Дебютният албум на All Saints - почти 20 години по-късно

Поп музиката днес отново е доминирана от сладникавите наративи на Taylor Swift, а като дете на 90те подобна напудрена естетика ми е напълно позната. Цвиченето по Spice Girls, Aqua или Backstreet Boys беше част и от моето детство в началното училище. В края на 90те обаче в класациите се появи нещо ново, а именно Never ever, което беше балада, но не поп такава, а с RnB звучене вместо захаросан бъбългъм ( I am a big big girl in a big big world като пример за типична напудрена балада пълна с клишета). 

Дебютният албум „All Saints“ е издаден на 24 ноември 1997 г. във Великобритания (и малко след това в международен мащаб). В САЩ албумът излиза на 24 февруари 1998 г. 

Нито звученето, нито облеклото паснаха на мнозина, омагьосани от типичното захарно звучене и красиви дрешки, различни видове Спайски и Бекстрийтчета. В текстовете си обаче не стигаха по-далеч от сладки анализи на разбитото сърце, девическите позиви за първа любов или друг вид сладки теми. Е, всичко това не присъства в този албум, който смеси поп музиката с аренбитууу по един страхотен начин. Въпреки че не пренаписаха изцяло правилата на поп музиката, те предложиха напълно нов модел за момичешка група (Girlgroup): All Saints бяха пряк контраст на ярката, перфектно хореографирана и лъскава естетика на Spice Girls.

До появата на Baby one more time оставаше, уви, някъде около година ... :( 

1. „Never Ever“ – Преосмислянето на поп баладата

Тази песен се превърна в световен хит и е перфектният пример за драматичната структура, която All Saints популяризираха. Песента започва не с пеене, а с дълъг, интимен говорен монолог за разпадащата се любов. 

„A few moments ago I was open / Now I feel like I'm closing in / [...] / The first time that I saw you I was weak, I was trembling / The second time I saw you, you were already mine / [...] / Never ever have I ever felt so low...“

Благодарение на дългото говорено въведение, песента звучи като искрен запис от личен дневник. В комбинация с органа в госпъл стил и плавания R&B бийт се ражда съвсем нова форма на емоционална поп балада, която се обръща директно към слушателя. За слушател, който тепърва влизаше в пубертета, беше насочване към по-хард неща (слушател, идващ откъм музиката на Alanis и Nirvana) и тепърва проблясна темата, че нещата в живота всъщност не са толкова захаросани (I'm a Barbie girl, in the Barbie world/Life in plastic, it's fantastic/You can brush my hair, undress me everywhere/Imagination, life is your creation). 

2. „I Know Where It's At“ – Соул & хип-хоп ритъм в мейнстрийма

Откриващото парче на албума веднага показва музикалната зрялост и R&B автентичността на групата. То се базира на семпли и плътни бас линии (вдъхновени от американския R&B от 90-те като En Vogue или TLC). И именно това парче, втори сингъл от албума, ми помогна да се ориентирам към R&B класики, които по това време ми бяха смислово далечни. 

Ефектът: Текстът излъчва непринудена, уверена самостоятелност. Вокалите преливат леко между рап елементи и дълбоки хармонии – далеч от стандартната поп схема „куплет-припев“ и много по-близо до ърбън ритъма.

3. „Bootie Call“ – Предефиниране на женската независимост в поп музиката

Издаден като четирикратен сингъл заедно със „Silver Shadow“, „Bootie Call“ се превърна в пети пореден топ хит на групата във Великобритания и е един от най-добрите примери за социалната и музикална промяна, която All Saints донесоха. Парчето разчита на изключително свеж, фънки R&B ритъм с изчистен бас и релаксиращи китарни рифове. То перфектно балансира между комерсиален поп хит и автентичен клубен ърбън звук от края на 90-те. По онова време терминът „bootie call“ (неангажиращо среднощно повикване за интимност) беше предимно част от мъжкия хип-хоп жаргон. All Saints обърнаха ролите – в техния текст жената пое пълния контрол върху ситуацията и собствените си граници. Песента излъчва самочувствие и отказ да бъдеш просто "резервен вариант", което превърна парчето в химн на женската независимост, но поднесено без излишна агресия, а с характерната за групата лекота и cool излъчване.

„Don't call me around midnight / Expecting me to come around and make it right / [...] / I've got my own thing going on / I'm not the type of girl to sit by the phone / [...] / It's a bootie call, but I ain't calling...“

4. „Under the Bridge“ – Защо точно рок кавър от R&B поп група?

Записването на кавър на световноизвестната рок балада на Red Hot Chili Peppers беше изключително смел и изненадващ ход за момичешка група през 1997 г. Клипът е заснет до голяма степен в монохромни (черно-бели) нюанси и стилизирани градски тонове. Това създава усещане за класическо кино, непреходност и зрялост, но същевременно подсилва меланхолията, изолацията и самотата, за които се пее в песента. 

Ефектът на „безкрайната разходка“: Една от най-разпознаваемите техники във видеото е, че певиците постоянно вървят към камерата. Камерата се движи назад пред тях, докато те преминават през различни стаи, партита, коридори и тълпи от хора.

Символика на движението: Това символизира преминаването през живота и пречките – продължаваш да вървиш напред въпреки емоционалната болка. Дори когато около тях има хора (например сцени с купон или тълпа), момичетата от All Saints изглеждат отчуждени и изолирани от останалите, което визуално подчертава стиха: „Sometimes I feel like my only friend is the city I live in“.

Оригиналното видео на RHCP е психологическо, психоделично и показва Антъни Кийдис, който се скита из слънчевия, но суров Лос Анджелис, борейки се с демоните на наркотичната зависимост.

Видеото на All Saints изглежда много по-„изчистено“. Именно поради тази стилна и чиста градска визия, Антъни Кийдис иронично коментира в интервю: „Изглеждаха толкова хубави и чисти, сякаш въобще нямат представа за какво пеят“.

5. Връзката с видеото на „Lady Marmalade“

„Under the Bridge“ е издадена като двоен сингъл заедно с кавъра на „Lady Marmalade“. Докато видеото към „Lady Marmalade“ е по-динамично, хаотично и показва последиците от драматично земетресение и парти атмосфера, видеото на „Under the Bridge“ служи като негов пълноценен емоционален контраст – това е тихото, замислено и меланхолично „утро след това“. След няколко години получихме и сексуална версия на тази песен от няколко певици, снимани в нещо като френски бодуар. И всичко отново стана сладникаво, сексуално и банално ... 

6. „War of Nerves“ – Мрачен и замислен трип-хоп поп

Песен, която показва колко зряла и по-мрачна може да бъде поп музиката в един дебютен албум. Вдъхновена от огромния медиен натиск и атмосферата след смъртта на принцеса Даяна, песента засяга темите за паниката, параноята и вътрешното безпокойство. И толкова любима, напомня някак на Never ever, но с тъмни и меланхолични тонове.

„Running from the pressure, running from the heat / Sitting in the dark room, listening to my heart beat / [...] / Should I stay or should I go? / Out of my head and I lose control / It's a war of nerves, a war of nerves...“

Трябва ли да съм честен, след почти 20 години, албумът има своите минуси, на много неща остава също сладникав, но тогава изигра културното си значение.