Дебютният албум на All Saints - почти 20 години по-късно

Поп музиката днес отново е доминирана от сладникавите наративи на Taylor Swift, а като дете на 90те подобна напудрена естетика ми е напълно позната. Цвиченето по Spice Girls, Aqua или Backstreet Boys беше част и от моето детство в началното училище. В края на 90те обаче в класациите се появи нещо ново, а именно Never ever, което беше балада, но не поп такава, а с RnB звучене вместо захаросан бъбългъм ( I am a big big girl in a big big world като пример за типична напудрена балада пълна с клишета). 

Дебютният албум „All Saints“ е издаден на 24 ноември 1997 г. във Великобритания (и малко след това в международен мащаб). В САЩ албумът излиза на 24 февруари 1998 г. 

Нито звученето, нито облеклото паснаха на мнозина, омагьосани от типичното захарно звучене и красиви дрешки, различни видове Спайски и Бекстрийтчета. В текстовете си обаче не стигаха по-далеч от сладки анализи на разбитото сърце, девическите позиви за първа любов или друг вид сладки теми. Е, всичко това не присъства в този албум, който смеси поп музиката с аренбитууу по един страхотен начин. Въпреки че не пренаписаха изцяло правилата на поп музиката, те предложиха напълно нов модел за момичешка група (Girlgroup): All Saints бяха пряк контраст на ярката, перфектно хореографирана и лъскава естетика на Spice Girls.

До появата на Baby one more time оставаше, уви, някъде около година ... :( 

1. „Never Ever“ – Преосмислянето на поп баладата

Тази песен се превърна в световен хит и е перфектният пример за драматичната структура, която All Saints популяризираха. Песента започва не с пеене, а с дълъг, интимен говорен монолог за разпадащата се любов. 

„A few moments ago I was open / Now I feel like I'm closing in / [...] / The first time that I saw you I was weak, I was trembling / The second time I saw you, you were already mine / [...] / Never ever have I ever felt so low...“

Благодарение на дългото говорено въведение, песента звучи като искрен запис от личен дневник. В комбинация с органа в госпъл стил и плавания R&B бийт се ражда съвсем нова форма на емоционална поп балада, която се обръща директно към слушателя. За слушател, който тепърва влизаше в пубертета, беше насочване към по-хард неща (слушател, идващ откъм музиката на Alanis и Nirvana) и тепърва проблясна темата, че нещата в живота всъщност не са толкова захаросани (I'm a Barbie girl, in the Barbie world/Life in plastic, it's fantastic/You can brush my hair, undress me everywhere/Imagination, life is your creation). 

2. „I Know Where It's At“ – Соул & хип-хоп ритъм в мейнстрийма

Откриващото парче на албума веднага показва музикалната зрялост и R&B автентичността на групата. То се базира на семпли и плътни бас линии (вдъхновени от американския R&B от 90-те като En Vogue или TLC). И именно това парче, втори сингъл от албума, ми помогна да се ориентирам към R&B класики, които по това време ми бяха смислово далечни. 

Ефектът: Текстът излъчва непринудена, уверена самостоятелност. Вокалите преливат леко между рап елементи и дълбоки хармонии – далеч от стандартната поп схема „куплет-припев“ и много по-близо до ърбън ритъма.

3. „Bootie Call“ – Предефиниране на женската независимост в поп музиката

Издаден като четирикратен сингъл заедно със „Silver Shadow“, „Bootie Call“ се превърна в пети пореден топ хит на групата във Великобритания и е един от най-добрите примери за социалната и музикална промяна, която All Saints донесоха. Парчето разчита на изключително свеж, фънки R&B ритъм с изчистен бас и релаксиращи китарни рифове. То перфектно балансира между комерсиален поп хит и автентичен клубен ърбън звук от края на 90-те. По онова време терминът „bootie call“ (неангажиращо среднощно повикване за интимност) беше предимно част от мъжкия хип-хоп жаргон. All Saints обърнаха ролите – в техния текст жената пое пълния контрол върху ситуацията и собствените си граници. Песента излъчва самочувствие и отказ да бъдеш просто "резервен вариант", което превърна парчето в химн на женската независимост, но поднесено без излишна агресия, а с характерната за групата лекота и cool излъчване.

„Don't call me around midnight / Expecting me to come around and make it right / [...] / I've got my own thing going on / I'm not the type of girl to sit by the phone / [...] / It's a bootie call, but I ain't calling...“

4. „Under the Bridge“ – Защо точно рок кавър от R&B поп група?

Записването на кавър на световноизвестната рок балада на Red Hot Chili Peppers беше изключително смел и изненадващ ход за момичешка група през 1997 г. Клипът е заснет до голяма степен в монохромни (черно-бели) нюанси и стилизирани градски тонове. Това създава усещане за класическо кино, непреходност и зрялост, но същевременно подсилва меланхолията, изолацията и самотата, за които се пее в песента. 

