Newsletter of Phenomenology. Нови издания

Тук подновявам обзора си на изследванията по феноменология, а сред тях този път има няколко доста интересни неща. 

Първият ми избор е едно изследване на френско-германския философ Александър Шнел (Alexander Schnell), който преподава в университета във Вупертал. Роден е през 1971 г. в Берлин. Учил е инженерни науки и философия в Париж (Panthéon-Sorbonne). Известно време е преподавал и в България – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавал е още в Poitiers и Сорбоната в Париж (Paris-Sorbonne). Един от водещите съвременни изследователи в областта на феноменологията и класическата германска философия (Кант, Фихте, Шелинг, Хусерл, Хайдегер). Известен е с развитието на т.нар. „генеративна феноменология“.

През 2027 г. се навършва век от публикуването на основния труд на Мартин Хайдегер „Битие и време“ – едно от най-значимите съчинения в съвременната философия, отпечатано за първи път в осмия том на издавания от Едмунд Хусерл „Годишник за философия и феноменологични изследвания“.

Настоящият нов коментар си поставя за цел да направи книгата лесно достъпна както в нейната фундаментална мисловна рамка, така и в изключителното ѝ концептуално богатство, разкривайки логическата взаимовръзка между основните ѝ мотиви. За постигането на тази цел са ключови паралелите с трансценденталната философия на Кант и с трансценденталната феноменология на Хусерл. Въпреки че вторичната литература по темата е необятна, такъв аналитичен подход, който да разгърне пълната систематична тежест на тази връзка, и до днес остава слабо разработена ниша в изследванията.

Предложената тук интерпретация следва стриктно самия Хайдегеров текст. Специализираният, на места труднодостъпен език на автора не може да бъде напълно избегнат, но в коментара са положени усилия той да бъде максимално изчистен. Заедно с това изложението излиза извън буквалния изказ на местата, където аргументацията изисква допълнително разяснение и тълкуване.

Трудът съдържа контекстуализиращ увод и заключителна част, която стегнато обобщава логическата линия на „Битие и време“, анализира Хайдегеровия трансцендентализъм и синтезира ключовия за творбата анализ на времето. Финалната глава е посветена на връзката между „Битие и време“ и т.нар. „заблуда“ на Хайдегер.

Следващият избор е върху нов текст от Дан Захави, добре познат на всеки, който се занимава с феноменология. Професор по философия в Университета в Копенхаген и в Университета в Оксфорд. Директор е на Центъра за изследване на субективността (Center for Subjectivity Research) в Копенхаген. Автор е на множество влиятелни монографии върху Едмунд Хусерл, субективността, аз-а, междусубективността и социалното познание. Работата му свързва класическата феноменология със съвременната когнитивна наука и аналитичната философия.

Изданието от изображението е Немският превод на неговия въвеждащ труд (Phenomenology: The Basics), преведен от Михаела Бщиелер (Michaela Bstieler) и публикуван от авторитетното академично издателство Karl-Alber-Verlag.

Предоставя достъпен, но академично задълбочен увод в една от най-значимите философски традиции на XX век. Разглежда концепциите и аргументите на ключови феноменолози като Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Морис Мерло-Понти, Макс Шелер, Жан-Пол Сартър и Емануел Левинас. Книгата разяснява методологическите основи на феноменологията, телесността (Leiblichkeit), междусубективността (Intersubjektivität) и „жизнения свят“ (Lebenswelt), като показва как феноменологията се отнася към съвременните дебати в психологията и когнитивните науки. 

Интересното тук е, че Захави не ограничава феноменологията до история на философията от XX век, а я свързва директно с настоящите дебати в когнитивните науки, психиатрията, социологията и качествените изследвания. Книгата превежда сложните феноменологични понятия (като епохе, интенционалност, жизнен свят) на достъпен и систематичен език за съвременната публика.

Стига ме и до една мою любима тема, а именно Хайдегер и гърците, на която е посветено следващото изследване. Съставителите са два, Лорънс Хеминг (Laurence Hemming): Почетен професор в Университета в Ланкастър и директор на Knapp Foundation. Автор на редица изследвания върху Хайдегер, включително книги за атеизма на Хайдегер и диалога му с марксизма. От друга страна идва и Арън Търнър (Aaron Turner): Изследовател в Катедрата по класически науки към Royal Holloway (Университет в Лондон). Специализирал е в рецепцията на античната философия и историята на идеите у Хайдегер. 

Докато ролята на Платон и Аристотел във формирането на Хайдегер е подробно проучена в философската литература, влиянието на предсократика Парменид дълго време остава сравнително слабо анализирано. 

Това е първото толкова цялостно и академично амбициозно изследване, посветено изцяло на връзката между Хайдегер и Парменид. Книгата защитава тезата, че без Парменид мисълта на Хайдегер (както и проектът му за „надмогване на метафизиката“) не би могла да съществува в познатия си вид.

 Сборникът анализира прочита на Хайдегер от най-ранните му лекции през 1920-те години (преди „Битие и време“), през известния му лекционен курс „Парменид“ от 1942–1943 г., до по-късните му текстове за „Събитието“ (Ereignis).

Текстовете в книгата обединяват строг филологически анализ на достъпните фрагменти от Парменид с философско разглеждане на понятия като истината като алетейя (неприкритост), битието и мисленето.

Трите разгледани книги очертават съвременния пейзаж на феноменологичната философия – от въвеждащото методологическо равнище през системния коментар на фундаменталния текст до тесноспециализирания историко-философски анализ.

„Einführung in die Phänomenologie“ (Дан Захави): Захави картографира целия феноменологичен проект (от Хусерл до Сартър и Левинас). Интересното при него е интердисциплинарният мост към когнитивните науки, психиатрията и критическата теория, изчиствайки сложния термин от излишен академичен жаргон.

„Dasein. Ein transzendental-phänomenologischer Kommentar zu 'Sein und Zeit'“ (Александър Шнел): Шнел се фокусира върху конкретното Magnum opus на Мартин Хайдегер. Неговата иновация е позиционирането на „Битие и време“ в ясна трансцендентална линия, преминаваща през Кант и Хусерл – аналитичен подход, който преодолява чисто терминологичните бариери на текста.

„Heidegger and Parmenides“ (ед. Лорънс Хеминг и Арън Търнър): Сборникът слиза до самите корени на Хайдегеровото мислене, запълвайки критична празнина в изследванията. Той показва как Хайдегеровият прочит на античния мислител Парменид е в основата на неговото разбиране за истината (алетейя) и битието.

Заедно те демонстрират, че феноменологията не е затворена страница от историята на XX век, а действаща и развиваща се методология.