университетите трябва да бъдат като фуния, но обърната такава, т.е. всички трябва да имат равен достъп до правото за получаване на знания, но не всеки трябва да излиза от тази фуния. Или с други думи: всеки е добре дошъл да учи, но университетът трябва да спазва определено ниво на стандарти и да се допускат до дипломиране само кадри, които успешно покриват тези изисквания и критерии.
Какво се случва иначе? - допуска се процес на обезценяване на знанието или на обезценяване на дипломите, защото:
1. В 90% от случаите студентите достигат до последен курс на своето обучение и, макар и с 1-2 години закъснение, успяват да се дипломират;
2. Уеднаквяването на образованието чрез диплома за завършен бакалавър всъщност прави така, че от цял випуск историци, всеки един от тях се влива в пазара на труда с професионална квалификация "историк", независимо от неговите компетенции и умения. По този начин университетите произвеждат кадри с дипломи, уеднаквяващи Х, който е покрил успешно нормите на системата и У, който е покрил минимално същите такива.
Оттук се появява и кризата в образованието, което създава от всички свои субекти дипломирани специалисти с различни квалификации; и вместо системата да селектира само онези с най-добри възможности, тя уеднаквява всички. Следвайки логиката на Дарвин ще оцелеят не само най-добрите, а всички, защото университетската система успява да ги приобщи.
Докато образованието се мисли по подобие на предприятие, което има за своя функция да създава само образовани кадри, които да запълват определени работни места, до тогава ще има и подобни порочни практики. От друга страна субсидията на един университет и на един факултет се определя от броя на студентите, които учат там и за които студенти Държавата плаща субсидия:
Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет. (Закон за висшето образование, виж: http://lex.bg/laws/ldoc/2133647361).
Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и трансфери от държавния бюджет (пак там).
Поставеният въпрос в дискусията от горния линк повдига отново въпроса за бъдещето на образованието и неговата форма на субсидия, която създава практиката университетите да приютяват т.нар. "мъртви души", но и да им позволяват успешно преминаване през различните нива на образователния процес. Пита се: трябва ли количеството да доминира за сметка на качеството?
Няма коментари:
Публикуване на коментар