Ефектът на „безкрайната разходка“: Една от най-разпознаваемите техники във видеото е, че певиците постоянно вървят към камерата. Камерата се движи назад пред тях, докато те преминават през различни стаи, партита, коридори и тълпи от хора.

Символика на движението: Това символизира преминаването през живота и пречките – продължаваш да вървиш напред въпреки емоционалната болка. Дори когато около тях има хора (например сцени с купон или тълпа), момичетата от All Saints изглеждат отчуждени и изолирани от останалите, което визуално подчертава стиха: „Sometimes I feel like my only friend is the city I live in“.

Оригиналното видео на RHCP е психологическо, психоделично и показва Антъни Кийдис, който се скита из слънчевия, но суров Лос Анджелис, борейки се с демоните на наркотичната зависимост.

Видеото на All Saints изглежда много по-„изчистено“. Именно поради тази стилна и чиста градска визия, Антъни Кийдис иронично коментира в интервю: „Изглеждаха толкова хубави и чисти, сякаш въобще нямат представа за какво пеят“.

5. Връзката с видеото на „Lady Marmalade“

„Under the Bridge“ е издадена като двоен сингъл заедно с кавъра на „Lady Marmalade“. Докато видеото към „Lady Marmalade“ е по-динамично, хаотично и показва последиците от драматично земетресение и парти атмосфера, видеото на „Under the Bridge“ служи като негов пълноценен емоционален контраст – това е тихото, замислено и меланхолично „утро след това“. След няколко години получихме и сексуална версия на тази песен от няколко певици, снимани в нещо като френски бодуар. И всичко отново стана сладникаво, сексуално и банално ... 

6. „War of Nerves“ – Мрачен и замислен трип-хоп поп

Песен, която показва колко зряла и по-мрачна може да бъде поп музиката в един дебютен албум. Вдъхновена от огромния медиен натиск и атмосферата след смъртта на принцеса Даяна, песента засяга темите за паниката, параноята и вътрешното безпокойство. И толкова любима, напомня някак на Never ever, но с тъмни и меланхолични тонове.

„Running from the pressure, running from the heat / Sitting in the dark room, listening to my heart beat / [...] / Should I stay or should I go? / Out of my head and I lose control / It's a war of nerves, a war of nerves...“

Трябва ли да съм честен, след почти 20 години, албумът има своите минуси, на много неща остава също сладникав, но тогава изигра културното си значение.

Десетилетие по-късно ...

Днес случайно попаднах на този т.нар. блог, който създадох някога. Преди около 10 години, с идеята да израстваме заедно по пътя на феноменологичната философия. 

Уви, забравена парола, пълно работно време, пътувания, откривания на нови светове, депресии, започване на цигарите, отказване на цигарите, смърт в семейството, напускане на родината. Случиха се толкова много неща. От около два месеца обаче работя над част от превод на Prolegomena zur Geschichte des Zeitbegriffs от Мартин Хайдегер. Някои успяха да направят академични кариери или да напишат Петокнижия по темата. И имат пълния ми респект, почит и уважение. Моят път обаче е друг. Макар да прилича на блогЧЕТО на моята много "добра" приятелка Д.Г.Г., не знам колко Г-та и тирета всъщност съдържа името й, то няма да бъде такова. 

Имам лични впечатления за споделяне. Такива са, например, посещението на Архива на Хусерл в Льовен, Белгия или пътуването до родната къща на Хайдегер в Мескирх, разбира се и до гроба му, до родната къща на Шопенхауер в Данциг, някогашна Прусия, спорна територия, която след ВСВ става част от Полша. 

И тук ще споделя едно мое видео по повод на Хайдегер. Изглежда леко еуфорично, изглежда доста негативно по отношение на проф. Цочо Бояджиев. Отново респект и уважение към приноса му във философията. Това обаче не може да бъде Пътят за всеки. Понякога се питам, дали и изкуственият интелект може да превежда по-бързо и от Цочо Бояджиев. Хайде сега си го представете, състезание по превеждане, като американските по ядене на хот дог. 

Видеото https://www.youtube.com/watch?v=rTk9bt3NxQc&t=9s

Понятието за време... за нещо, което на практика все е тук, но и вече го няма. Усещането да четеш подобни философски текстове за свое удоволствие, не за изпит или тема за конференция, е като да си отвориш бутилка уиски, пуснеш плоча на Nina Simone и се наслаждаваш на залеза в Балтимор. 

Годината в музика. Любимите албуми през 2017

Традиция ми стана (поне от миналата година) накратко да обобщавам личните си музикални вкусове и онова, което по някакъв начин е предизвикало интереса ми. През 2017 година, за съжаление, нямаше кой знае какви значими музикални събития; годината остана някак бедна откъм знакови албуми или завръщания на даден изпълнител/група. Комерсиализмът на Despacito успя да властва почти през всичките 365 дни и бе допълнен от още няколко идиотски песнички, които осмислиха делника на хората без по-сериозни музикални изисквания. Някак по-бедна бе 2017 и в графата класическа музика. Нашето момиче, Соня Йончева, успя да затвърди силния си старт с един албум, посветен на Хендел в първите месеци от годината, но през остатъка от Deutsche Grammophon залагаха на нови и не чак толкова утвърдени имена, а някои от тях има още какво да учат. Затова с много усилия съм свел прегледа не до 20, а до 10 заглавия, които бяха плътно с мен през цялата година (като тук говорим за цялостен албум, а не за това, че една, две или три песни стават за слушане).

10. Nelly Furtado - The Ride

Това, което изпълнителката ни предложи, нямаше как да удовлетвори всички онези нейни "фенове", които бяха свикнали с комерсиалното й звучене от Loose. Но един добър изпълнител следва да търси постоянно нови и нови неща в своята музика, а не да остава при една добре разработена стратегия, с която да запълни няколко албума и след това да се чуди, защо логичният край на кариерата му е дошъл. За мен The Ride е много новаторски за Фуртадо албум. Трудно се възприема, защото не звучи много като нещата, които до сега е представяла, но пък съвместната й работа с Марк Тайлор (с когото работиха заедно по парчето Broken Strings) определено не е за подценяване. В създаването на албума се включва и Ани Кларк (по-известна сред меломаните с прякора си St. Vincent). От музиката до дизайна на обложката Фуртадо успява да избяга от стереотипния комерсиален образ. Именно затова албумът се нареди сред нещата, които най-често слушах през 2017 година.

09. Depeche Mode - Spirit

Не съм сред феновете на бандата, макар през годините да имам по някоя и друга любима тяхна песен. Някак нелогично е за човек, който през целия си живот слуша музика, да не харесва поне една тяхна песен. Тази година се пробвах истински да слушам техен албум. Макар за мнозина техни почитатели албумът да не е сред най-силните, определено е идеен. Като цяло ме спечели пилотното видео - Where's the Revolution Видео клип, изпълнен с много послания и текст, който определено е актуален на случващото се в глобален аспект (макар тук да говоря за музика, но пък музиката и действителността много често са повече от обвързани една с друга). Звученето на албума е като едно преосмисляне на онова, което създадоха през 80-те години, но от друга страна, звученето остава и някак познато и типично за бандата. В контекста на написаното за Фуртадо, може би малко повече експериментиране от тяхна страна няма да им се отрази зле. 

08. Sonya Yoncheva - Handel

Българското сопрано, Соня Йончева, която е нашата културна емблема пред света, затвърди успеха си от първия албум - Paris, mon amour. Хендел някак не е сред любимите ми композитори, но (може би чисто субективно?!) Йончева се е справила отлично с интерпретациите на различни арии. Както отбелязах и в началото, за мое съжаление, 2017-та година бе някак бедна откъм музикални събития, в класическата музика го нямаше онзи бум от силни заглавия на утвърдени имена, който наблюдавахме през 2016 година (в този ред на мисли, дори нещата, които любимецът ми Йонас Кауфман предложи, останаха някак встрани от това да бъдат наречени "значими"). Певицата успя да съчетае много представянето на албума заедно с редица гастроли из световни оперни сцени, за да бъде определена от Medici Tv като артистът на годината. Не веднъж съм изказвал симпатиите си към превъзходния глас на Йончева и съжалението, че у нас място за подобна музика се намира все по-рядко.

07. Lorde - Melodrama

Едно от добрите попадения за тази година бе завръщането на Lorde. Наричам го "завръщане", защото след огромния успех на дебютния албум Pure Heroine пред нея стоеше (бих казал дори - зееше) огромната възможност да се провали тотално. Мнението ми за това момиче е доста противоречиво. До преди няколко години вървеше ръка под ръка със Селена Гомес и Тайлър Суифт, а след смъртта на Боуи някак се изживяваше като един вид повлияна от творчеството му. Това, че понякога пише нетипични текстове, не означава, че всеки път те са идейни или могат да бъдат окачествени като творчески. Много от нещата в дебютния албум си бяха nonsense в смислово отношение (и отново НЕ и идеен nonsense, например, който може да се отнесе към творчеството на Луис Карол). Затова бях скептичен към албума, особено след като изгледах налудничавото видео на пилотния сингъл - Green Light. Песента успя да заседне в главата ми поне седмица, но на видеото се смях с часове (една страхотна пародия тук). След като преслушах албума обаче, мога да кажа, че в пъти  надминава онова, което госпожицата бе сътворила като дебют. Най-доброто от албума несъмнено е Sober II [Melodrama]. Номиниран е за Албум на годината на тазгодишните Грами. До март месец има време, но все пак, успех... 

