В живота на Мартин Хайдегер доминираща е историята с Хана Аренд, писмата, еврейската тематика, националсоциализма и т.н., но в семейния му живот с Елфриде също има някои интересни подробности...
Отстрани Мартин Хайдегер и съпругата му Елфриде (по баща Петри) олицетворяват идеала за консервативен, буржоазен брак от 20-и век. Почти шест десетилетия – от сватбата им през 1917 г. до смъртта на философа през 1976 г. – продължава съвместният им жизнен път. Зад фасадата на шварцвалдската идилия и академичното еснафство обаче се крие необичайна връзка, белязана от дълбоки тайни, взаимни отстъпки и прагматични уговорки. Звучи ли ви вече като колумбийски сериал?
Може би най-сериозният преломен момент в брака на Хайдегер се случва малко след Първата световна война. След раждането на първия им син Йорг през 1919 г., през август 1920 г. Елфриде ражда втори син – Херман.
Това, което остава пазено като семейна тайна в продължение на десетилетия, е, че биологично Херман не е син на философа.
Докато Мартин Хайдегер служи във войната, Елфриде има връзка с лекаря Фридел Сезар – приятел от младежките ѝ години, когото познава още преди брака си. Хайдегер научава за бащинството, но взема забележително решение: той приема момчето безрезервно, дава му своето име и го отглежда през целия си живот като свой собствен първороден син.
Тайната е строго пазена. Едва след смъртта на Мартин Хайдегер Херман научава за истинския си произход. В семейството темата никога не е повдигана публично – желязна лоялност, която укрепва основите на брака им.
Мълчанието относно биологичния баща на Херман създава сложно морално равновесие между съпрузите. През следващите десетилетия Мартин Хайдегер си позволява свободата да има множество извънбрачни връзки – често със значително по-млади студентки или интелектуалки.
Удивителното в тази ситуация е не само толерантността на Елфриде, но и нейната активна роля: Елфриде не само е наясно с многобройните увлечения на съпруга си, но на места дори помага за организирането на срещите, съгласуването на плановете за пътуване или координирането на писмата. Тя вижда себе си главно като пазител и защитник на „гения“ и осигурява спокойствие на Мартин, за да не бъде застрашена философската му работа.
Елфриде приема Мартин като „великия мислител“, който се нуждае от емоционални изблици за умствената си работа; Мартин от своя страна цени Елфриде като незаменима организационна и емоционална основа на живота си. Пък и да си го кажем честно, Хана НЕ Е първа хубост, че някоя жена да ревнува истински от нея, разбира се, лично мнение.
Бракът на семейство Хайдегер показва колко сложни и далеч от буржоазните клишета модели на взаимоотношения са се живели още през първата половина на 20-и век – държани от мрежа от вина, взаимно прощение и безкомпромисна лоялност пред външния свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар