Днес случайно попаднах на този т.нар. блог, който създадох някога. Преди около 10 години, с идеята да израстваме заедно по пътя на феноменологичната философия.
Уви, забравена парола, пълно работно време, пътувания, откривания на нови светове, депресии, започване на цигарите, отказване на цигарите, смърт в семейството, напускане на родината. Случиха се толкова много неща. От около два месеца обаче работя над част от превод на Prolegomena zur Geschichte des Zeitbegriffs от Мартин Хайдегер. Някои успяха да направят академични кариери или да напишат Петокнижия по темата. И имат пълния ми респект, почит и уважение. Моят път обаче е друг. Макар да прилича на блогЧЕТО на моята много "добра" приятелка Д.Г.Г., не знам колко Г-та и тирета всъщност съдържа името й, то няма да бъде такова.
Имам лични впечатления за споделяне. Такива са, например, посещението на Архива на Хусерл в Льовен, Белгия или пътуването до родната къща на Хайдегер в Мескирх, разбира се и до гроба му, до родната къща на Шопенхауер в Данциг, някогашна Прусия, спорна територия, която след ВСВ става част от Полша.
И тук ще споделя едно мое видео по повод на Хайдегер. Изглежда леко еуфорично, изглежда доста негативно по отношение на проф. Цочо Бояджиев. Отново респект и уважение към приноса му във философията. Това обаче не може да бъде Пътят за всеки. Понякога се питам, дали и изкуственият интелект може да превежда по-бързо и от Цочо Бояджиев. Хайде сега си го представете, състезание по превеждане, като американските по ядене на хот дог.
Видеото https://www.youtube.com/watch?v=rTk9bt3NxQc&t=9s
Понятието за време... за нещо, което на практика все е тук, но и вече го няма. Усещането да четеш подобни философски текстове за свое удоволствие, не за изпит или тема за конференция, е като да си отвориш бутилка уиски, пуснеш плоча на Nina Simone и се наслаждаваш на залеза в Балтимор.