06. Goldfrapp - Sylver Eye

Седмият студиен албум на Alison Goldfrapp отново се връща към добрите традиции на synth-pop музиката. След като бях тотално запленен от предходния проект Tales of Us манията се повтори (макар и не в толкова голяма степен) и с това, което ни предложи през тази година. Отново изпълнено с идейност и креативност, албумът може да се нареди сред най-добрите неща на Goldfrapp изобщо. Именно онзи експериментаторски дух, за който тук неведнъж споменах, се забелязва. Да, synth-pop със сигурност не е жанр, който може да се счита за експериментално поле, но пък от визуалната страна на нещата госпожицата знае все още как да зарадва своите почитатели. А пилотният сингъл Systemagic е сред любимите ми за слушане.

05. Renee Fleming - Distant Light 

Когато става дума за качество на гласа, за едно почти перфектно изпълнение във всяка една композиция, то еталонът в това отношение е г-жа Флеминг. В някакво отношение жената е перфекционист, подобно на Селин Дион, и винаги се стреми да надгражда самата себе си, да изпълнява всичко по един перфектен начин (друг е въпросът до колко обичате опитите за перфектност?!). В началото на годината Рене издаде един доста изненадващ за някои албум. Казвам "изненадващ" само за онези, които не са наблюдавали реверансите на оперната музика към поп културата, които се случват най-малкото от две десетилетия. В случая говорим за два кавъра, които Флеминг направи на ... Бьорк. Става дума за All is full of Love, Virus, Joga и Undo. За мен бе изненада, но пък и интерпретацията й на All is full of Love бе повече от блестяща! За мен това засенчи останалите неща, които Флеминг предложи в този албум. Ако сте любопитни как звучи Бьорк в нейна интерпретация, то тук може да ги преслушате.

04. P!nk - Beautiful Trauma 

Едно много голямо израстване се наблюдава при тази жена при последните й два албума. Става дума за The Truth about Love и rose.ave (който реализира съвместно с Далас Грийн). Бунтарският образ, който Алисия Мур ни предлагаше през всичките тези години, се съвмести успешно с образа й на майка и съпруга, но и не се изгуби сред тях. Във вокално отношение промяната е видна за всеки неин почитател, който е гледал стари концерти и, например, последния голям такъв от Мелбърн (издаден също на DVD). Удоволствие за ушите и очите е вече да се гледа тази жена. Макар албумът да излезе почти в края на годината и да съм на мнение, че ще развива потенциала си тепърва и през 2018 година, то няма как да бъде подминат като един от силните и успешни такива не само в дискографията на изпълнителката, но и като цяло. Не само пилотният сингъл и дуетът с Еминем предлагат нещо добро за слушане, но и неща като Better Life, You Get My Love и др.

03. Blondie - Polinator

Единадесетият студиен албум на групата успя да ми хареса още от първия им издаден сингъл - Fun. Да, интересна тенденция се наблюдава сред повечето групи с история, а именно особено връщане към добрите стари традиции. Успехът на албума може би се дължи на това, че при реализирането на песните, групата влиза в колаборация с добри текстописци, сред които Sia, Charli XCX, The Strokes. В цялостно отношение албумът звучи колкото модерно, толкова и показва най-доброто на което групата е способна. Поради тази причина се нареди и в топ 10 на най-продаваните албуми в Англия; нещо, което не се е случвало на групата от далечната 1999-та година. Е, няма да бъде номиниран за Грами, но си заслужава да бъде преслушан от всеки истински музикален ценител. Интерес представлява за мен как звученето се възприема от феновете на групата, които са следили нейното развитие през годините. Тук аз не мога така точно да се изкажа, тъй като слушам групата някъде от комерсиалния успех на Maria. 

02. Björk - Utopia

Деветият студиен албум на Бьорк е колкото успешен, толкова и противоречив. В случай, че познавате и следите развитието й в музикално отношение, то ще ви е трудно да забележите голямо израстване, освен добавянето на флейта; в случай, че познавате в някаква степен музиката й в концептуално отношение, то Utopia ще се яви като логичния апотеоз на всички онова, което изпълнителката е правила през годините. Едно завръщане към първоначалото, към океана, към природното (все пак това е жената, която изпълни Human behaviour: If you ever get close to a human/And human behavior Be ready, be ready to get confused/There's definitely, definitely, definitely no logic/To human behavior/But yet so, yet so irresistible). За никого не е тайна, че Бьорк винаги е обичала родната Исландия и постоянно се е "завръщала" към нея като тема. За концептуалната рамка на албума мога да разсъждавам в случая много, дори си заслужава едно по-внимателно анализиране на Utopia. В музикално отношение обаче оставам някак по-критичен към този неин проект. И все пак всяка една песен вътре успя да създаде чувство за нещо сюрреално, в което музиката й ни пренася. Природните звуци, с които много от песните са допълнени, несъмнено спомагат за това усещане - arisen my senses. 

01. Lana Del Rey - Lust For Life 

Никакви изненади за всички онези, които ме познават! :) Петият студиен албум на г-ца Грант със сигурност се нарежда сред любимите ми нейни неща. Не бях много учуден от позитивизма, който започна да лъха от нея още при реализирането на Honeymoon. Със сигурност заглавието тук контрастира доста с Born to Die. Сигурен съм, че ефектът е търсен нарочно. Все пак говорим за изпълнител, който има ясна представа затова как иска да изглежда и звучи неговата музика и който сам си пише текстовете на песните. Въпреки това албумът е доста меланхоличен, този път без онези екзистенциални драми, които Лана ни предложи в началото. Под "драми" нямам предвид нещо негативно, напротив, драми като противоречия, в които всяка човешка екзистенция по някакъв начин е замесена да търси отговор. 

Албумът ще се състезава в категорията Най-добър албум на тазгодишните Грами, с което двете дами, Lorde и Lana, ще премерят сили една срещу друга. Относно естетиката на този албум, то той е пряко свързан с Honeymoon в много отношения, че дори го и надгражда. Във визуално отношение изпълнителката също предложи (до момента) доста интересни реализации. Тук изключвам видеото с The Weeknd, което си остава леко пошло за мен... Но, Lust for Life определено е лидерът ми от тази година! 

Едит Щайн в Шпайер

"Jedesmal, wenn ich zurückkomme und von

witem die Speyer Domtürme sehe und das kleine,

spitze Türmchen unserer Klosterkiche, dann werde ich

ganz unsagbar froh."

[Edith Stein]

След като имах възможността да посетя родния град (Бреслау-Вроцлав) и родната къща на Едит Щайн, философските ми разходки продължават и малко преди коледните празници. Все повече научавам за тази талантлива асистентка на Хусерл, чиято възможност за академична кариера е възпряна от възхода на национал социализма в Германия. Областта Rheinland-Pfalz и по-конкретно градът Speyer заемат особено място в житейския път на Едит след 1920-та година. 

Църквата Св. Магдалена

Около 3 години тя прекарва в града, с надежда за по-нататъшна академична кариера. Именно тук започва да чете своите лекции, посветени на Св. Тереза от Авила, а през 1923 г., по покана на Йозеф Смит, става учителка при доминиканския орден на манастира Св. Магдалена. Тук тя остава около 7 години, след което я последва съдбата на мнозина евреи, търсещи убежище в Холандия. През 1942 г. се връща отново в града, където няколко дни по-късно е изпратена в концентрационния лагер в Аушвиц.

Манастирът Св. Магдалена днес е сред един от центровете, свързани с името на Едит Щайн. В двете класни стаи, в които Едит преподава, могат да се намерят все още нейни писма, статии и различни снимки и документи от живота й във Вроцлав. В града името й все още се помни, тъй като то дава наименованието на една улица, на едно Realschule и една гимназия. 

Домът на Едит Щайн във Вроцлав (Бреслау). Едно посещение

   

Домът на Едит Щайн във Вроцлав бе сред културните ми посещения преди няколко седмици в Полша. Съвсем случайно разбрах, че е родена в този град и се оказа, че съм на правилното място, за да се отправя по следите на феноменологичната история. Всъщност текстове на Щайн съм чел твърде малко, винаги съм я възприемал по-скоро като асистентката и секретарка на Едмунд Хусерл, на която й е дошло в повече да се занимава с неговите постоянни започвания и уводи във феноменологията и е решила да отиде в манастира на Кармелитките. На пръв поглед нещата звучат дори леко банално – в едно смутно време, когато националсоциализмът набира все по-голяма популярност в Европа, е някак логично да се откъснеш от академичната среда (особено, когато си с еврейски произход) и да намериш обежище на едно по-спокойно място.

Зад тривиалната история обаче се крие много по-интересен живот. Бих казал дори, в пъти по-разнообразен откъм дейности, занимания и интереси от редица популярни имена и съвременници на Едит. Това бе и първият факт, с който се сблъсках докато четях различните информационни табели за живота й.

Къщата се намира недалеч от центъра на Вроцлав. Дотам се стига с трамвай за около 15 минути или някъде към 9 спирки. Точният адрес е Nowowiejka 38. Там ще ви посрещнат основно три жени, които се занимават с архива на Едит. Основните езици, които ползват са английски и полски. Една от жените (по-скоро момиче) говори немски. Къщата е отворена за посещения и след като попитате любезно дали може да видите и стаите, в които са живели семейство Щайн, няма да имате никакви проблеми те да ви бъдат показани заедно с кратка история около някои факти от животана Едит и нейната майка.

Домът на Едит Щайн във Вроцлав на Nowowiejka 38

Освен, че следва в Гьотинген и Фрайбург, Едит учи също така и в университета в Бреслау. Последният е отворен за всички любопитни туристи и предлага една особена атмосфера, в която да се потопите. Добре ще е да знаете полски, защото хората там са любезни и могат да ви разкажат много допълнителна информация, която трудно ще откриете в интернет. Университетът се намира в старата част на града (на около 100-ина метра от него, в една малка уличка, ще намерите и плоча, посветена на друг известен жител на Бреслау - Кристиян Волф). 

Домът на семейство Щайн е отворен както за посетители, така е и място за различни конференции. Именно от конферентната зала се открива изглед към улицата, където и днес минава трамвай. Жената, която бе и мой гид, ми разказа за силната връзка между Едит и нейната майка. Всеки път, когато дъщеря й заминавала на някъде, тя взимала трамвая, минаващ пред улицата, а майка й сядала на прозореца, за да я изпрати и да й помаха за довиждане. 

От мебелировката на къщата са запазени само шкафове с книги, които са допълнени с рамки със снимки на различни членове на семейството и някои от приятелите и интелектуални колеги на Едит. Самата тя е живяла в малка и преходна стая. Онова, което днес може да порази всеки "модерен" човек е именно липсата на пространство и усамотение, в които тя на практика е живяла. Съседната стая е тази на майка й. В този видео клип ви предлагам и кратка разходка в стаите на двете жени. Нямам представа дали религиозната атмосфера (първата стая, с която видеото започва, е тази на Едит) е доминирала и тогава в живота на Едит в толкова голяма степен или пък, напротив, някъде там е имало купчина с книги по философия, които са вълнували съзнанието й?

Публикувам и още няколко снимки от посещението си там:

Най-добрите 20 албума за 2016 година

Още една година е на път да си отиде и несъмнено е време за малък предговор - или какво слушах най-много през 2016 година. Както винаги 20-те албума, на които съм се спрял, са подбрани изцяло на субективни и лични критерии. Сред големите ми увлечения несъмнено бе заплесването по исландската музика - Olafur Arnalds, Eivor и др. Тази година някак класическата музика не успя да ме впечатли с някакви кой знае колко интересни издания. Тройката от любимци - Нетребко, Гаранча и Кауфман се занимаваха предимно с концертна дейност, не толкова със записи в студио. Що се отнася до "лекия" рок, то тук нещата бяха на ниво и макар да не съм все още фен на Arctic Monkeys, то подкрепям с две ръце другия проект на Алекс Търнър - The Last Shadow Puppets!
Ето ги обаче и моите 20 заглавия за 2016 година ...

20. Alle Farben - Music is my best friend

Няколко дни слушах песента със същото заглавие и всеки път забравях да си запиша, какво се пееше в тази песен (а беше така просто?). С изненада установих, че става дума за германски диджей, който е успял да се представи доста добре като цял във втория си студиен албум.
Препоръчвам с няколко ръце ремиксите, които младежът прави, включително и на тракове на Parov Stellar.
Добър албум, но в цялостно отношение има доста неща, които му липсват, за да бъде сред фаворитите ми за тази година.

19. Anoushka Shankar - Land of gold

Любимият ми албум на Анушка до този момент. Дали обаче не бях лекооо пристрастен, тъй като това е първата съвместна работа между изпълнителката и немския музикален лейбъл - Deutsche Grammophon.
Отлично свършена работа като цялостна концепция за албума, дори тамбурата, на която свири този път не ми идва в повече. Но въпреки всичко на моменти може да ти надуе главата, стига да не си в правилното настроение...

18. Gwen Stefani - This is what the truth feels like

Огромни очаквания към този албум и един доста дълъг период, в който с нетърпение чаках реализирането му. За моя лоша изненада в него НЕ присъстваше Baby Don't Lie - нямаше го дори в Deluxe версията на албума.
Няма как да не бъда пристрастен към глава (и визията!) на тази жена. Любимият ми сингъл от този албум ще си остане Send Me a Picture. Късно е обаче да очаквам някаква самостоятелна реализация на песента ... 

17. Drake - Views

Първият албум на Drake, за който мога да кажа откровено: любов от първо слушане! Това никога не е бил моят стил музика, но тук харесвам почти всяко парче. Държи се на ръба на комерса, без да изпада в някакви крайни състояния.
Тази година изпълнителят отнесе напълно прехвалените проекти на колежките си Rihanna (Anti) и Beyonce (Lemonade).

16. Olga Scheps - Satie

Родената в Кьолн руска пианистка е в своя вихър пред пианото именно с музиката на Ерик Сати. Разбира се, няма как да не бъда отново пристрастен, тъй като минимализмът в музиката отдавна ми е легнал на сърцето (благодарение на тези си увлечения, успях да открия за себе си красотата на исландската музика).

15. Celine Dion - Encore un Soir

И до сега не мога да кажа и една дума правилно на френски език, което не ми пречи буквално да обожавам френската култура - в частност тяхната литература и музика. Винаги съм харесвал гласището, което тази жена притежава. Това НЕ е просто глас, а изключително добре оттрениран глас, който пресъздава емоция с почти всяка нота...
Не очаквах Селин да издава каквото и да е в близките няколко години, след всички неща, които й се случиха.
Албум, в който тъгата и радостта от живота просто са преплетени една с друга (текстовете си ги видях в превод на немски - само да спомена).

14. Radiohead - A Moon Shaped Pool

И музиката на тази банда се научих да слушам една на стари години (благодарение на един доста висок човек, който ми беше шеф за известно време - нека е жив и здрав за (на моменти!) доста добрия вкус!).
Не е сред най-добрите им албуми, но определено изпитвам носталгия към Burn that Which. 

13. The Jezabels - Synthia 

Сред музикалните ми открия за тази година са австралийската банда - The Jezabels, който творят във вече доста широко популярния стил indie rock.
Интересен албум, на моменти съвсем леко какафоничен, но групата има какво да предложи на меломаните, освен добре познатия сингъл Pleasure Drive.

12. The Lumineers - Cleopatra

Също сред нещата, които привлякоха вниманието бе и този албум. Интересни текстове на песни - без излишен драматизъм. Последният обаче се проявява във видео реализацията на няколко от проектите в албума. Доста сладникави клипове, някак по американски банални в областта на това, колко е важно да изживяваме всеки един миг ...
Като изключим тези забелжки към някои от клиповете им, голяма част от песните в този албум могат да се слушат многократно!

11. David Bowie - Blackstar

За съжаление последният албум в творчеството на Боуи! :( Мисля си, че всякакви описания на този албум ще бъдат излишни... Когато говорим за творец от такова величие, човек много трудно може да бъде критичен - особено, когато няма и подходящото музикално образование...

10. ZHU - Generationwhy

Открит като предложение от YouTube, с онова толкова дразнещо "препоръчано за вас", на което почти никога не се доверявам. Но тук сайтът за видео споделяне уцели направо в десетката ...
Младежът прави от доста години музика, макар да е доста по-млад от мен. Първият му албум Nightday също си заслужава едно ухо за феновете на по-електронното звучене ...

09. The Last Shadow Puppets - Everything You've Come To Expect

Почти не съм сред почитателите на другия проект на Алекс Търнър - Arctic Monkeys - по който почти всички са в истерия, но тук Търнър определено ми допада много повече ...
Слушан десетки пъти тази година в Spotify и може би този звук от китарите няма скоро да ми омръзне.
Видео клиповете, реализирани от този проект също са доста интересни и ги препоръчвам ако не сте ги гледали.

08. Bastille - Wild World 

Проект, пълен със заряд и много енергия. Така накратко мога да опиша музикалното си преживяване от последния албум на групата. Определено ми харесват и как звучат на живо от лайфовете на BBC.
Единственият недостатък в случая е, че съм слушал твърде малко албума. Въпреки това го намирам за достоен за топ 10 на всеки меломан.

07. Olafur Arnalds - LateNightTales

Олафур Арналдс (надявам се, че името му звучи по сходен начин?!) е сред фаворитите ми в графата "исландска музика".
Звук, който сякаш идва от дълбините на нещо нечовешко. Албум, който предполага спокойствие и място, в което човек спокойно може да се уедини. Иначе всякакви други опити ще са напразни ...

06. Yuna - Chapters

За тази жена знам твърде малко - най-важното е, че има превъзходен глас; останалото е, че е създала един много лиричен и спокоен албум. Без излишен шум. Музика, която отново е за самотници ... Но пък каква музика!
Бях скептичен няколко седмици да си пусна Юна за първи път, тъй като някак не харесвам Usher, но мога да съжалявам за изгубеното време.

05. Biffy Clyro - Ellipsis 

Това е Албумът! Дълги години не бях слушал нещо подобно в съвременната рок/алтернатив музика. Коментарите ми ще бъдат (отново!) излишни ...
Със сигурност заглавие, което дългооооо време ще се слуша.

04. Silbermond - Leichtes Gepäck

Този албум мисля, че бе издаден в края на 2015 година. Въпреки това го поставям с лека ръка в любимите си 5 за настоящата такава.
Тук просто обичам всяка една от песните! От едноименната Leichtes Gepäck, през доста натъжаващата ме B69 и любимата ми - Menschlich als zu menschlich. 
Да, твърде много поп и леко комерсиално звучене, но пък албумът ме спечели основно заради лириката на всяка една песен вътре в него!

03. Eivør Pálsdóttir - Slør

Както в случая с френските албуми на Селин, така и при тези на Еивор, не разбирам нито една дума от онова, което се пее. Въпреки всичко музиката на тази жена е най-красивото нещо, което съм откривал след музиката на Kate Bush.
Трябва да уточня, че албумът също е от края на 2015 година, но пък е сред нещата, които не съм спирал да слушам през тази година.

02. Jack Garratt - Phase

Бъдещ носител на най-малко три или четири статуетки Грами - такова виждам бъдещето на този младеж. Най-силният дебютен албум за 2016 година, а и за последните няколко години ...

01. Lucas Debargue - Scarlatti, Ravel, Liszt, Chopin

2016 година в музикално отношение бе белязана от гения на този млад пианист - Люк Дебарг! Пълна фасцинация от първо слушане. Харизма. Талант. Гений - всички онези качества, които например, романтическата душа трябва да притежава.
Въпреки че не спечели тазгодишния конкурс за пиано на името на Чайковски, Дебарг е победителят в класацията на т.нар. Zeitgeist, тъй като интерпретациите му ще се слушат със сигурност от няколко поколения. Какво в случая е един неспечелен конкурс само защото момчето нямало професионално образование?

10-те най-открояващи се музикални албума на 2016 година

Ей така, съвсем накратичко, ще си направя обобщението за най-добрите албуми през първите 6 месеца от настоящата година. 

Няма как да не подмина най-добрия албум от жанра на класическата музика. Става дума за младото открие - пианистът Люк Дебарг, който предизвика огромен интерес към себе си през последните няколко месеца. Дискът Scarlatti, Ravel, Lizst, Chopin, издаден от Sony Music със сигурност е най-оригиналният дебютен албум, който компанията е издавала през последните няколко години. Дебарг е майстор на пианото, умее да обсебва слушателите си и въпреки че не е професионален пианист, а се занимава с музика едва от няколко години, е далеч по-развит като ниво на интерпретация от мнозина други негови колеги. 

Jack Garratt

Едно от моите открития за тази година е човекът-оркестър или Jack Garratt. Албумът му Phase е композиция, в която се експериментира с музиката. Младежът свири на няколко инструмента, автор е на голяма част от нещата в този проект и определено има сериозно бъдеще като артист. Отново дебютен проект и отново прекалено добро за да бъде пропуснато от меломаните. 

Last Shadow Puppets също е група, която открих за себе си малко късно. Феновете на Алекс Търнър от Arctic Monkeys със сигурност следят и този страничен проект на своя любимец. Лично за мен това е по-добрият музикален избор за слушане. Не че не съм почитател на Monkeys-ите, но тук нещата са някак повече като за непретнциозен слушател, като мен. Everything You've Come To Expect е заглавието на втория им, и определено по-силен, музикален проект. Със сигурност албум, който ще се слуша дълго време ...

Една от най-слушаемите поп банди в Германия - Silbermond също успяха да създадат нещо много добро в началото на тази година. Албумът Leichtes Gepäck е леко депресивен, тъй като жизнерадостните текстове са в пъти по-малко. Някаква особена носталгия се съдържа и в музиката на парчетата. Но пък други, като Indigo, компенсират. Като цяло албумът е издържан в техния стил - поп с повече китари и определено открояващият се глас на Stefanie Kloss. 

The Jezabels са инди поп и рок група от Австралия. Synthia е четвъртият им студиен албум от 2016 година. И тук китарите и синтезаторът доминират в почти всички композиции. Освен пилотния сингъл Pleasure and Drive, се открояват и други интересни предложения, сред които My Love is my Disease и Stamina. За феновете на инди звученето, това е албум, който няма как да бъде пропуснат!

Yuna

Yunalis Mat Zara'ai е истинското име на изпълнителката по-известна само като Yuna. Малайзийката издаде третия си студиен албум Chapters тази година. Освен пилотния сингъл с Usher, то целият албум си заслужава. Композициите в него напомнят най-доброто от имена в музиката като Алиша Кийс, Ашанти или Алия. Стилът е някаква особена смесица между инди поп и R'n'B. 

Голямото завръщане на 2016 година несъмнено е A Moon Shaped Pool на Radiohead. Макар да излезе официално преди около седмица, то албумът със сигурност ще бъде сред най-добрите не само в дискографията на бандата, но и в музикалната индустрия изобщо. Меланхоличен и самобитен - само с тези две думи бих определил композициите. 

This is what the Truth feels like е третият студиен албум на Gwen Stefani. Макар някои от песните, които създаде през 2014 и 2015 г. да не намериха място дори в делукс версията, то тук отново говорим за проект, който достатъчно дълго време е обмислян, по който е работено сериозно и крайният продукт е повече от задоволителен.  

Garbage

За съжаление Blackstar ще остане последният албум в кариерата на David Bowie. Албумът присъства в личните ми предпочитания не поради този факт. Някак странно се случи така, че точно когато се научих да слушам музиката му, той си отиде от този свят. Отново поредният музикален шедьовър, идващ от Острова и албум, който ще се слуша много дълго време ... Някои от текстовете на песните вътре са дори поезия, поезия в най-хубавата и музикална форма

Една от най-любимите ми групи от 90-те се завърнаха също през 2016 година с албума си Strange Little Birds. Интересното тук е, че ако преди години групата бе залитнала по-скоро към поп звученето, то рок нивото тук е доста високо. И отново гласът на Шърли е прекрасното допълнение към техния шести студиен албум.